Въведение ІІІ

("Нищо случайно") АЗ, ГРАЖДАНИНЪТ... И ЦЯЛОТО КРАЛСКО ВОИНСТВО

30.11.2002. На 3 декември в 9 часа съм призован с призовка от... 26 юни т.г. като свидетел (а всъщност съм потърпевш!) по дело срещу извършителя на пет кражби за период от една седмица, както научавам от Постановление на Районната прокуратура в Пловдив с подписа на зам.районния прокурор някой си Б. Мендев. Може би е Борис, може да е Богомил, Богонемил, Боян, Бойко и още каквото ми дойде на ум, но ми се явява свенливо някак, едва ли не анонимен.

Зя сметка на това за крадеца всичко като да е подробно и ясно. Казва са тоя нещастник Андрей Стефанов Атанасов, роден на 21 април 1983-та, което ще рече, че през въпросната оназ седмица от своя интензивен млад живот, когато е извършил петте кражби с разбиване на врати, дето ще рече - кражби с взлом, ако се не лъжа... та по онова време тоя човек е бил петнайсетгодишен. Живее, научавам от документа на прокуратурата, в Пловдив, на улица "Елба" № 21 (цигански блок в гетото Столипиново, това ще науча по-късно).

Първата отбелязана в постановлението на "моята районна прокуратура" кражба е на 30 юли 1998 година, четвъртък; втората кражба е на 5 август, в сряда; третата - на 6 август, четвъртък; за останалите две не разполагам със сведения*, но ме известяват за още две все в същата интензивна за крадеца "работна седмица".

Забележките ми на лаик в юридическата наука по хода на следствието...

1. Пръстовите отпечатъци по стъклата и вратата на жигулата се виждат ясно, папиларните линии бяха тъй отлично очертани, че можех и да ги нарисувам, но г-н следователят Иванов (и той свенлив, и той без малкото си име ми се явява, в България хората с фамилно име Иванов с лопата да ги ринеш!), та Иванов е документирал, че отпечатъци по гаражната врата и по колата ми... липсват.

2. Крадците са били петима - все момчета между 12- и 15-годишни, и сред тях едно по-ситно циганче - на около 9-10 години. Видяла ги съседка, която отказа да свидетелства пред служителите на районното полицейско управление, защото мъжът й месец преди това бил пребит и ограбен в същото това Столипиново, като се прибирал у дома към 22 часа и нещо след втора смяна в Кожухарската фабрика "Пулпудева", дето е на триста метра зад гетото. Каза ми тая женица, че не са се оплаквали, понеже - както заявил мъжът й: "Крадците и полицаите играят комбина". Тъй рекъл пребитият по думите на госпожа съпругата.

3. Крадците в нашия жилищен комплекс "Изгрев" не се и крият, хората ги знаят и всеки се бои да не го набележат. Денем обикалят, оглеждат какво и къде има за грабеж, нощем между нула нула и четири и трийсет - особено лятно време... шетат на глутници в тъмното. Обикновено двама-трима застават по ъглите на съответния жилищен блок и вардят, пък един или двама разбиват врати, върлуват по стълбища, по етажи, мазета и гаражни клетки. Сигнализират си, като подсвиркват тъничко. И чуеш ли в непрогледния мрак такава хайдушка свирчица, значи, "почела" ви е глутницата, моли се на Богородица да не нахлуят и при тебе в спалнята.

Оборудвани са мародерите с лостове "кози крак", както ги наричат, специални клещи-резачки, дълги отвертки, ножици за дебела ламарина и арматурно желязо... Изненадани от кралския дог на съседите от първия етаж, докато "работели" току пред спалнята им, двамина бяха изоставили, отървавайки кожата, крика си под една кола. Странното е, че се явили подир два дена да молят за крикчето, че без него не могат... да работят. Е, това е Република България, драги европейци!!!

Краденото се пласира (и това също е обществена тайна!) на пазара в кв. Секирово, както чувам, в град Раковски, па и на пазарчето в самото Столипиново. На това пазарище, второто, са ми предлагали цветен телевизор, новичък 20-инчов "Панасоник", за смешната цена от 120 лева.

Крадат и по предварителна заявка. Това все пак е бизнес. Казваш на съответния бос какво ти трябва и още на следния ден или до два-три дни най-много са в състояние да ти го продадат изгодно. Непрекъснато обхождат паркираните автомобили и питат какво ти е нужно; един манго, добре облечен и с интелигентен вид, ми вървеше по петите известно време да ми предлага радиостанция, крадена от таксиметрова кола. На съседи предлали радиокасетофони, бормашини, ъглошлайф, комплект гаечни ключове, стъкла (предно и задно) за кола, фарове, стопове... въобще, всичко, дето има иначе висока стойност в магазина.

От времето, когато бях председател на кварталното ОФ-е (1983-86 г.), зная, че в Столипиново има изградена стройна организация за кражби и пласиране на краденото. Крадците са почти изключмтелно малолетни или непълнолетни, а истинските организатори, поръчителите са мъже между 35- и 50-годишни, които се ползват с особен респект сред населението на Столипиново. Около тия усмихнати бабаити в модна дреха и отрупани със златни пръстени лапи винаги се навърта рояк циганчета. За децата от Столипиново тия са героите, образецът за просперитет в живота.

Мой приятел имаше магазинче; заради това, че го рекетираха на три пъти за пари - уж да го пазят от крадците, затвори павилиончето и отиде да пази на двайсет и няколкогодишна мутра складовете като нощна охрана за шейсетина лева месечно. Шейсет са си шейсет, ама кой ти ги дава! - макар и да не са кой знае каква пара.

4. Сред нас, жителите на тоя краен пловдивски район зад най-голямото циганско гето на Балканския полуостров, се носи мълвата, че част от полицаите служат като информатори и закрилници на мародерите. Което съответно на тия хора "на реда и закона" им носи процент от продажбите на крадените вещи.

По същата причина съседите отказват да свидетелстват, страхуват се както от престъпниците, така и от полицията като институция. Ние, гражданите, които спазваме закона и сме данъкоплатци в нашата община, не можем да кажем, че Българската държава ни защитава, това е факт!

Тая ситуация жестоко потиска. Учител съм и виждам как моите ученици българчета с лошо око гледат към жителите на Столипиново. Кражбите и изнудванията, на които сме подложени, са върхът на отдавна занемарена работа. Гражданинът стана апатичен, отказва да съдейства на властта, огромно подозрение към държавните органи го тресе.

5. Шест пъти ме призовават и се срещам с различни следователи. Разпитват ме сякаш аз съм крадецът, питат ме все едно и също, и шест пъти на призовката все пишат грешно фамилното ми име, та помолих г-н районния заместник-прокурор въпросният г-н Б. Мендев да си го запише това българско име в книжата по делото . Питам се, тия служители с добра заплата с каква цел са ме разкарвали, та би трябвало да пускам и молба за неплатен отпуск от работа...

Петима били крадците, които разбили масивните железните врати на гаража ми. Петима още следната вечер, около полунощ дойдоха да надничат през стъклата на гаража ми и когато разбраха, че ги гледаме ние, трима души българи, отдалечиха се смеешком, припявайки весело думите "Имаш хубава кола... Ала твоя ли е тя!"... А защо в документите на следователя един е крадецът, нямам представа.

6. От нощта на пети срещу шести август 1998-ма до 3 декември 2002-ра са цели 1215 (хиляда двеста и петнайсет) денонощия. Служител, един от криминалистите на въпросното VІ райнно полицейско управление, ми каза още през август 1998-ма: "Знаем кои са крадците. Двама сержанти от нощната патрулка са ги гонили между блоковете... Ама как да ги хванат с краденото, като циганчетата са хвърлили касетофона ти в контейнера с боклук, пък двете ти бормашини са вече продадени в село Пъдарско, на цигани от пазара в село Пъдарско са продадени, къде ще ги откриеш?! Пък от касетофона ти нищо не става. Те при гонитбата циганчетата няколко пъти са го изпускали на асфалта, преди да го метнат в контейнера с лайняната каша. Сто и трийсеткилограмов мъж полицай как ще стигне бързо като вятър циганче! Прескочили са мангасарчетата през високата ограда на детската градина край улица "Ландос" и колегата после отишъл да рови в контейнера"...

Ще ми се да попитам уважаемия съд: "Хиляда двеста е петнайсет денонощия са минали от престъплението, докато се открие заседание по делото. Посоченият за извършител през 1998-ма е бил петнайсетгодишен момчурляк. За седмица само извършил пет обира с взлом, докато е бил още почти дете. Може би тия пет кражби, придружени с разбиване на врати, са случайна грешка и това момче днес е принудено да отговаря и за това, че десетки, а може би и стотици държавни служители само отчитат дейност, пишат си старателно отчетите, пък всъщност напразно харчат нашите пари на граждани и данъкоплатци в... нашата България?"

7. Същинската вина е другаде. Досега шест пъти са ми разбивали колата, да ме ограбят. Затворих я в гараж - ето, че ми разбиха и гаража. От избата в блока на два пъти ми отмъкнаха - веднъж велосипед, втори път - пак велосипед; вратата й седи разбита и досега, символично я заключвам. Сред съседите, кажи-речи, единици са ония, дето не са пострадали. Крием се зад стоманени решетки и порти като на сейфове, треперим в собствената си родина, в собствения си дом.

Колеги учители, които пътуват с общинския транспорт на Пловдив, разказват за банди по тролейните линии и по автобусните две линии № 6 и № 26, обслужващи Столипиново. Мародерите се качват и слизат на определени спирки; пътниците ги знаят по лице, шофьорите ги знаят кои са... И това - от години вече.

Купих си от магазина пистолет. Виждам, и други се въоръжават. Един дори си купи ловна пушка. Зад входните врати на апартаментите си нормално е да сме си приготвили желязна тръба, дебела гьостовица... Че то като да се готвим за гражданска война!

Удобно е за съдебната власт да отсъди: крадецът, престъпникът е причина за това състояние. Почваме да проумяваме, че другаде е причината. Всеки случай, прояснява ми се напоследък: не крадците, някой друг има изгода да сме притеснени и наплашени като стадо овце за клане.

8. Тая седмица, през нощта на 28-ми срещу 29-ти ноември, още две гаражни клетки до моя гараж бяха претарашени. Отраднати са автокасетофон, инструменти и други, по-дребни вещи: фарове, тонколони и пр. Никой от съседите не се е обадил в полицията. "От какъв зор да се обаждам точно на тия, които ми пращат крадците! Няма смисъл. Ще ги хванат тия циганета за парлама, колкото да отчетат дейност, и пак ще ги пуснат, циганчетата са техни хора" - размишлява на глас съседът. Човекът пооправи криво-ляво вратата, замени счупения катинар. Вече никому и през ум не му минава друго, освен да преглътне, да замълчи, да си затрае. Че оплачеш ли се в полицията, по-лошо става... Все пак България ни е родина, българи сме и по-разумно стана да не ни сочат чужденците като жертви. Нали сме божем стопани! Понеже престъпниците имат права, които ние, простосмъртните, не сме си извоювали още.

9. Чудно ми е защо призовката за това дело ми пращат от Пловдивския районен съд 160 (сто и шестдесет) денонощия преди датата за първото съдебно заседание. От 26 юни до 3 декември са сто и шейсет дни... Дали съдът, следствието и прокуратурата не разчитат да забравя за това дело?! Я да взема да се обадя и на другите пострадали, призовани като свидетели! Сурова логика има в това разтакаване във времето...

Вече си мисля, че държавата работи срещу мен и другите като мен, които я издържаме на плещите си. Обаче госпожа Държавата зле си е направила сметките, ако смята, че нещо от нейните подлички трикове ще пропусна аз, Гражданинът. В крайна сметка тая държава аз я храня, аз я поя и рано или късно пак аз, Гражданинът, ще трябва да я науча да ми служи вярно, за да я уважавам и ценя.

tisss

_______________________________________________________
_{* По тях не съм сред пострадалите, но са извършени в най-усилното време за работа на крадците - летните нощи на петък срещу събота, и защо ли! Защото събота е пазарен ден за Секирово, квартал на град Раковски. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: