ЗРЪНЦАТА ВРЕМЕ ОТ НАШИЯ ЖИВОТ НА ЗЕМЯТА
На E.
Реших се най-сетне в прав текст да поспоря,
че тъй мимолетно е всичко у нас:
внезапно обзема ни някаква страст,
и вълшебство тогаз озарява случайните хора.
...Седях преди тръгване със семейство на двора:
бяхме аз и мъж и жена със кафенце в ръка...
Добруджа, ниви зелени, утро и синева;
точно в осем две гургулици прелетяха отгоре.
Беше хубаво. Беше някак хем свежо, хем морно.
И мене тогава защо ли обхвана ме страх,
че не ще вече никога седна сред тях -
тъй, сред мъжа и жената, с кафето на двора?
...Във някаква варненска интернет-зала,
тъкмо изпратил съобщение лично до теб,
си помислих, че нещо вероятно не ми е наред,
щом желая на живо поне за миг да си ме видяла.
Разминават се людете и всеки неволно
нежна следа тук оставя, под лявата гръд;
а дните броени са, и броени все тъй се топят:
ту със радостен смях, ту със грижи и болка.
Нищо от случилото се не ще се повтори.
Непоправими след мен са следите ми там.
И когато на свой ред се сбогувам, тъй сам,
дано нещо тоя стих да ти проговори...
Пловдив, 7 април 2007 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
