Крайпътен ресторант

Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и на човеци. Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.*

ИИСУС ОТ ФИЛИПИ

И се стече множеството в северната страна на големия градски площад, агората називаем. В нощта преди това издигнато бе скеле от прясно одялани дървета акация, та покачиха Иисус, а фарисеите и книжниците седнаха в подножието и наченаха да го съдят. Изглеждаше отдалече сякаш е сам над човешкото море, докато неговите съдии никакви се не виждаха. Прочее.

Изстъпиха се напред страхливците. Водачът им, възедър мъж с рунтава брада, нависнала като овча вълна вежда над двете очи и мечешка брада, взе да се гневи, че Иисус в притчите си го споменал нейде си.
- Да го осъдим - рече, - дето подига неспокойствие сред народа. И още, кой го наближи, да се смята омърсен!

- Как разбра, че тебе е споменал? - рекоха книжниците.
- Не може да е друг. Споменал ме е във втората притча за измамниците и в четвъртата за похотливците, та ме е окепазил за прелюбодеяние с малолетна, когато се изясняваше една истина.
- Каква истина? - рекоха пак.
- Изгорили бяха тефтеря за лихвите в онова селище.
- А ти прелюбодействаше ли?
- Само я гледах, докато си въртеше очите и съблечена в банята ме изкушаваше. Показах й, че я одобрявам като жена и я уважих многократно, сама тъй пожела.
- Тя разкая ли се за постъпката с тефтеря?
- Мисля, че се разкая.

- Добре си сторил - отсече главният от фарисеите, - върнал си я в правия път и си е получила полагаемото. Иисус незаслужено те е нападнал. Ти си свършил добра работа, а той ще трябва да отговаря пред народа.

- И още, господарю... - извиши глас рунтавият с овчата вежди. - Той написа имената ни на оградата, когато не пожелахме да се излагаме на опасност, докато народът протестираше пред дома на деспота. Настояваме, аз и моите другари, и за това да бъде съден.

Зашумя човешкото море: почнаха да жалят озлочестените, дето видели имената си върху оградата. Забравиха ли, че страхливците ги бяха предавали, и не веднъж... Забравили бяха; къса е народната памет, твърде къса.

Тогава се яви жена, вече на възраст, и хвана да си скубе косите, дрехата си да къса с нокти; виеше пронизително, та гласът й се чуваше чак в полето:
- Господарю! Господарю любим и вие, мили сънародници!... Пред вас е Слуга на Дявола. Този твърде се е възгордял. Той ни презира, уважаеми. Затова ни напада в притчи. Този, кога си искахме правата, преби старец, беловлас като моя баща, и го завлече при римските войници.
- Наистина ли го преби! - рекоха. - Виж ти! А на вид е хрисим... Стражите какво сториха?
- Скараха се на стареца, че ни хули и дърпаше две от нас за наметките, говореше, че не виждал кръпки, та да имат защо да си дирят правото и правото на своите рожби.

- Лошо!!! - намръщиха се фарисеите. - Бъди спокойна, жено, и за това своеволие ще го съдим.
- Има и друго - клетницата не преставаше да маже сълзи и сополи по лицето и къдравите си коси. - В онез притчи ме е показал сплетница и лъжкиня.
- Отде разбра, че за теб се отнася? Името ти спомена или името на твоя род?
- Няма тук друга такава, уважаеми - проплака жената.

- Лошо! Много лошо! - обърна се главният фарисей към книжниците и търговците, които чинно насядали на зелената морава под скелето, бяха дъх затаили; при последните му думи почнаха гневно да роптаят и ръце в юмруци размахваха над глава с облещени от мъст очи.

Като вятър над узряла нива премина ропот из множеството люде. И тогава се появи късокрака една с помръкнало лице, вдигна длани съдниците да ги видят, па посочи небесата:
- В притчите този наистина прехвърли всякаква мяра. Видях на ярешка кожа нещо и трябва да кажа, писаниците му ми направиха потискащо впечатление. - Спря, пое си въздух, скръсти ръце пред гърди, огледа се, бавничко рече: - Този напада тъй, че светът да ни презира... Мръвки от честта на племето ни дере. Сам да реши дали да ни се извини, но...

Нарастващи викове на народно негодувание заглушиха казаното нататък. Народът люлееше високо над глава юмруци с вирнати палци и обръщаше палците надолу, знак да присъдят смърт на обвиняемия. Най-шумна бе сплотената дружина на страхливците. И оттам забоботи силен, мъжествен глас:
- Стойте! Спрете и аз да река... Нека този да каже кой му е дал правото да ни поучава с притчи! Нямаме нужда ние от неговите поучения. Знаем го ние той кой е. Кой е този наистина?!... Синът на дърводелеца Йосиф, мъж кротък и боязлив... Не желаем синът на някакъв си дърводелец да ни мъти главите. Защото кой първи начена да говори тук за правда и за достойнство!?... Той отвори приказка за тези досадни неща. А къде са деянията ти, Иисусе? Кого защити? Наричаш ни с обидни думи, лесно ти е на тебе! - И се обърна към съдниците в бели тоги и с глави мъдро приведени на една страна да го слушат: - Мисля, че кой да съобщава Истината може единствен нашият любим деспот да реши.

Тъй свърши словото си достолепният мъж, па хвърли верноподанически взор към главния фарисей. Онзи пък, от негова си страна, полека кимна, като не го гледаше, ами се извърна към притихналите книжници и търговци и също им даде знак, че високо оценява току-що изреченото.

Тогава рунтавият с мечешката осанка пак се изстъпи:
- Притчите на тогова са живи клевети. Откривам мисли, които правят неспокоен и притеснен народа... Прочее, дошло е време да бъдем посъветвани от хората на Деспота кои истини да ни се съобщават и от кого. Нека си има назначени официално верни хора, не искаме и да чуваме вече Иисуса!
- Така е, прав е нашият човек - рекоха в хор страхливците и се загледаха в Иисуса върху скелята, дето стоеше там горе и глава не подигна ни веднъж досега, а ги слушаше всинца какви ги редят.

Тези мъже, страхливците, се надпреваряха кой да е най-близо до господаря, оня с баницата и ножа, макар то да не личеше твърде в общата гълчава, в общия хор... С бистри красиви очи внимателно следеше множеството жена с лице на някогашна хубавица. Като позатихна шумотевицата и човешката глъч, подигна две ръце към скелето, па рече звънливо:
- Две от притчите му засягат честта на Негово светейшество нашия мил деспот. Споменати са неща недоказани. Това, скъпи, е подсъдно, че се изважда изобщо на бял свят. Омърсена е честна търговка, че ходела по пазарищата на Балканския полуостров да продава хартийки, пък се криела после от разгневените клиенти на играта "Джак-пот". А не е доказано, по документи уважаемата е изрядна, от момина сълза по-чиста е по документи тя. Сама проверих...

Откъм съдебните заседатели се зачу глас:
- Как разбра за коя става дума? Той споменава ли името й или името на рода й?
- Не, уважаеми. Но всички се досещаме. Друга не би могла да бъде - отвърна жената.

Напред множеството избута кротка женица с миловидно личице на млада лисица с печални очи.
- Искам думата - рече тихо, та мнозина от съдиите залепиха длан зад ухо; по-дъртите двете си длани подложиха зад двете си уши и я сматряха любопитно. - Нека пред всички вас, уважаеми и мъдри мъже, открие сам ли съчинява притчите, или има и други. Кои са му съратници? Да ги знаем, че да се пазим. Бактън!!! Стига са слухтяли народа какво говори насаме със своите близки. Остана и в леглото да не можеш се отпусна... Току цъфнал някой въздъх из леглото в онез притчи. - Тук жената плюна укорително и завърши: - Какви притчи, асъл клевети!

Прочее, мнозина бяха желаещите да говорят. Настана момент главният от книжниците да покаже власт и благочестие. Стана този, облечен с власт от господаря. Всичко това се разиграваше пред деспотовия палат, а сам Негова светлост заничаше и наддаваше ухо иззад фуния от тенеке, да чува по-харно лакърдиите откъм замъка си. Като чу онази какви ги ниже, хубава усмивка разведри приятния му добре поддържан образ.

- Ние, разбира се, можехме да пратим тогова одма на кръста - отправи умилен взор към самотния Иисус главният прокурор на деспотството, - обаче... струва ли си, питам! Вместо тутакси да го разпнем или набием на кол, да решим веднъж завинаги, че нам притчи повече не са нужни. Колкото до Истината, светата Истина... позволете на нашата скромна особа... - И като посочи себе си, скромно сведе чело.

- Алилуя, алилуя, алилуя - викна обнадеждена матрона на средна възраст с пеленаче в ръце, май индийка мургава от певачките и танцьорките да беше. Та рече и цицорестата мангасарка:
- Не ща грях на душата. Що не оставим деспота да реши, както сам реши?!

- Бих призовал към търпение - обади се едър мъж със заешко лице, който досега си беше кротувал, дълбоко размишлявайки. - Някои наистина имат основание, сериозни основания, бих казал... Езикът на Иисус понякога е доста остричък. Обаче, уважаеми, никого не е посочил с пръст, нали?...

И народът, и съдиите се разшумяха. Тоя явно идеше да замаже впечатлението, че никой се не застъпи за Иисус. Ей така човек може да излезе сух и от водата биля.

Позволиха на обвиняемия да слезе от естрадата, както си бе с белезници на ръце. Неколцина скришом дадоха знак, че му съчувстват. Повечето тръгнаха да се разотиват бъбриви и доволни, че правото тържествува. Кое право, никой не помисли. Гласовете им меко отзвучавах в настъпващата мъглива нощ. Леле-е, как мило е подир подобни митинги и сборища да чуваш естествената човешка реч! Бяха сковали грубия кръст. Там на другия ден подир обяд, след като хубавичко се нахранеха и пийнеха по едно аперитивче, щяха да се съберат отпочинали и ведри с челядта и съпругата върху темето на единия от седемте хълма, нарицаем Голгота. Момци с четка баданарка вече бележеха с гасена вар пунктир, по който да мине Иисус с кръста, а главният сценарист някой си арменец Хачо доуточняваше с екипа музиканти на шоуто на кое място оркестърът да отсвири "Осанна!" и на кое - да бележи "Разпнете го!" с туш на ударната група чинели и тъпани.

И тогава, в онзи никакъв момент на току-що приключилия съдебен процес с участието на народа, от небето се спусна като с асансьор Ангел с пламтящи зъркели.
- Що ли ти трябваше да се захващаш?! - рече Ангелът на самотния Иисус, обиколен от стражи и доносници на деспота. Пазеха го да не се самоубие, та да развали шоуто на следния ден. А обреченият изгледа своя ангел-хранител с вид, преизпълнен от болка:
- Ще се научат. Во истина ти казвам! Рано или късно ще им се наложи да се научат... ако не доброволно, насила. Униженията и предателствата ще ги принудят да научат. Тъй повече не бива да се живее. Крехки и слаби са моите хора, моят народ, но ще се научат. Семето е посято вече, нали, господи Боже мой!

- Иисусе! - смъмра го изпусталяла женица, сподиряна от шест джерамета невръстни. - Смири гордостта си. Свикнали сме. Не ние! Ти, Иисусе, да се промениш.

- Каквото е писано, е сторено - рече осъденият, па се обърна към кръста, който кръст поради мъглата ухаеше на сурово дялана акация. И проплака, прочее: - Господи Боже, Отче мой, който си на небето!!!

Съжалиха го неколцина, дадоха му истимар** кратунка с отрова от газиран бъз и татул, да се не мъчи на следния ден, да не радва глупаците, като го гледат как страда. А пък той отклони ръката с кратунката:
- Тези хора*** от моето стадо са, макар още да не знаят. - И добави думи на човешка слабост все пак, известни и от свещената книга на християните: - "О, Татко мой, нека ме отмине тая чаша!"

tisss

_______________________________________
_{* Ап. Павел, І до коринтяни, ІV, 9-13.

** Незабелязано, скришом (дума от пловдивския диалект).

*** Ситуацията е автентична, както са реални лицата, послужили за първообраз на описаната тълпа. Рунтавият, говорителят на страхливците, днес (13 март 2007 г.) е областен координатор на политическа формация с нарастващ рейтинг. Бел.м., tisss}

Екстри: