Може би най-известното стихотворение у Хайне е за славея, влюбен в розата... Светозаре, благодаря Ви за вниманието, което оказвате на тия сантиментални писания. В днешно време добронамереният читател е голяма рядкост. Бъдете здрав!
ОЩЕ ДВЕ НЕВРЪСТНИ СТИХОТВОРЕНИЯ
ПОЗЛАТЕНИЯТ ЧАСОВНИК
"Когато си с мен, часовникът на ръката ти
силно ме възбужда... Моля те, не го сваляй!"
Защо ти е часовникът ми, мила!
Перверзия ли някаква е то?
Каква ли тук за теб откриваш сила
в кутийката, пунтираща злато?
Сега не мога вече да попитам,
отдавна нямам право на това;
но Дяволът с опашка и копита
със гръмогласен смях ме прикова:
"Нещастник! Времето озадачава.
И тя усещала е как тече,
но не стрелките ти да наблюдава,
а да го побеждава с теб, момче".
Разхубавена, храбра, ненаситна -
същинска луда приливна вълна,
у нас тъй всичко делнично помита
обичаната влюбена жена.
ПОСВЕЩЕНИЕ НА МОМИЧЕ ОТ ВАРНА
"Все към някакви неясни хоризонти.
Нека приседнем в здрача, обич.
Да помълчим, да вдишаме от днешното ухание...
Зората ще ни свари пак забързани..."
Из "Усещане" на Elisun
Зората ще ни свари пак забързани...
ти - с плажовете, с топлото море,
аз - някакъв там Одисей, привързан
към мачтата, дошъл да разбере
какво интуитивно изкушава ме,
какви са тез омайни ширини,
в които преминава като плаване
животът ми край островни жени.
Те всички си приличат, те са хубави:
омайни, дългобедри... И така -
като тръстики се огъват влюбено:
"Моряко, протегни към нас ръка".
Над корабните пълни с жито трюмове
сред тесни проливи и планини
ще продължа все пак това безумие -
подир мечта, която ме плени.
И да не спирам в дните си нататък,
усетил плажа, твоето море,
подир мечтата си, на кръста разпнат,
едва ли друга ще ме разбере.
Пловдив, 19 март 2007 година
tisss 
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
