СЪРЦАТА ЛОВУВАТ ТАЙНО ОТ НАС
Случайно и с нежелание тръгнах към морето.
Случайно реших да спрем в това крайпътно ханче.
Случайно бях сам, когато я видях в полумрака на
умората от изнурителния преход по серпантините
между Бургас и Варна. Случайно, казвам.
Толкова случайности накуп... нима е случайно!
Аз не зная коя си... Не ми пука дори
на колко мъже си била във прегръдките гола,
колко сълзи по тебе, колко изтлели искри,
ала щом те съзрях, и разбрах, че без тебе не мога.
Боже мой, как тъй нищо не зная за тебе до днес!
Просто спрях да обядвам в това ресторантче
покрай пътя за час сред мъгливия лес,
когато пред мене изгря като коледно пламъче.
...И си тръгнах - досущ уплашен беглец,
сякаш от себе си по-далеч да избягам,
и се минаха четири предълги дни,
и се минаха четири предълги нощи,
във които се питах какво ме плени
и какво освен тебе, Любов, да очаквам все още.
Пловдив, 6 април 2007 година, Разпети Петък
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
