Крайпътен ресторант

...Стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се; после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан. Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?*

НИНА

Прибирам се от училище в лошо настроение. Последният учебен час за деня при единайсетокласниците едно от момичетата - приятно на вид девойче и съвсем не глупаво, а напротив: с излъчване на особена аристократична хубост, подхвърля напоследък... от два месеца време, заядливи реплики насрещу ми. И се правя уж, че съм над тия неща; все пак възрастта им е такава на "моите тийнейджъри", ала като подминаваш едно отрицание, то от това никак не намалява, а напротив... Та попитах от какво е недоволна; ако ми е възможно, да се поправя в отношението си към нея.

Нина, тъй се казва тя, наведе глава, сниши се зад гърба на ученичката пред нея и нещо пак рече, което не дочувам, но разбирам: ненавижда ме. Нормално, казвам си, случва се; случвало ми се е и друг път да срещам ледена стена от... ненавист. И няма тук сякаш нищо за обяснение. Втурнеш ли се да тълкуваш, доникъде не ще стигнеш.

Пък видимо няма повод. Сред интелигентните ученици е; правела ми е впечатление у нея тая вътрешна подреденост, която откривам отразена и в тетрадките, и въобще, в държането й. Напоследък съм й писал петици и шестици, то не са заслужени оценки, но са един вид авансиране, за да има стимул в часовете по литература и роден език.

И сега си мисля: къде греша, къде съм сбъркал? И нямам логичен отговор поне за пред себе си. Въпросът е защо се спирам на тоя случай. Нямам какво повече да кажа, иде ми на ум точно тая част от евангелието на Йоан: ако наистина си учител, длъжен си да приемеш, че има и такъв тип несходства с тия, дето са ти пратили да обучаваш. Това прилежно момиче Нина не ме приема за учител, жалко... Но тоя крах в отношението ми с нея е също част от живота в училище. Просто длъжен съм да вляза в ролята и на тоя глупак, който ще укрепва Неприязънта, която все от някой ъгъл ще върви подире ми, ще ме облъчва с лошото си излъчване, но въпреки това - и в това именно е особеното да си учител! - длъжен съм да преглътна, да продължа да зареждам собстеното си отрицание с духовна енергия, доколкото ми е възможно при тия обстоятелства.

Дали светът подозира за тая част от личния живот на учителите? И си спомням филма "На учителя с любов", където Сидни Поатие играеше ролята на учител, попаднал в обкръжение на откровена неприязън, и как от цялата история - може би като на кино, но е разкошно да си го представиш - се роди едноименната песен на френската естрадна певица с артистичния псевдоним Лулу...

От друга страна погледнато, какво ли се чудя! Нали учителката по история Ходжева от град Шипка, която ми пишеше шестици в гимназията, и досега ценя по-малко от учителката ми по литература Карапанчева, която ме оценяваше за тройка и ме остави на зрелостен изпит, без да се съобразява с факта, че в областните два вестника вече печатаха мои разкази, стихове, репортажи. Точно тоя неин скептицизъм ме зарежда и днес с "ината" да отстоявам себе си и своето, та сред учителите си винаги съм я поставял на първо място.

Пловдив, 14 март 2007 година

tisss

_____________________________
_{* Библия, Йоан - ХІІІ, 4-6. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: