Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (6.)

Продължение от 09.06.

Като структура дотук, до сура 8, а може би и изцяло... Корана е аморфен текст с реминисценции и заемки от Стария и Новия завет, само че подчинени на идеологически конкретна програма, обслужваща интересите на част от човечеството срещу огромната маса човешки същества на планетата. Не съм убеден, че обикновеният мюсюлманин е лош човек от гледна точка на човеколюбието. Ислямизмът обаче непрекъснато му внушава, че него го дебнат врагове, както нас ни манипулираха с марксизма-ленинизма. Ето например какво съветва сура 8, в ает 39: Водете битки с тях, докато не изчезне от Земята всеки смут и раздор, докато не победи изцяло Вярата на Аллах.

Заменим ли "Аллах" с "Маркс-Ленин-Сталин", озоваваме се пред т.нар. перманентни революции и войни в името на Комунизма, най-съвършеното учение под слънцето на милиционеросоциализма, който проектираше световна хармония, като превърне земното кълбо в Съюз на световните социалистически републики със съответните концлагери за неверници и изобщо за мислещи със собствения си ум същества.

Неверникът* е най-лошата сред всички земни твари в подножието на Аллах, защото не вярват те в Аллах убеждава правоверния сура 8 в ает 55.

От мекошавост или от криворазбрано чувство за дипломация разкодирането на заложените в Корана (а и в Стария завет) злини се отлага, премълчава се огромната вреда, която нанася тая Философия на насилието. От средата на ХХ век ислямът привлича под своите знамена огромни множества бедни, унижени и недоволни от своето състояние хора.

Вместо към преките виновници за унижението тяхната енергия ловко се насочва към друговереца, изобщо към човека от друга нация, от друга раса, с различен манталитет. Този "друг човек" не може да бъде друго, нашепва страстно Великата книга за милиард и половина поклонници, освен богохулник, мерзавец, богохулник, при всички случаи е неверник, т.е. злостен враг.

Именно врагът гневи Бога, следователно врагът на Бога трябва да бъде унищожен или подчинен и унижаван по всякакъв начин - с насилие, с душевни издевателства, с ритуални показни убийства (клане, т.е. отделяне на главата от трупа пред очите на човешкото множество), за да се почувства униженият, бедстващият вярващ... божествено щастлив (?!) предан воин и слуга на своя Велик суверен.

Такива са посланията, които чета; възможно е да не съм в състояние да проумея дълбочината и мъдростта на тая Велика книга - пак ще го кажа, за да не би някой да реши, че смятам единствено своето мнение за меродавно по тоя чудовищно важен за човечеството проблем.

"Козел отпущения"** или крайно необходимият (за да функционира успешно тая религия) враг е осигуряващият спокойствие на потъналите в приказен разкош шейхове, аятоласи и изобщо благоденстваща прослойка хитреци и главорези като Саддам Хюсеин, аятолахът Хомейни и прочие. Заигравайки с тях, самодоволната и самоуверена Западна политическа школа сама си създава най-жестоки врагове като Осама бин Ладен, фанатици, склонни да взривят планетата с маниакалната си омраза.

Западният гражданин не разбира или не желае да разбере какво зло беше Комунизмът за няколко поколения хора "отвъд желязната завеса"*** Ние, преживелите марксовия модел в най-пищната му форма Военния комунизъм, т.е. Болшевизма... можем, мисля си, по-ясно да усетим и заплахата от всяка, каквато и да е, тоталитарна идеология на религиозна или светска основа.

* * *

Дали Христо Ботйов, пишейки "На прощаване", е знаел тая част от ает 52 на сура 9: Нима вие очаквате от нас нещо друго освен две хубави неща - да загинем в битка или да се върнем победители?!...

* * *

Какъв ли тип съзнание може да роди следната заплаха - вж. сура 10, ает 24: Животът на този свят подобен на вода е, която от небето изпращаме Ние. Смесват се с нея растенията по земята, които хората и животните хранят. И когато цялата Земя потъне в блясък и от пъстроцветие се разкраси, когато и стопаните й решат, че могат да вземат всичко от нея, тогава, денем или нощем връхлита я възмездието Мое и превръщаме я Ние в пожъната нива, сред която всичко изтръгнато е от корен, като че ли до вчера сред пъстроцветието свое тя не е била. Именно така Ние известяваме Нашите слова-аети на народите, които способни са да ги разберат.

Може би това е Богът-стопанин?! Творецът?! Милеещият за човеците?! Може би... Ала как да възприема цитирания по-горе текст като послание от единствения Бог, образ на висша Творческа енергия? Какво творческо се крие тук за недостойния разум на човек, съзерцаващ отстрани религиите?!

Космическа самотност и пустота лъхат от образа на Аллах (или Бога-отец)! Разкъсван от съмнения, че поданиците му са нелоялни към Него, че е тайно пренебрегван или не е уважен с пълна мяра, отмъстителен, сипещ закани, за да му се подчиняват безусловно, единствено отварящи уста да му благодарят - и за хубавото, и за лошото да му благодарят, да го наричат "най-великодушния, най-мъдрия, най-великия", кажи-речи, във финала на всяка по-значителна фраза... и ако го сравня с жизнелюбивите, жизнерадостни богове на Олимп, Той, Негово величество трябва да е много-много-много-много нещастен...

Не респект, не ужас - както Му се иска, а съчувствие и жал мога да изпитвам към тъй лесно ранимо съзнание. Защо ми се представя в образ на изключително тщеславен, патологично самовлюбен зъл егоист??? Ако това действително е Извънземният разум, ние, простосмъртните, мисля си, сме далеч по-хубави от тоя обладан от параноя Вселенски самотник и страдалец.

Корана като текст - може би поради недобрия превод на родния ми български език - далеч не е в състояние да ме възхити. Еднотипни, повтарящи се словесни конструкции, завършващи със славословие колко велик, колко добродетелен, колко могъщ е Бог... Ами че това за ограниченото ми съзнание на простосмъртен, за жизнения ми опит като син на дърводелеца Кирил от Харманли са все зрънца, все ярки знаци на посредствеността, Боже мой!

Хитлер, Сталин - световните главорези, антихристите на ХХ век, са копие на именно такова самовлюбено, надменно, обладано от параноя самотно същество: най-самотно точно пред скандиращите в подножието му екзалтирани множества от поклонници.

И какво излиза! Съзирам силуета на Антихриста, същинския Сатана с претенциите, с наглата грандомания... Две от великите книги (Стария завет и неговия лош преразказ Корана) са перфектното веществено доказателство и основание тоя образ да бъде запратен в Ада, или по-добре - в Небитието като дрипа от отминалите неандерталски епохи.

Фактът, че днес тоя образ влияе над съзнанието на огромна маса човеци, говори колко уязвими сме пред настояващите да властват, само защото са облечени в царски одежди. Истината, мисля си, е опорна точка за големите лъжи, за манипулирането, за превръщането на живия живот в хербарий. Не що е Истина, а кому служи едно или друго тълкувание върху света - това като че ли е основният въпрос.

Следва

tisss

_________________________________________________
_{* Т.е. човекът, разполагащ със своята воля и право на личен избор.

** Изкупителна жертва (от рус.).

*** Известна фраза на Чърчил от речта му във Фултън, Великобритания, ако се не лъжа, произнесена в самото начало на Студената война между Изтока и Запада. Който знае повече, да ме поправи!. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: