Крайпътен ресторант

Из "Разговори с млада дама"

БОРЯ СЕ С МЕНЕ СИ, ДОКОЛКОТО МОГА

- Здравей, какво правиш?

- Напомпах гумите на колата, хапнах пържени картофки, колкото да заситя глада, и сега чакам един съсед да се обади... Ще отида да се помотая около онова кресло в магазина, ще напазаруваме, ще пием някъде по една бира... И това ми е ден за кеф.

- Браво!

- А, ще минем и да поразгледаме колите на два-три автосалона за втора употреба... И то е част от кефовете: чоплиш слънчоглед, зяпаш разсеяно какви стари и не толкова стари тенекии са извадили за продан. Като знам моята кола колко изгнила е горката... Нищо чудно като някой Флинстоун да проходя бос по асфалта, както съм кацнал зад волана.

- Хайде сменяй я тая кола!... Въпреки че си я описал дори във "Въведение" колко ти е скъпа.

- За 250 лева ми обеща тенекеджията Гатю (ега си и именцето!) да я оправи, да позакърпи демек пробойните, пък съседът ме развива да не си хвърлям излишно париците. Боря се сега с мене си. И най-вероятно ще се мушна под одеялото да поспя.

- Ах, ах, ами не се нахвърляй на всичко вкупом де...

- Е, не раздвоен... ами разтроен и разчетворен се усещам: кола ли, фотьойл за пред компютъра ли, пък и лазерен принтер за около 800 лева мернах на едно място чистак нов.

- Че отсега ли се бориш със себе си! Ами излизането със съседа???

- Той обикновено е на страната на Добрите сили, които ме спират да влизам в главоломни авантюри. Отивам да си сложа кафенцето, че тая сутрин още не съм пил, пък се чудя дали да не легна да поспя. Ама пия ли кафе, ще ми размине.

- Аз пък ще почета мъничко тия пусти "Въведения", дето си ги натворил и дето така ме натъжават понякога.

- Как тъй ще те натъжават! Нали съм жив и здрав, какво тъжно там виждат твоите очи?

- Жив и здрав, но като ги чета, и очите ми се наливат със сълзи.

- Общо взето, животът е тъжно шоу, момиче! Любов, секс - май само там остава някаква тръпка, ама и там свинете изпотъпкаха житената нива... Ние с тебе ще си пием ли сега кафенцето... или ти вече си го изпи за днес? Отивам да си заредя кафеварката.

- - - -

След известно време...

- Кафенцето е готово. Оле! Даже и бисквитки си имам.

- А така, с бисквитки ще ме дразниш!

- Тънички едни такива и много хрупкави. Като я топнеш в горещото кафе, бисквитката става отвън мека, отвътре си е пак хрупкавичка. Също като характер на мацка, с която... Иначе ние, мъжкият състав, сме - както казваше колежка в университета едно време, типов хляб: тук-таме преседял, позалежал, тук-таме хванал мухъл, леко и артистично плесенясал...

- ?!

- Леле-е, единайсетото внуче на „нашия цар в оставка” го кръстили с чудесното име Хасан. Представям си я таз лакърдия: "Хасанчо, ела тук, дедовото! Ми ти си юнак от юнашко племе!" Чак се загуцах, щях да се удавя, като го прочетох... Ега си изненадата, ега си и сюрприза!!! Абе тоя Муньос Китин не ми вдъхваше доверие от самото начало. Завъртя ума на доброто момиче, направи му бебе, па хукна да обикаля океани и моря, като че си няма дом, нито семейство...

- А на нея къде й бил акълът?!

- Муньос пак ще забинчи нейде из далечните морета. Ми като му видяла колко му е дълъг носът, и се е впечатлила може би... Понеже има някаква тъпа теория, че.... Ама не вярвам де. Тя инак е прибрано момиче, български още не е успяла да научи, понеже все в къщи си седи, мете, шие копчета, кърпи на баща си старите гащи. Принцесата оладжак...

- Туй „оладжак” какво ще да рече? Ако съм на нейно място, няма да го трая и ден.

- Нали с кимион не можеш да се наядеш, но добавен в кюфтенцата той ги прави ммммм... че вкусни!... Турските думи (между тях повечето са арабски) са богатство за българската реч, понеже добавени седят като подправка, като екзотичното индийско орехче, кимион и прочие в иначе делничната ни реч. А „оладжак” съм чувал от баба ми и лелите ми в Пазарджик, вероятно е турска дума и се добавя да подсили значението. Нещо като "демек", "очевидно", "разбира се". А съседът никакъв се не обажда. Пък ще взема да си вържа черно на главата!

- И на мене никой не ми се обажда. Не зная дали съм ти казвала, ама те усещам сродна душа... та не съм съвсем безпристрастна.

- Да те попитам. Като ги четеш оттук-оттам тия наброски, не стоят ли суховато, все едно университетски плондер с дебели рогови рамки на очилата меле отнесени работи, а?

- Мене лично са ми близки като изживяване, та няма как да не ме увлекат. Но не зная, как се възприемат от другите.

- За какъв дявол тая сутрин включих зарядното устройство към акумулатора на колата, та и още не съм слязъл да го изключа?! Ама това сме ние, българите: царе на обещанията... Не трябва да си пристрастна. Опитай да погледнеш, все едно четеш нещо от непознат автор.

- Как да се случи, като откривам свои мисли и прочие!

- Много от нещата могат да бъдат оспорвани. Самата претенция да говориш с такъв апломб не е ли вид досада? Опитвам да погледна отстрани как изглежда говорещият, който е главният герой всъщност на тия записки... и някак все ми се изплъзва, макар иначе, при други обстоятелства, това нещо да го мога. Просто хвърляш към себе си оченце от другия край на света или през очите на някой, когото познаваш.

- Такива, дето не са самотни души, трябва да знаят, какво чувства и усеща различният от тях. И да не го отдават на това, че той е себелюбив или нещо подобно.

- Не мога да кажа за мене си "самотна душа", понеже много души водят пунически спорове у мене и често ми се налага да сиктирдосвам цялата таз компания от бъбривци у мене си.

- Вчера пусках малко цитати от твои неща на Румяна*, и тя вика: Това е себелюбие.

- Значи, щом го е казала, има основание.

- Написах й естествено, че е твърде далече от души като нас и не може да ни разбере.

- Не си права. Ти си пристрастна, пък тя не е. Ония, дето най-вярно съдят, не са сред нашите приятели. Имай предвид че ще ни съдят хора, които възможно е още да не са родени, или да не им пука какво си въобразяваме двамата с тебе.

- Който ще, да ни съди!

- Това ровичкане е вид самолюбие в по-високи дози.

- Тъй ли! Ами значи сме страшно себелюбиви и горди. Да ни се чуди човек. Е, щом сме двама, трябва да има и други такива като нас. Па добре, че има умковци като тебе, щото какво щяха да четат такива като мене!

- Деветима от всеки десет българи отдавна не четат книги, още по-малко стихове, разказчета или есета.

- Мене другите не ме интересуват, четат или не. Като им е удобно в невежеството, да си стоят в него!

- Излиза, че сами се четкаме, сами се гладим по перцата и... пропускаме, че светът е обърнал очи в друга посока. Странно и печално е, че светът ни отминава с мълчание. Зад овациите често пъти е голяма празнота, просто няма никой. Хвалят, за да им се махнеш от главата.

- Щом сме двама, има и още такива като нас, значи положението не е толкова страшно.

- Да кажем, тия новичките световни шампиони по фигурно пързаляне Албена Денкова и Максим Ставийски, те наистина са разкошни. Това като новина блести отдалеч, но след три дни вече ще е "старият вестник". Един виц доставя повече удоволствие вероятно на мнозинството отколкото стих или есе, пък и вицът не ще усилие.

- Ай, стига става посредствен!

- Румяна е права обаче. Мнението й е всъщност мнение на ония малцина сред мнозинството нечетящи, които все още имат смелостта и търпението да четат. Не обсъждам пишещия, а връзката „пишещ-четящи”.

- Не съм съгласна с нея.

- Нещо съм я обидил или съм я засегнал. Нямам представа къде и кога. Писаното оживява, когато някой го чете.

- Не съм съгласна, щото тя се изказва от другата страна.

- Тя е приятел, и е обективна, пък ние с тебе сме пристрастни.

- Обективна... към другите!

- Не можем да променим своите читатели, но нещо в подхода си към тях можем... Питам се какво бих могъл по-занимателно да разкажа. Може би Румито се засегна, като й казах за един господин, че е посредствен...? Там авторите очевидно яко се поддържат.

- И какво от това!

- Тя е талантлив художник, има талант, самочувствие си няма.

- Нямаше да си обера крушите току-тъй. Да, харесват се... Пфуу, гади ми се от тая атмосфера там! Аз пък обичам споровете.

- Ами гнилото е, че няма движение, щом няма спорове, щом липсват противоречия и всички отчаяно си се харесват един друг. Мисля си, че това е най-късият път към скуката.

София-Пловдив, 25 март 2007 година

tisss

______________________________________
_{* Всъщност, друго е действителното име. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: