Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (4.)

Продължение от 07.06.

Сравнявам дотук двете версии - християнската и ислямската; мисля, че християнството, особено в автентичния си вид (източното православие, ортодоксията) е по-човеколюбиво, допуска правото на човека да вярва, без да го плаши до такава степен, а позволявайки му да избира по своя воля и съвест.

Сура 3, стих 118: Ей, вярващи, не вземайте за приятели от онези, които не са от вашите. Защото те няма да се забавят да ви сторят зло... И преди това (стих 110): Вие сте най-благодетелен народ, призован за доброто на хората... "Предава" ни го арабинът Мохамед в качеството "говорител на Аллах". За кой "благодетелен народ" става дума? Или "народ" е употребено в друг, по-общ смисъл понятие: хора, човеци?... В трийсетте и четирийсетте години на ХХ век немският народ, т.нар. арийска раса, бе обявен за "благодетелен", т.е. за богоизбран да общува с Истината и Правата вяра.

Противопоставянето на огромни множества: едно "богоизбрано" срещу други - "неверници", "тор за арийската раса" и прочие, ми изглежда твърде груба манипулация. По тоя модел на свой гръб съм се дивил на подобно (но по-фино) противопоставяне априори на "верни народни синове" и "най-достойните, крачещи все в първите редици" - от една страна, и - от друга: мнозинството от простосмъртни безпартийни граждани на държавата. Това делене бе въведено от марксизма-ленинизма, приложено и от нацистите вече в рамките на отделната нация.

Сура 3, стих 146: ...защото Аллах възлюбил е търпеливите. Стих 153: ...недейте да скърбите нито заради това, което загубихте, нито пък за това, което ви се случи. Няма как да не се съглася с подобна препоръка.

Сура 4, стих 34: Отправяйте добри съвети към жените, за които се безпокоите, че може да надигнат глава, оставяйте ги сами в леглото и ако това не помогне, бийте ги... "Красивичко" звучи като препоръка от най-високо място, особено пък в духовната сфера! Който разчита на собствения си разум и що-годе жизнен опит, сам да прецени доколко божествено звучи подобно указание в прав текст. Или има тук нещо изречено в иносказателен ключ, което не мога да проумея в своята посредственост?!

08.06.2003. Сура 4, стих 44: Я погледни към тези, които бяха удостоени с Книга! Те сами за себе си купуват заблуждението и искат и вас да отклонят от Правия път.

Сам безписмен или направо казано - неграмотен, четирийсетгодишният Мохамед е естествено (от моя гледна точка) да недолюбва "удостоените с Книга"; нито е първият, нито ще е последният случай на такава чисто човешка реакция в битов план... Но като изречени свише, тия думи ми напомнят изреченото от Иисус, който се гневи на "книжниците", поставя ги редом до фарисеите, т.е. до лицемерно преданите и надменните.

Пита се в задачката: защо божествената "мъдрост" се съчетава с толкоз откровено притеснение от логически устроения разум. Интуицията е далеч по-могъща от Разума, основаващ се на логически умозаключения, причинно-следствени връзки и последователно натрупване на информация за човека и света.

В интуитивното може би греховната ни човешка природа не влияе, докато човешката ни същност влияе върху логическата структура, върху нашите заключения, върху т.нар. консеквентност (последователност).

Интуитивно се усещам силен в редки мигове, неподвластни на моето желание. Тия моменти на прозрение не зависят от волята ми, не са ми под ръка, когато аз ги пожелая. Докато с логическото, с консеквенцията... винаги мога да разполагам.

Странна ми се вижда тая ненавист у Бога (Аллах, Бог-отец или самия Извънземен суперстратос) към логическото познание, т.е. към книгата като емблема на тоя тип достъп до Истината. Защо? Какво те плаши, Боже, ако наистина си добронамерен, а не ме гледаш като опитна лабораторна материя за своите величествени експерименти?!

Уважението ми към вероятния Извънземен, към вероятния Свръхчовек или незнайно още Кого... няма да е искрено, ако аз, простосмъртният, не съм го пожелал в душата и в духа си, а са ми го наложили като чужда воля.

Пирова победа ли мечтаеш, господи Извънземен? Дори и Ти да си ме създал, неприлично ли е да съм по-човеколюбив от Тебе, Отче? А в други отрязъци от време да съм в спор с Тебе, особено с Твоя нарцисизъм, с тая отчайваща ме самовлюбеност, която съзирам у Теб?

Кой друг би така страстно настоявал на всяка крачка да му повтарям колко е велик! Моето смирение не е ли по-добро от Твоята мания за величие?!

* * *

Описанието на Рая в "отвъдния свят" е плоско, еднотипно, повтаря се досадно и само говори за манталитета на ония, към които е отправено като евентуална награда за усърдието им във вярата на ислямската религия. Ето малко по-подробно описание на рая за изнурения от дертове човек...

Сура 4, стих 57: А тези, които повярваха и вършат добри дела, ще въведем в Джениета (в Рая - бел.м., Г.Б.), в който текат бистроструйни реки и където ще останат навеки. За тях има пречисти съпруги и ще ги разположа под дебели сенки.

Подобно е описанието и в сура 18, ает 31: Именно за тях приготвени са Вечните градини, през които текат реки бистроструйни. Там (...) ще седят те на тронове и ще се украсят със златни гривни, а ще облекат зелени дрехи от тънка коприна и златен брокат...

Подобна е картината и в сура 22, ает (или стих) 23: ...Там ще се обкичат те със златни гривни и бисери. А дрехите им там ще бъдат от коприна.

Обещаното се отнася за хора, които очевидно:

І. Живеят в безводни места, или ако има там реки, тия реки са кални, мътни и непригодни за жадния.

ІІ. Жените (съпругите) на тия мъже са нечистоплътни и покварени: лъжат, преструват се, изнудват, груби душевно са.

ІІІ. Полегнал или поседнал, тоя човек - особено когато е под дебелата сянка, а не под жежките слънчеви лъчи - се чувства най-щастлив. Точно това го прави неизказано щастлив.

ІV. Трябва да си мързелив по природа и лишен от всякакво любопитство, отхвърлящ предизвикателствата към духа ти от неизвестностите, за да приемеш, че ще останеш навеки на едно място, пък дори и Рай да е то. Това ли е върховното благо за човека! Че то по-скоро е луксозен концлагер за мързеливи, сладострастни, мъчени от жаждата и усилния труд при непоносима жега простодушни човеци.

Простодушни - казвам, т.е. елементарни: задоволяващи се с чисто материалните кефове на живота, лишени от любознателност към Вселената, като величествено мироздание на красотата и духовната хармония.

Съчетанието "повярваха и вършат добри дела" никак не е случайно; то внушава, че добрите дела са единствено възможни за повярвалия именно в тая религия (а не в другите две съществуващи по онова време и властно наложили се религии - юдеизма и християнството, в периода, когато Мохамед диктува сънищата си, т.е. около 610-612 г. след Христа) ...именно в религията на Исляма.

Любопитна е и тая претенция, която автоматично прикачва Доброто само към една раса или общност от хора на планетата.

Стъпка напред в подклаждането на омраза е и следният съвет - сура 4, стих (или ает) 89: Не вземайте за приятел никого от тях (т.нар. неверници - бел.м., Г.Б.), чак докато не тръгне по Пътя на Аллах. Ако те после се отвърнат от Него, тогава заловете ги, убийте ги там, където ги намерите... И по-нататък - стих 101: ...Неверниците без съмнение ваши най-върли врагове са те.

* * *

Точно сега, в осем нула нула часа, звучи камбана. Звукът е плътен, нисък; явно това е голяма камбана. Черквата "Света Петка", отдето може да иде тоя набат*, отстои поне на четири километра от моето балконче. От ранно детство звънът на големите черковни камбани ме изпълва с особена, трепетна и тревожна... тишина. Българското знаме в хола ми е осветено на 4 октомври 1994 година (престоя нощта срещу тая неделя в олтара) точно в черквата "Света Петка".**

В строгия смисъл на думата, не съм религиозен. Трепетът към ортодоксията в християнството ми е генетично заложен, но го свързвам с трепета към звездното небе, към Космоса вътре в нас, а не с присъствието на бога. Бога (ако Го има) усещам като близък, с Когото ми е уютно да си изяснявам разни неща.

Темите ги задавам аз. Случва се да споря с Него, понякога Му се и дразня лекичко, но в никакъв случай не Го възприемам като монолит над главата си, като Власт, която да ме сковава. И не ми се ще Той да ми се сърди; по-добре аз да Му се дразня... Нали сме съмишленици, нали желаем едно и също!

А ако не съм Го разбрал, не виждам защо усещам диханието Му около себе си - особено когато съм сам и всичко в природата ми говори настойчиво нежно.

Следва

tisss

_______________________________________________
_{* От рус. Тревожен камбанен звън. Бить в набат ще рече на български: бия тревога.

** Св. Петка Търновска е застъпник за българския народ, наред със св. Иван Рилски, пред християнския бог според схващането, наложило се през вековете. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: