Порто Фино ІІ

ПАРОДИЯ

И аз ще вляза във земята,
макар че хич не ми се ще;
ще плъпнат нови тарикати,
но моят стих ще се чете.

Ще запустее манастирът:
със ново име стар курвар,
и моят дух чат-пат ще спира
край осмърдения дувар.

Ще се явявам във съня ви
като съвсем нечакан гост
и с модната словесна плява
ще водя разговор най-прост.

Богатствата ми са у мене,
и всъщност хич не съм богат,
за фалшът ви хич не ми дреме,
на мен си всъщност ме е яд.

Не съм ни Радевски, ни Христо,
не съм "безимен твой войник",
та сметките си ще разчистя
с цената на добър ритник.

Земя, натегнала от ярост
като една човешка длан,
къде отлитна твойта вяра?
Със тебе толкова съм сам!

Когато треската ме тресе
през живожарища и дни,
друг Партията го пренесе
с нааканите пелени...

О, зная, майко, как е страдал
дори Недялко Йорданов
и от стиха му тъй естраден
и мен вони ми на любов.

И после сякаш нещо стана -
Политберото се осра
и Господ слезе през тавана,
та вересиите си сбра.

И се яви Едвин Сугарев
с калъчка и ачик курназ
и ревна към купа лайнари
да люспят, да пикаят газ.

И се понесе там тогава
"демократическата" сган
и както си му подобава
народът беше изигран.

О, елегични, еротични
енигматични ний мъже
с език епически циничен
и задник, виснал за въже...

Дебелата Марго* разпръсква
като отровна жаба смрад;
да я прекръстим яко в кръста
в бордея ни добре познат!

Ще влезнем всинца във земята,
ще веят други ветрове,
ще дойдат нови тарикати,
но Вазов пак ще се чете.

Пловдив, март 1993 година

tisss

__________________________
_{* Алюзия за преустроената БКП/БСП.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: