Въведение ІІІ

("Нищо случайно") СЕНТЕНЦИИ

13.01.2003. Допълнения към сборник, наченат по автобусните спирки, докато съм чакал клиент да ме наеме като частно такси по улиците на Пловдив, от пролетта на 1994-та...

ПРИЯТЕЛСТВОТО укрепва в противоречията; враговете обикновено мислят еднакво.

ТЕОРИЯТА доказва, практиката опровергава.

СТРОЙНИТЕ ТЕОРИИ са като захарен памук - радват окото, сладнят на езика и винаги наблизо бръмчи панаирджийска въртележка.

ЕГОИЗМЪТ на плътското желание - "аз и никой друг в твоите очи, в твоето сърце, в твоите желания"... И откъде-накъде?!

ВСИЧКО МОЖЕ да се докаже, но не всяко доказателство заслужава доверие.

ПРЕД "ВЯРВАЙ МИ" предпочитам "Ако искаш, вярвай".

ЩАСТИЕТО е, докато се стремим към щастието.

ЗА КРАДЕЦА всички са готови да откраднат, стига да им се удаде случай. Това е неговото наказание.

НЯКОИ ИЛЮЗИИ са толкова жестоки, че обсебват съзнанието на цели поколения.

НАСТОЯВАТЕ, че мечтата ми е неосъществима... Е, точно затова толкова държа на нея!

НЕВЕЖЕСТВОТО обича да се маскира с много приказки.

НЯМА ЗНАНИЯ, които да компенсират липсата на домашно възпитание.

НЕЯСНОТО е по-богато на образи и послания от яснотата.

ДОКАТО СЕЛОТО се занимава с кокошкарите, вълците разграбиха стадата и покъщнината.

ПОНЯКОГА СЛЕДСТВИЕТО оправдава следователя, а не престъпилия закона.

ДОРАСНАХМЕ палячовци да ни бранят националното самочувствие.

ТЕ НЕ СПОРЯТ, те се дразнят...

ДА ЗАПАЗИШ достойнство, когато губиш, е необходим характер.

У НАС ония, които говорят, нямат нищо общо с ония, които мълчат.

СТРЕМЯТ СЕ да им е пълно и равно, пък то излиза плоско.

НА МЪЛЧАЩИЯ как да му отнемат думата - ей тоя проблем медиите още не са успели да решат, това им е всъщност големият проблем на манипулаторите.

ЗАЩО ЛИ красивото е тъй ефимерно и ни изпълва с печал?

В МЪГЛАТА от обещания разумът вижда по-ясно истината.

ПОСРЕДСТВЕНОТО има свойството да се обединява в колонии, да се разклонява като коралов риф, като ракова метастаза.

КАТО СЪСИПЯТ всичко около себе си, почват сами да се съсипват.

ЛЪЖАТА също ферментира и зрее, но накрая винаги е оцет.

ЛЮБОВТА отваря хоризонти, злобата ги затваря.

ПО ТЕЛЕФОНА говори застанал мирно, и разбирам: отсреща е човек, който го притеснява.

ТАЛАНТЪТ блести самотно.

В ГРОХОТА от тържествени речи отеква общественото лицемерие.

НАЙ-ЖЕСТОКИТЕ истини се съобщават с уморения ти глас.

ПЛОЩАДЪТ, огромната зала е именно мястото, където парвенюто блести в цялата си наглост.

НАЙ-ДОСТОВЕРНИЯТ свидетел на престъплението е не пострадалият, а самият престъпник.

АКО ИСКАШ да го разбереш, не го съди, не го принуждавай да ти се зъби с хищното си лице.

ДВУБОЯТ между Добро и Зло се решава не по площадите, нито по фронтовите линии, а във вътрешните пространства на душата.

ВСЕ ПАК не са толкова лоши - личи по гузните им лица и жестове...

ЧУЧЕЛАТА у нас се изживяват като национални герои.

04.02.2003. А МОЖЕ БИ Злото точно това желае - да си пилееш силите по дребни цели, да се сражаваш с дребосъка и градинските плашила...

РАЗГРАБВАНЕТО на България протича успешно под лозунга "За по-висок материален стандарт на живота!"

НАРАСТВАТ лавинообразно говорещите, топи се малцинството на желаещите да се вслушат - разцвет на комуникациите!

УМНИ, правете се на глупаци, да не ви набележат за разпване на кръст!

У НАС от време оно бъркат "умен" с "хитър". Умният поема удари, хитрият им се изплъзва.

СЛУЧВА СЕ Противното да ни се показва като симпатично; принципно положение???

ЩАСТЛИВ е който е в съгласие със себе си.

СЪВЕСТТА е упорито зверче; можеш да го приспиваш, да го удушиш, но не и да го дресираш, че да ти служи.

ЗНАМ собственик на вестници*, чиято баба, макар и често да я сочи за образец, не е успяла да го възпита.

МАЗНОТО ЛЕКЕ непременно придава известна лъскавина и блясък на пейзажа.

НАГЛОСТТА ни се предлага във все по-човеколюбиви образи; и това все пак е някакъв успех.

ИЗВЕСТНИ ЛИЦА дотолкова са изпразнени от съдържание, че просто няма как да слязат от облаците.

МНОГО КУКЛИ на конци... и ето че объркват режисьора!

ЛОШОТО е не че ти говори, а че освен това те държи за ръка, пък и настоява да го гледаш в очите.

НЯКОИ ЗАГУБИ водят до ужасни придобивки.

НЯКОИ ПОСЛЕДСТВИЯ изпреварват причината.

ИЗГУБИЛ свойта Евридика,
нетърпеливият Орфей,
но любовта му пак я вика,
но любовта му още грей.

Че без любов не е възможно
човек да разбере света,
живота, нощите разкошни
сред бездните от самота.

15.02.2003. Продължение...

ПОСРЕДСТВЕНОТО все е налице.
Същественото в тайна се прикрива -
наглед спокойно като езерце,
а всъщност, океан със страшна сила...

13.03.2003. Преди седмица, на 7 март, убиха с куршум в сърцето "бизнесмена" Илия Павлов, осми по богатство** престъпник в рамките на бившия соцлагер. Съседката Василка Даскалова от "А" вход тая сутрин ми каза, че преди два или три дни било погребението на Митьо Чомпала***. Отиват си един по един от света на живите моите "герои", героите на тая книга. Вчера в Белград още едно показно убийство: екзекутиран е Зоран Джинджич, вторият по власт и влияние лидер на днешна Сърбия.

Светът е настръхнал от предусещането за война в Близкия Изток. САЩ и Великобритания са струпали 250-хилядна въоръжена до зъби армия около Ирак. Сякаш промените все по-бързо въртят онова прословуто "колело на Историята". България се мята като тресчица по вълните на разбушувал се океан от страсти.

А тая История с главна буква е всъщност нашият живот. Изкушава ме представата за оня хронист, който записвал подвизите на своя велик фараон... Фараонът не ме интересува, но виж! - летописецът, вдигнал за миг очи от папируса и зареял поглед, сякаш опитва да проникне в бъдещето - та тоя писар, така оскъдно облечен и скромно положил върху колене папируса с египетските йероглифи, ми изглежда великолепен, виждам го окъпан в сияние.

Опитвам се къде с обикновени думи, къде пообъркан от случващото се наоколо в отрязъка от моя живот, да опиша лица и събития, жестове и мимолетни настроения, та по тоя начин да се знае как сме живели, какво ни е огорчавало, какво ни е радвало, какви са ни били мечтите и надеждите. И тия отправящи се към небитието един подир друг мъртъвци, така - надявам се, да продължат да ни учат на добро и зло, на редно и нередно.

Суета е всичко, но леле... колко е хубава тая суета!

tisss

________________________
_{* Петьо Блъсков.

** Изчисляват го в американски долари на 1 милиард и 500 милиона.

*** Димитър умира на 67-годишна възраст, борчето Илия, ако се не лъжа - някъде около четирийсетте. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: