Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (2.)

02.06.2003. На балкончето съм с книгата за Ванга и с Корана, издание на български от 1993 година.

Стр. 94: ...А Ванга отсече: "Не, не е болна, тя е много лоша! Иска всичко на този свят да бъде само за нея и за децата й (...), но желанието й за коли, апартаменти и вили е безмерно и алчността й ще я изяде. Това й е болестта, за която не зная лек!"

За предопределеното. Питат понякога Ванга (стр. 28): "Ако на дадено лице предскажеш смърт или нещо друго фатално, може ли човекът да го предотврати? А може ли Ванга да го предотвратява?" "Не - категорично отговаря тя. - Никой не може. Животът на човека е строго определен и никой не може да го променя."

За човечността и самолюбието. "Посещава ме интелигентна, много издокарана жена, научен работник с титли и звания. А аз й викам (стр. 24): Каква полза от твоите науки, след като не можеш да свариш една чорба. Как ще вървиш към голямото, като не знаеш малкото. Нали и ти си жена и имаш неотменими задължения."

За съвестта. "Никой от нищо не може да се скрие! Не мислете, че сте свободни да правите каквото ви хрумне, не може, никой не е свободен" (стр.20). Ванга казва, че над нас има едно голямо око, което следи всички наши деяния.

За Христос. (Стр. 16) Вярва, че има бог. Но на въпрос през 1983 година виждала ли е Христос... отговорила: "Да, той няма фигура. Това е едно огромно огнено кълбо, в което не можеш да погледнеш от светлина. Само светлина. Друго не се вижда. Ако някой ти каже, че е видял бог, да знаеш, че не е вярно".

За т.нар. извънземен разум. (Стр. 15) Има ли чувството, че ясновидската й дарба е програмирана от по-висши сили? - Да. Този по-висш разум откъде произлиза? - От Космоса. Може ли човешката цивилизация да се възприеме като детска възраст на разума? - Да.

(Стр. 115) "Тези същества или пришълци (...) са много строги. Когато говорят, гласовете им кънтят като ехо. (...) Те ни контролират. (И по-нататък в разговор между двама "пришълци" единият, според Ванга, казва...) "Не се страхувай, не виждаш ли, че те (бел.м. - Г.Б., т.е. ние, хората) са слепи".

(Стр. 118) "Защо се учудвате? Та те вече ходят между нас".

На 5. срещу 6 май през нощта (Това е Гергьовден, бел.м., Г.Б.) изпратените от Ванга хора - специалисти и археолози, стават свидетели на особен феномен.

(Стр. 124) "...скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се отрои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури.

Бяха огромни (...). Фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас. (...) Отляво на скалата на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса.

Лявата му ръка беше отпусната по тялото, а в дясната, протегната напред, държеше някакъв предмет - нещо като топка, кръгло, но не беше топка; по-скоро някакъв непознат уред.

На по-заден план, но по-горе и по-вдясно, стоеше втората фигура. Не знам защо, на мене ми заприлича на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг и спуснати надолу крака и ръце, положени на облегалкине на стола (бел.м., Г.Б. - вероятно иска да каже: на подлакътниците на стола). На главата си имаше висока шапка, на която от двете страни няд ушите стърчаха издатъци като антени" (...).

След това скалата угасна, стана отново тъмна и всичко наоколо се покри с непрогледна тъмнина".*

04.06.2003. По повод романа "Джой и Джоан" от някоя си Джой Лори, издание от 1992 година на български. Твърде претенциозен, твърде личи желанието да бъде приеман като артистично перверзно преживяване на духа. Налице са всички повърхностни знаци, напомнящи за култура. И това му е всъщност слабостта.

Не мога да приема тая насилена показност за чиста монета, но "романът" (защото като литература това си е просто булеварден поп-арт!) ми предлага интересна тема за размишление: какво именно отличава любовта от секса, до каква степен в сексуалните си фантазии човекът все пак съхранява своята божествена аура.

Тоя тип "авторки" (не стойностни жени-автори) високо развяват своята уж-женственост, напомнят ми фигурата на новопосветен в религиозните тайнства, който - без да ги е проумял - фанатично се тресе от екстаз.

Творецът, истинският автор е непременно зареден със здравословна самоирония и скептицизъм, със спокойствие. Впрочем, сериозните ми възражения от прочита до страница 45 включително, от общо 173-те страници на "романа"...

1. Има ли перверзия**, то е бягство от естественото. Перверзното е хищничество, похищение над духовното начало. Приемам, че човек в кратки отрязъци от време може да бъде и прелъстен от перверзното, но не бива да остава в неговата сфера, а да побърза да се завърне в нормалността. В ограничени (колко обаче?!) дози тая отрова дори намирам за тонизираща усета към естественото.

2. Проява на лош вкус е да се ровим в животинската субсъзнателност като възхитени воайори; за тия неща трезвото говорене е за да определим любовта що е.

3. Многото знаци на аристократизъм често идат да маскират пошлостта. Истински аристократичното загатва, едва докосва, пестеливо е, кара ни да го следваме любопитно, а не ни навира в очите лъскави дрънкулки, предизвикателно не наддава писъци, не крещи, не се зъби, не си скубе косите като дърта проститутка да привлича вниманието на света.

06.06.2003. Следващият петък е "петък 13-ти" или "черен петък", единственият черен петък тая година.

Да "дегустирам" Корана като една от великите книги с послания от далечното минало ми беше задачка още след прочита на Библията. Библията си купих от книжарничката в двора на Бачковския манастир, когато бях 45-46-годишен. Четири години пролежа в библиотеката ми, докато се настроя да я прочета през лятото преди деня на моята петдесетгодишнина (1977-ма, 7 август).

Старият завет ме разочарова с грубостта, с острата си назидателност и призиви за злодейства уж в името на бога-отец; Новият завет (евангелието) ми допадна със строгото си човеколюбие. Видях величието в уязвимостта на Иисус (особено когато се позовава на "баща си" Бога-отец, заплашвайки човеците). И тоя Иисус ми се стори великолепен именно със слабостта си.

От седмица на нощното ми шкафче е Коранът, който измолих за прочит от Емил***. Към това желание ме подтикна пък епизод от книгата "Ванга" на Красимира Стоянова, където е цитиран разказът на ливанския журналист Абдел Амир Абдала**** за срещата му с Петричката врачка през 1981 година. И Ванга му казва (според неговото твърдение): "Ти си мюсюлманин и спазваш празниците на мюсюлманския календар. Вие имате голям свещен текст - Корана. Трябва да го прочетеш целия, и по-подробно глави ІХ, Х, ХІ и ХІІ".

Казано било това на 2 декември 1981 година в 8, 45 часа...

Та любопитството какво толкова важно за един арабин от Ливан съдържат тия четири сури от Корана отключи стария ми рефлекс, едва ли не позабравената тема: мюсюлманската версия и стилът на мислене у т.нар. правоверни поклонници на Исляма.

Следва

tisss

___________________________________________
_{* Това е по записки на Красимира Стоянова от 1979 година.

** Фр. perversite: извратеност, развала, порочност...; англ. perverseness& 1. опърничавост, своенравност, вироглавство 2. извратеност... 3. превратност, погрешност.

*** Емил Калъчев. (вж. цит.съч. стр. 97-100)

**** Вж. цит.съч., с. 97-100. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: