Въведение ІІІ

("Нищо случайно") ХИЩНИК СРЕД СТАДОТО

29.03.2003. Д-р Малек е роден в Латакия, сирийски град на брега на Източното Средиземноморие. Д-р Малек е сириец, както аз съм българин. Всеки от нас носи чертите, характерни за своя народ. У мен чувството, че съм славянин, обаче е разколебано, може би защото въпреки че ние, българите, ползваме славянски думи, смятам манталитета ни за основан върху много по-древните корени на траки и прабългари, произлезли пряко от прогонените траки, наречени бриги или фриги, принудени ит амбициозния Александър Македонски да напуснат родната Тракия, отправяйки се през планини и чужди земи към Близкия Изток, заселили се и преживели около 400 години в близост до древните шумерски племена край реките Тигър и Ефрат.

Взирал съм се в не особено точни древни географски карти, за да проследя как - отправили се оттам към високите плата на Памир, някогашните бриги постепенно, в течение на близо 800 години са извървели тоя огромен исторически поход, за да се завърнат някъде към V век след Христа отново в своята Тракия, отсам Дунав.

Мисля си, може би наивно, че в миналото на моя народ генетично са натрупани качества, като трезвост, духовно смирение, предприемчивост, любопитство и сдържаност в реакциите.

Приятелството с д-р Малек, с таджика Маруф от Афганистан ми е необходимо, за да разбера по-добре себе си, съпоставяйки се с тях, със самочувствието, с умението им да съхраняват достойнството си, с начина им на разсъждение, с най-делничните им реакции, жестове, излъчване.

И Малек, и Маруф - без да знам до каква степен са мюсюлмани, ми дават чудната възможност да разбера аз до каква степен разсъждавам като човек от християнския свят. Чудесно е, че сме различни. Чудесно е, че всеки от нас тримата защитава и отстоява своето. Така, струва ми се, ние се допълваме един друг и очертаваме някак източния тип манталитет върху планетата.

Предполагам, всеки от нас в подсъзнанието си носи драмата на своя народ с дълга история от зараждането на цивилизацията до днес. Военните стратези, политическите водачи от древността до наши дни непрестанно прекрояват и пренасочват огромните множества на обикновените хора ту в една, ту в друга посока, изкушават нашето съзнание на простосмъртни, манипулират ни кога наивно, кога откровено недобронамерено в изкуствено разпалване на раздори и войни. Но Истината, мисля си, е, че никой от нас не желае смърт и разрушение, за да се види щастлив под слънцето.

Всеки от нас обаче, въз основа на драмата и оптимизма, заложени у всеки народ, по свой личен начин е изправен пред Злото като стихия и катаклизъм. В поредица от ограничени във времето проекти ние, без да сме злонамерени един спрямо друг, си противоречим.

Аз лично не разбирам докрай защо 250-300 хиляди млади мъже от САЩ и Великобритания рискуват здравето, живота, най-хубавите дни от живота си, за да разрушават многолюдните градове на Ирак. Не вярвам техните семейства да са ги изпратили на десетки хиляди километра далеч само за да убият някой баща на децата му, някой син на родителите му, беззащитни, уязвими и - общо взето - изнемогващи в бита си жени, деца, стари хора. Не ме удовлетворява твърдението, че войната в Ирак е преди всичко заради арабския петрол. Много лесно за обяснение ми изглежда, че да го приема като цялата истина.

Разбира се, че петролът е една от причините за тая криза, но лакомията, грандоманията не обясняват всичко, особено когато Голямото Зло го прикриват с познати и от другите войни досега злини и бедствия... Виждам изправени един срещу друг два основни подхода, които силно си приличат и са еднакво хищно настръхнали срещу цялата ни хилядолетна цивилизация.

От една страна, хищникът се крие сред стадото, което в течение на 33 години управлява с насилие и лицемерие; от друга страна, един петролен магнат се изживява в ролята на воинстващото Добро. Но това пак е само повърхността, само видимата страна.

Политиците и военните стратези винаги, при всякакви обстоятелства манипулират от гледна точка на своята конкретна изгода; пред Вечните въпроси, които занимават човека, обаче са безпомощни. Човечеството все някъде кърви, причинява си рани, които после лекува в продължение на няколко поколения, докато зарасне нараненото, а белези все пак остават. Но и пацифизмът - мирът на всяка цена, не решава проблема, а го капсулира като ракова метастаза, която подмолно, прикрито и подло ще продължи да излъчва смрад и ужас.

Опитвам се да разбера отношението на обикновения арабин, който препасва взрив на кръста си и отива да загине на някой многолюден площад в Израел, в Испания, в някоя подредена благоденстваща страна. Що за човек е? Неговият бог не го ли учи, не му ли повелява да съхранява живота си? Иисус не би бил Христос, ако (вместо да загива заради Смъртта като жалък образ на Злото) не загива заради живота на унижените и оскърбените?! Сбъркано, според мен, в т.нар. "интифада" или в общоизвестната "джихад - свещена война" е, че отваря пропаст и фронтова линия не между Добро и Зло, а между огромни множества страдащи и унижавани, които - строго погледнато, няма защо да воюват до смърт едни срещу други, разделени от своите религии, от глупаво национално самолюбие, от надменност едни спрямо други.

На някой много му се ще мюсюлмани и християни да се бият до смърт, араби и евреи да се ненавиждат до гроб, но това - доколкото ми е известно, не се препоръчва от нито една измежду световните религии. Тогава дали ожесточението не е именно най-противната ерес спрямо Свещените книги?

За мен пацифизмът - ако не е от наивност, е проява на лицемерие. Мир на всяка цена... за мен е спокойствие за хищника, стаил се сред ония, които ужасява. Но и тия, които запалиха пожара в Близкия Изток, са слепци именно защото са припрени и бързат, не проумяват - от алчност ли, от прекалена самовлюбеност ли! - че поставят ореол на светец над озъбената маска на един тиранин.

Ако съм роден в Латакия, голяма е вероятността при тия обстоятелства и аз да реша, че летецът, бойният пилот (ех, как мечтаех да съм боен пилот в края на юношеството си!)... че летецът, който с електронна техника разрушава естествения ход на живота ми, естественото узряване у моя народ... че тоя интелигентен, възпитан, добре обучен младеж е моят враг, а тиранинът ми е защитникът. Науката и техниката, колкото и съвършени да са, не могат да пренареждат и коригират законите, според които се усъвършенства човешката душа.

30.05.2003. Ровичкане в речниците... Scolism (англ.) мнима ученост, повърхностни знания, дилетантство. Scolist (англ.) лъжеучен, дилетант.

За да узнаеш вкуса на плода, трябва да го нараниш. Което отвън е примамващо за окото, отвътре всъщност е със зърнеста структура. В детайлите е Истината за общото, голямото. Как ще разбереш (и опишеш) греха, ако не си грешил, ако си бил винаги безгрешен! Божествен е човекът в момента, когато прощава, но божествен е и когато искрено се покайва. Авел не ми е интересен, защото не оставя потомство; може би е скучен, понеже е стерилно праведен.

Любопитството ми е към Каин, именно заради греховната му човешка природа. У праведника всичко е застинало като икона. Мен съдбата на Каин ме вълнува, защото у него съзирам движението, страстите, динамиката на живота. А и всички ние, милиардно множество от съдби, сме Каиново семе в падението и във възхода си към звездите. Нашата жизненост е в нашата безпомощност и непресъхващ стремеж да разберем какви сме.

Престъпващият Десетте Божи заповеди - насилник, лицемер, подлец, убиец - чувствам като по-малък брат; но от това чувство не ставам по-самоуверен. Защото ние всички, живи и мъртви, сме едно цяло, което боледува, страда и в несретата си върви напред към самопознание за това какъв е смисълът, че сме такива, каквито сме.

В тоя океан от насилия нравственото е може би единственият верен ориентир, който не се променя с времето. Нравственото е катедрално гордо и строго, но добавим ли към него суетата и веселието на греховните изкушения на плътта, това нравствено именно тогава засиява в своето великолепие, аромат и нежен чар.

Глупостта и наивността понякога съдържат в себе си мъдрост от по-висш разред, от много по-висока класа (Дон Кихот на Мигел де Сервантес, например). За да я усетим, навярно по-внимателно трябва да се взрем в нея.

Край на част Х - "Нищо случайно"

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: