ОТЧАЯНИЯТ ВРАБЕЦ
По Хайнрих Хайне
Сред храстите съм кацнал, полекичка кървя;
оттук-насетне ясно е, години самота,
оттук-насетне - вятър, и други ветрове...
Но споменът обратно към тебе ме зове.
Тъй нежна, пак те виждам в зелените треви,
и ти си тук завинаги пред моите очи.
Какво, че теб те няма в объркания ден;
какво, че сам се мамя, но аз съм вдъхновен!
Понякога си мисля: щастлива ли си ти?
Тъй груба - всяка истина пред нашите мечти!
Когато си отивам, обрасъл в грехове,
ще знам, че нещо дивно обратно ме зове:
в зелената морава на слънчевия ден
у тебе ще оставя едно перце от мен.
Пловдив, 19 март 2007 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
