Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (3.)

Продължение от 06.06.

Имам странното усещане, че тая книга (Корана в българския й превод) се страхува от мене. Прочел съм първите й 17-18 страници и това усещане не ме напуска. Все едно зверче - къртица, извадена на дневната светлина, въпреки че не се смятам повече от най-обикновен безпристрастен читател.

А може би уравновесеното проникване в нея я плаши?

Първите ми впечатления от текста... Озлобление, заплахи, говорене от позицията на грандоман без особена интелектуална енергия. А защо да не си запиша част от по-гръмките реплики срещу евреите!... На първо място, срещу евреите, а след това и срещу останалите извън исляма човеци.

По стил Корана напомня (дотук) стила на Стария завет.

1. От вярата на Ибрахим (мюсюлманския Авраам) се отвръща само онзи, който е затънал в безчестие (сура 2, стих 130). Ами то много точно съответства на т.нар. комунисти, които смятаха себе си за честни, праведни и прочие, само защото вярват в Маркс и Ленин. Ама че претенция!

2. Правдата и истината са това, което идва от твоя Господар (Аллах). Никога не бъди един от тези, които се съмняват в това (сура 2, ст. 147). Защо? Аллах от логическото размишление ли губи, та ни забраннява тоя начин на познание!

3. Ей, вярващи, позволено ви е да отдадете възмездие за убитите. Нека за свободния - свободен, за роба - роб, и за жената - жена убита бъде (сура 2, ст. 178 - но не целият стих). И следващият стих 179 допълва: Ей вие, люде разумни, в закона за възмездието е животът за вас. Почитате ли този закон, от злини избавени ще бъдете вие. Чудна логика: живей за отмъщение, и от злини ще си избавен... Но кой си ти - който решаваш, че Аллах говори и върши именно чрез теб?! Така не разсъждава ли именно фанатикът: убеденият, че Бог се е вселил в него не за да разбере, а за да осъди и стори акта на възмездието?!

* * *

Ситият духом е весел. Левски (според писмото на Христо Ботйов) бил весел, пеел, не унивал дори в кризисни моменти. Страшно е, кога такъв човек го налегне печал...

* * *

4. Странно, противоречиво седи ст. 190 от сура 2: Воювайте по Пътя на Аллах с тези, които са ви обявили война, но не започвайте вие, защото Аллах не обича войнолюбците, която противостои на следващия ст. 191: Убивайте ги там, където сте ги заловили, прогонвайте ги от местата, откъдето и те са ви прогонили. Сеенето на раздор е много по-лошо от това да убиеш човек. Това пък: ни в клин, ни в ръкав. И през едно изречение - пак: Ако там (в оспорваните територии вероятно - бел.м., Г.Б.) тръгнат те срещу вас, то незабавно ги убийте! Това е то наказанието за неверниците.

Кого обслужват тия "завети", тия внушения?... Всеки случай по-лесно ми е да приема, че не служат на Живота, а на Смъртта.

5. Сура 2, стих 218: ...и тези, които водиха Джихад* в името на Аллах, именно те трябва да се надяват на милосърдието на Аллах.

Сура 2, ст. 258 приключва с рефрена А наверниците са нечестиви. Понятието "чест" е любим трик на манипулаторите от всички епохи. "Нечестиви" ще рече: нямат чест, лишени са от чест, следователно: вие, праведните - предани католици, комунисти, фашисти, нацисти, масони, мюсюлмани, протестанти, йезуити - можете да ги съдите (обявените за неверници), да ги убивате, да ги употребявате като истински, почетени от бога господари на чуждия живот и съдба... Ако изобщо съм дотук нещо разбрал, очевидно Корана е по-откровена манипулация на съзнанието от Стария завет, по тон ми звучи като бледа версия на Стария завет. Старият завет стои, според мен, по-величествено и поетично, а Корана е конкретен в посланията си, представя ми се като четиво преди всичко за ориентираното към материални придобивки съзнание.

Принуда във вярата не може да има, защото... и т.н. (сура 2, ст. 256). С това как да не се съглася? Това - да!

Началото на стих 286 от същата сура 2: Аллах не възлага на човек повече от това, което може да понесе... И през няколко изречения по-нататък: Господарю наш, не възлагай върху плещите ни бреме, каквото си възлагал върху тези преди нас. Господарю наш, не ни карай да носим това, което нямаме сили да носим, прости греховете ни, бъди милостив към нас и ни пощади, защото... и т.н. Единственият пасаж, в който (дотук) откривам човечност. Напомня ми стихотворението на Франсоа Вийон "Балада за обесените", както би трябвало да се нарича, а всъщност известно под наслова "Епитафия на Вийон във форма на балада"; ето - впрочем, част от тая балада:

О хора, що след нас сте се родили,
не ни упреквайте със думи зли -
ако добро към нас сте проявили,
над вас самите Бог ще се смили...**

И т.н. Просто звученето е в същата гама.

07.06.2003. Изнасям си вещите (кафе, цигари, книги) на балкончето, и чувам - камбанката на черквицата "Свети Илия" бистричко струи, звънливо отзвучава в слънчевото утро. Много пилци наоколо и всичко цвърчи, джиджика, извива гласче. Толкова радост и спокойствие! А и китайската роза е обърнала любопитно листата си към мен, сякаш наднича да разчете какво пиша, какво пък толкова записвам...

Вчерашният петък ми бе ден за разплитане на възли. Разнасях кутията с процесора назад-напред из града; в крайна сметка, оправих си компютъра и той пак е готов вярно да ми служи. Срещах се с разни хора - добри и не толкова добри, като капитан прокарах корабчето си покрай скали и подводни рифове, и ето ме сега - в открито море с Корана пред себе си, при това с ясното съзнание, че това е книга, вдъхновяваща над милиард и половина човешки същества с духовните си внушения и с преките си препоръки как да живеят, какво да ценят в своя живот.

Да видим какво важно послание ще изведа за себе си и аз, синът на дърводелеца Кирил от Харманли, съхранено между кориците на тая Велика книга.

Вчера се рових из училищната библиотека; интересувам се от автора на тоя текст - Мохамед, роден на 20 април*** 571 година в град Мека, син на баща си Абдуллах и на майка си Амине. До четирийсетата си година беден, неизвестен и най-обикновен простосмъртен, а сетне неочаквано получил прозрение свише и... животът му рязко се въззема нагоре към висините на духовното и материалното благополучие, но все пак умира 62-годишен.

Текстовете диктувал на писари; твърдял, че са сънувани и минавали като цветна лента пред очите му. Записвал ги не той, Мохамед, а други хора, понеже сам не знаел да чете и пише. Твърдял, че посланията му били препредавани от архангел Гавраил (Джебраил по арабски), а някои - директно от самия Бог-отец (Аллах за мюсюлманите).

Питам се, какви отпечатъци от личността на тоя четирийсетгодишен най-обичаен стил на живот носи това Писание. Звучи чудесно фактът, че Богът се е обърнал да говори не на някой знатен велможа, а на най-обикновения простосмъртен, за да стане тоя най-обикновен човек може би най-успешната личност за всички времена (за които имаме сведения), както мислят авторите на Британската класация за великите личности на планетата.

Британците са пристрастни към материалното благополучие, може би затова го слагат на първо място като духовен и светски водач, завоевател, политик и държавник. Но на мен образът на Сократ, например, друго ми говори... Допитам ли се до представата си за Сократ у мен, други мисли ми идат на ум.

* * *

Сура 3, стих 28: Нека вярващите да не изоставят другите вярващи и да не си вземат за приятели неверниците. Този пък, който стори това, да не се надява на Аллах...

За Христос Корана твърди (сура 4, ст. 59): Иса (бел.м., Г.Б. - Иисус) пред Аллах е това, което пред Него е и Адем (бел.м. - библейският Адам). Него Аллах го сътвори от пръст...

От същата сура стих 67: Ибрахим (Авраам - бел.м.) не беше нито евреин, нито пък християнин, а беше правоверен мюсюлманин.

От зараждането си Исляма тръгва по линията не да отрича тотално библейската легенда, а да я пренарежда като пиедестал за възкресяване на версия по Стария завет. Т.е. Богът е единствен, монарх; за никакво Триединство (Бог-отец, Бог-син и Бог-дух) не може и дума да става. Според мен, казвам - според мен, понеже колкото и да съм професионален читател и тълкувател на текстове в разстояние на над четирийсет години, не мога да настоявам, че мнението ми е меродавно повече отколкото на всеки друг читател на Корана... налице е силно преработената библейска легенда, която цели да изтъкне мюсюлманина като единствения истински вярващ и отдаден до смърт на своя бог.

С оглед историческите обстоятелства тая най-велика Книга за милиард и половина мюсюлмани по света (страховито множество, както и да го погледнеш!) се явява идеологическо оръжие в най-чист, най-духовен вид, обслужващо единствено тия хора, а оттам и категоричното твърдение, че Авраам и Иисус не са евреи и християни (въпреки че логически Авраам - родоначалник на Иисус, няма как да е християнин). Но... тук чувам гръмогласието в претенцията на унижения беден и неизвестен Мохамед от дните, когато е сътворяван документ за общението му с Бога-отец, според горещите му уверения на неграмотен арабин, получил неочаквано Озарение свише.

Следва

tisss

______________________________________________________
_{* Война за избиване на неверниците, т.е. на всички, които не са мюсюлмани.

** Превод на Пенчо Симов. В бележката към тая творба е приложено следното: Предполага се, че е написана непосредствено след като авторът бил осъден на обесване.

*** На 20 април е роден Адолф Хитлер. Наполеон Бонапарт пък е роден в деня на един от големите християнски празници - т.нар. Голяма Богородица или 15 август, ако изобщо съвпаденията на дати има някакъв смисъл за тълкувателя. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: