Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (1.)

01.06.2003. Вчера сутрин ми се обади по джиесема Светлозар, зетят ми, и попита искам ли да отида с тях - той и дъщеря ми Вера, до Бачковския манастир. Отидохме с тяхната кола. В черквицата на манастира запалих две свещи - едната пред иконата на св. Георги (силно варакосана модернистично изрисувана нова икона). Походихме около час из планината над манастира, пък като слязохме обратно в Пловдив, отбихме се за около час при павилиончето на Маруф.

Зарадван, Маруф изнесе пластмасова маса, забърса я, застла я с чиста покривка, па се усмихва: "Ай сега кажете какво ще желаете. Жорка, за теб знам, ама зет ти и Вера какво ще пият?"

От четири и трийсет подир обяд нататък ми стана сънливо. Към седем надвечер вече бях изкарал един сън, когато ми се обади по телефона съседът Митко Йовчев от втория етаж на нашия вход: пита дали не искам да поизлезем из квартала да се поразходим, както правим често напоследък. Каза: "Виждам, че си сънен, затова ти си спи, аз само така..."

Хапнах - попара от кисело мляко със захар, и пак се мушнах в леглото. Към единайсет и нещо късно вечерта ме буди по телефона Емил*. Не знаеше кое време е, изненада се, като му казах, че върви към полунощ. Каза, че денят му минал сред много хора и в суетня около представянето на новата му книга, което щяло да продължи и на следния ден от десет преди обяд в залата на супермаркет "Сани" в ЖК "Тракия", оня новия луксозен магазин срещу новата католическа черква. Уговорихме се да мина към девет сутринта, да го взема с колата и да седнем в някое кафене за половин час...

Вече след полунощ си поиграх да променя картината на работното поле на компютъра, т.нар. скрийнсейвър: замених полския пейзаж в зелено с изображението на пясъчно островче сред море (в светлосиньо) под бухлати памучни облаци в коприненото небе. Поиграх си до към един след полунощ и пак се мушнах в завивките.

Тая сутрин в шест без десет се будя; скочих от леглото. От шест и трийсет съм на балкончето с книгата за Ванга** пред мен на масичката. Пия кафе, пуша третата за деня цигара.

Някои пасажи от тая книга ми задават страховита тема за следващите дни. Кратки бележки...

1. Да напомня на сириеца д-р Малек, че е обещал да ми осигури за прочит Корана на български език.

2. Да прочета от Корана по-внимателно глави (?!) от ІХ до ХІІ включително, както препоръчва Ванга на някакъв ливански журналист***.

3. "Кой е вашият пророк? - пита Ванга журналиста от Ливан. - Този, който проповядва и гледа три планети ли?" Кои са тия планети - да попитам; дали не са Луната, Венера и Земята...

4. На стр. 95-96 има такъв пасаж от същото послание на Ванга:

"...Един ден я попитах:
- Добре, но какво представлява човекът?

Ванга се засмя и каза:
- В този въпрос се съдържа и отговорът - суетно същество, което все се изследва, все се наблюдава, все се търси и все не се намира, - но това в рамките на шегата. Погледнат от най-високо, като част от огромната вселена, човекът е нищо. Една нищожна прашинка, зареяна в безкрая, но заредена с "божествена" искра. Затова често надхвърля ръста си; търси неуморно, рискува, изследва, разгадава тайните на всемира, прави смайващи открития. Вече е вперил решителен поглед в небето и не се плаши от неговите предизвикателства.****

...А истината за този космос - допълва Ванга, - трябва да се търси в старите свещени книги!"

От същия разговор: "Ще дойдат тежки времена. Хората ще се разделят на групи по вяра. Ще дойде на света най-старото учение. Питат ме: скоро ли ще дойде това време? Не, не скоро. Още Сирия не е паднала."*****

5. Защо Сирия?! Какви древни послания носи в недрата си Сирия (нацията) и сирийската земя? (Да говоря с д-р Малек!)

На стр. 100, когато описва Ванга на Бъдни вечер, 24 декември 1981-ва, тя казва пред най-близките си хора в семейството: "Ще има и после години, когато градове и селища ще се рушат от земетресения и наводнения, природни катаклизми ще разтърсват земята, ще вземат връх лошите хора, а крадците, пияниците, доносниците и блудниците няма да имат брой".

По-нататък следва любопитно пророчество: "Ще настъпят много промени, ще дойдат нови хора, а другите ще бъдат уволнени, ще заемат постове много жени, чиято нова служба няма да им бъде призвание. Много ще се пенсионират от страх, много други ще бъдат изметени като с метла (...) Очаквайте промени за добро".

Стр. 101: "За мене щастието се корени в търпението на човека".

"...Най-добри са тези хора, които живеят в планината, на високото (...) А в големите градове е нещо страшно: виждам хората как тънат в тиня до шията. Минават пред мене и всеки носи табела на врата си, на която пише: "Аз съм лицемер", "Аз съм крадец", на друг - "Аз съм лъжец", на трети и четвърти: "Аз съм измамник", "Аз съм подлец", и какво ли още не. Затова много хора взеха да се връщат по селата и този процес ще продължава".

За смъртта (на стр. 80): "Разказа ни няколко случая, при които бе усетила смъртта. (...) След това ни разказа за един ден, когато варели сливи вън на двора и смъртта "прошумоляла" сред дърветата. (...) Тя говореше за смъртта като за жена с красиви разпуснати коси".

На стр. 54: "На 8 април 1942 година (...) излезе и след малко се върна****** с един среден на ръст човек със сиво сако и голф. (...) А Ванга застана на обичайното си място в ъгъла на стаята и преди още да я запитат каквото и да било, заговори с много строг глас: "Расте твоята държава, разпрострял си се много нашироко, но бъди готов да се събереш отново в орехова черупка". Повтори му: "Бъди готов!" И добави: "Помни датата 28 август!"

Царят******* не попита нищо друго и си отиде много смутен. Той почина на 28 август 1943 година.

За Орфей: "Дарбата на Орфей не идва от небето, а от земята. Той слага ухо на земята и пее. И дивите животни стоят и го слушат, но не разбират. Орфей е земен. Той е свири и на върбово листо, и на върбово дръвче, и с кора от бряст, и с кора от бука и дъб. Лежал е на земята и самата земя му е звучала. Орфей пее със земята. Където ходи, с всичките дървета свири и птичките му пеят, и небето му дава, и пише по земята, и както минава, си го чете, и пак пее. (...) Ти дрипав пишеш ли го, виждаш ли го?... За мене Орфей е така: той е със скъсани дрешки, много окаяно дете... После минава като необръснат момък, неподстриган, с големи нокти... И все си пее. Всички гласове му ги дава земята.

Не знам защо след него върви Самуил...

Аз, като изпадам в транс, тия неща ги виждам" (стр. 82).

За разните хора: ...С какви хора обича най-много да разговаря (...)
- За мене всички са еднакви. (...) И най ми омръзват тези жени, които ходят по мъже - кажи ми да си намеря ли приятел? Не, казвам й, стой си вкъщи и си търпи мъжа.

Следва

tisss

_______________________________________________
_{* Емил Калъчев. Книгата, спомената по-нататък е "Храбрите приключения на Бин и Бен", изд. 2003 г.

** Красимира Стоянова, "Ванга", изд. 1989 г.

*** Вж. с. 98 и по-нататък от книгата за Ванга.

**** Изречено е според ливанския журналист през май 1979 година.

***** Казано е това през 1980 година.

****** Върнала се съседката на Ванга.

******* Борис ІІІ. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: