Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (7.)

11.06.2003. Наказание от Аллах очаква този, който, след като е повярвал в Аллах, отрекъл се е той от Него - сура 16, ает 106, началото. По-нататък, сура 16, ает 125: А ти призовавай ги тях по Пътя на твоя Господар с мъдрост и наставления добри и в спор влизай ти с тях по най-добронамерен начин...

Деленето на хората не по нрава и делата им, а по това на Аллах ли се кланят е чиста проба промяна на мерната система за нравственото. Излиза, че нравствен е кланящият се пред Аллах, а другите не са нравствени, понеже не се кланят на Аллах. И боят се от Неговия гняв. Защото наистина страшен е гневът на Аллах - сура 17, ает 57, краят.

Аллах е крайно, болезнено недоверчив към човека. Ако изпитваше любов, не би непрестанно плашил тоя простосмъртен с гневни заповеди и разочароваща подозрителност, която не възвисява*, а унижава човешкото същество. Тоя бог-грубиян е присвоил правото да диктува върховната си воля, да издевателства, да настоява - и всичко това е непоносимо, ако човек има у себе си поне капка свободолюбие.

Реакцията на Аллах е знак, че Той е отхвърленият, Той е губещият, ако бъде преценяван спокойно и уравновесено. Пак ще повторя: първоначално, преди още да бях прочел и един ред от Корана, за първи път имах усещането, че тоя текст, тая Книга се страхува от мене, като мишле се гуши и крие от трезвия непредубеден прочит.

Големите злодеи, чудовищните изверги на света следват именно такава груба, напориста, злостна настойчивост да бъдат... почитани. В почитта обаче има доза Любов; за да обикнеш тоя изверг, би трябвало да си готов изобщо да изгубиш уважение към себе си.

* * *

Тая сутрин, веднага след първия учебен час новият приятел на Re. ми направи проверка по джиесема: продиктува ми цифрите на телефона, да се увери, пък рече сетне, че му били дали грешен номер. Слухтеше да разбере по страничните шумове от класната стая... откъде говоря. Ама че нещастник!

Казах това на колежката Лилия С. и тя потвърди, всъщност надхвърли представите ми за тоя шперплатов образ: "И аз й казах, че това е болестно състояние у него, че е маниакално ревнив и непрекъснато я следи и души на всеки петнайсет минути около нея".

"Е - казах, - получила е това, което си е пожелала. Въобще не я съжалявам, но се чудя дали да не му дам един урок на това нищожество. Просто сам ми се навира в ръцете и ще го накарам сам да си говори от нерви." "Недей! - усмихва се Лилия. - Заради нея го остави."

* * *

Аллах като образна представа някак ми се покрива с образа на онова духовно мишленце, дето минира около лъчезарната жизнелюбива доскоро Re. Ето го тоя страхливец Аллах какви закани сипе...

Сура 17, аети 59-60: И нищо не ни спира Нас да изпратим знамения освен това, че отхвърлиха ги тези знамения народите предишни (...) Изпращаме знаменията само за предупреждение. Нали казали ти бяхме Ние: "Сграбчил е здраво в десницата си хората Твоят Господар (...) Заплашваме ги Ние тях, но с това постигаме само още по-голямо непокорство сред тях.

Че какво друго освен непокорство очаква натрапника! Великолепен е простосмъртният човек именно с непреклонната си и противоречива греховна природа. Ако оковат духа му, какво остава на човек? - една жалка дрипа. Е, има защо да се тресат от ярост отхвърлените натрапници.

Това тресене от ярост е нашата награда, че не сме се поддали на натиска и тъпото манипулиране от един жалък лъжец, от оня, който е окрал Стария завет от Библията, но не е успял да окраде чара и жизнерадостната струя под строгия библейски тон. Каквото и да прави Аллах (Богът-отец), то е красноречиво изречено в самия Коран, то е... само за да бъдете достойни вие** за Неговото благоволение. Наистина безкрайно милостив е Той към вас (към нас) - сура 17, ает 66. На това отговор може да бъде само едно иронично: "Леле, какви претенции, каква радост ни сполетя!"

За да не остане капка съмнение, че насрещу ни е маниакален тип съзнание, в следващите три аета - 67, 68, 69, идат ей такива откровения:

Когато пък (...) сполети ви вас беда, ще ви напуснат и ще си отидат всички онези, на които кланяхте се вие, но не и Той. А когато пък избави Той от бедата (...) , пак ще се отвърнете***. Наистина, неблагодарен е човекът. Но можете ли да бъдете сигурни вие, че (...) няма да ви запрати Той вдън земя или че няма да изсипе върху главите ви дъжд от камъни? И после закрилник за себе си няма да можете да намерите вие.

"Аз-аз-аз..." Толкова настойчивост наистина заслужава съжаление и снизхождение, дори съчувствието ни, че до такава степен някой е обзет от собствените си бесове. Чета нататък Корана с нарастващо любопитство. Парадоксално е как зад толкова яростни закани се очертава все по-ясно образът на мишлето.

* * *

Оня натрапник от тая сутрин преди малко пак се обади по джиесема ми, търсеше "Мишо"... Ами че за мишлето тъкмо говоря. Рекох на господина да пита онова, което го измъчва, а той - притеснен, взе да ми обяснява как търсел някой си Мишо, работник от служба "Чистота", който живеел на улица "Славейков", и прочие, но може би съм купил от него джиесема си (машинката), и с една реч, хептен оплете конците.

* * *

Странности... Сура 26, ает 224: И поетите, следват ги тях само заблудените. Ает 225: Нима не виждаш ти как бродят те безумни из всяка долина. Ает 226: И разказват за неща, които в действителност не са вършили.

Сура 27, ает 20: И погледна той към птиците и рече: "Но защо не виждам тука аз дъждовничето? Или то отсъства? Ает 21: Аз ще го накажа с голямо наказание сега или ще трябва то да ми изтъкне уважителна причина, или ще трябва аз да го убия!"

Дъждовничето е доносник, който се подмазва на същия тоя Сюлейман; сура 27, ает 22: "...Научих аз нещо, което ти не знаеш"... И съобщава за народ, управляван от жена, който не се кланя на Аллах, а на слънцето. Тоя народ впоследствие ще бъде една част "опитомен", а мнозинството му избито от мюсюлманите.

Дотук, стр. 384-та от общо 603 страници, Корана ми се представя като книга-оръжие за покоряване - непременно чрез изобретателна жестокост и садизъм - на племена и народи, неподчинени на воинстващия Ислям. Огън, разрушения, смърт, катаклизми вещаят пратениците от страна на "най-благодетелния и най-съвършен" бог на планетата. На подчинилите се им обещават мързелуване под дебели сенки в отвъдния свят.

Непрестанно се напомня, че Аллах всичко вижда, всичко чува, денонощно слухти и дебне, та няма как "неверниците" да избягнат жестоката Му присъда: изгаряне на пламтяща жарава и заливане с вряла вода... Внушението е, че извън исляма всичко живо между човеците е подло, мръсно, провалено, обречено да бъде изклано до крак или просто цели народи да бъдат издавени, засипани от скалите, изтрити от лицето на Земята.

* * *

Четох днес на осмокласниците успоредно историята на Йосиф (в исляма Юсуф назован) и неговите лоши братя - от Корана (сухо и скучно предадена) и от Стария завет на Библията (представена в стила на "Приказките на Шехеразада" - пълнокръвно, сочно, с изящен език и образи многозначни).

Три мюсюлманчета имам в тоя VІІІ-в клас. Стори ми се, че бяха озадачени. Но не съм говорил лошо за Корана, в никакъв случай и не бих говорил лошо; рекох, че е една от великите книги на човечеството... Оставих сами да си правят изводите.

* * *

Смъртна печал ме обхваща, като си помисля какво огромно множество човешки същества свято вярват в тая представа за нравственото. Защото Корана, струва ми се, възможно е и да се заблуждавам - но според моя стил мислене, според жизнения ми опит и опита ми на професионален читател и тълкувател на текстове ето, вече над четирийсет години... та въпросната Книга в българския й превод съответства плътно на определението за ерес. Ерес - вероотстъпничество от човеколюбието, отклонение от нормите за добродетелен живот.

Добрите неща от Библията в Корана виждам като прикритие за жестокостта и унижението като подход спрямо човека. Или просто нищо не разбирам от книги.

Следва

tisss

________________________
_{* Както е при Иисус.

** Т.е. ние, хората.

*** Адът на всеки натрапник е страхът, че ще бъде изоставен моментално, щом жертвата му се осъзнае и хукне да се спасява по-далеч от неговите лицемерни "грижи". Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: