Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (8.)

12.06.2003. Сънувах, че говоря пред хора, между които и мои ученици: Даниела от 12-а клас и други с неопределено лице). И им казвам, застанал пред черната дъска в моята класна стая на втория етаж; казвам им, че съм се отчаял да вярвам в Доброто, че Злото ни побеждава непрестанно, че сме обречени цигани-крадци заедно с изроди между българите, т.нар. мутри, да ни затрият, че младите българи са вече увредени в нравствеността, че поклонниците на Аллах ще ни претопят или изтрият от земята като народ (но това последното... вече буден, току-що изплувал от съня го мисля). Мисля си, че Злото е страховито набъбнало, наедряло и ни се явява с много имена, с много образи, влиза и излиза в дома ни, когато си пожелае, а държавата ни го подпомага с нашето унижение, с нас - като ни изнудва и притеснява на всяка крачка.

Имената на Злото за мен, простосмъртния българин, са: циганските банди от крадци и мародери, Майкъл Чорни, Муравей Радев, Иван Костов, Александър Божков, депутатът от Силистра Камен Влахов, голяма част от пасмината ехидни лица в Парламента и Правителството, които - убеден съм - ни се надсмиват, като ни бият по лице и ни обещават какво ли не, обещават майка си и баща си, а ни лъжат нагло, без някой от моя народ да ги е упълномощавал наистина.

Помислих си за Албер Камю, за книгата му "Чумата", където сам себе си описва в образа на д-р Рийо - сдържания, мълчаливия, необходим с познанията си, дисциплиниран войник на Доброто д-р Рийо... И че нямам сили да бъда д-р Рийо, и мен вече отчаяние ме обзема.

А снощи палестинец-мюсюлманин се взривил в препълнен автобус на кръстовище нейде в Близкия Изток. И друг - недоубит водач на неизвестна до тоя момент палестинска и уж загрижена за унизените в своя дом палестинци... освободителна организация, от болничното си легло, все още бинтован и изранен - агитира за тоталното избиване на евреите; заяви го в прав текст: избиването ще продължи в още по-големи мащаби, с още повече злост.

Злото има тая склонност - да се облича в дрехата на праведност, вяра, грижа за света уж... Но погледни поведението му и тогава кажи къде му е праведното, като е настръхнало от гняв, самолюбие, надменност, фанатизъм?!

* * *

Корана еднообразно и скучно преразказва многократно епизоди от Библията, в които действащите лица са с променени по арабски стари еврейски първоимена: Соломон е станало Сюлейман, Мойсей - Муса*, Йосиф - Юсуф, Авраам - Ибрахим, Фараона става Фираун, Иисус - Иса, пък Бог-отец се преименува в Аллах.

Например, епизодът с хвърлянето на тоягата, която - паднала на земята - се превръща в змия, го срещам навярно вече за дванайсети път като знак, че Аллах покровителства някой свой пратеник сред непосветените в исляма езичници. Сура 28, ает 31: "Хвърли жезъла!" И когато видя Муса жезъла си да се извива като змия...

Петата от Десетте Божи заповеди, записани в Библията, в Корана е преиначена пак вероятно с цел да събужда непримирима злост към най-близките ти дори. Библейското "Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята" Корана го предава ето как - сура 29, ает 8: И препоръчваме Ние на всеки човек да се отнася той добре към майка си и баща си. Но не им се покорявай ти на тях, ако насилват те тебе да приписваш равноподобно на Мене нещо, за което ти не знаеш нищо. Само към Мене е вашето завръщане!

По подобен начин Комунизмът препоръчваше децата да стават доносници на властта, да доносничат като руския Павлик Морозов за своите родители. Пред образа на Вожда и Единствено правата вяра (ислямизъм, комунизъм, всякакъв вид фанатизъм, всякакъв вид надменност в нравствеността) синовното чувство може да бъде потъпкано от правоверния млад нахъсан фанатик.

Какво е това, ако не кощунство!? За такива случаи българската поговорка казва "Отглеждал съм змия в пазвата си" или "Храни куче, да те лае".

Пратениците на Аллах неизменно предават своя народ, както българските комунисти предадоха България, отритнаха македонските ни събратя, отрекоха се от своята национална длъжност заради интересите на Световната руска империя на Балканите. Излиза, че фанатикът, така любим на Аллах, е всъщност завършеният предател, доносник, враг на собственото си семейство, род и на родината си. Най-лъжливият вестник наричаха "Правда", което ще рече на български Истина; най-злостния религиозен догматизъм назовават и досега Добродетел (при исляма).

"Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" внушава именно тоя тип потъпкване на човешкото достойнство, като с кърваво насилие се търси преклонение, почит, коленичене пред фанатичната представа за Вяра, за някакъв особен, висш тип нечовешка (може би - вселенска, дошла откъм бездните на Галактиката ни) справедливост. Ала как насила ще принудиш да те заобичат?!

13.06.2003. Сура 29, ает 64: И животът на този свят е само игра и забава...

Откровен подтик за непримирима война ли е или е мъдрост казаното в сура 69: А онези, които водят джихад за Нас, Ние непременно ще ги поведем по Нашия път. Наистина Аллах е с добродетелните.

Ще записвам добрите (според мене) послания от Корана! Сура 31, ает 17: ...понасяй търпеливо онова, което ти се случи... Из ает 18: Не отвръщай ти лице от хората с презрение и по Земята не стъпвай горделиво... Ает 19 от същата сура: Когато ходиш, върви естествено и гласа си понижавай. И не забравяй, че най-грозен сред всички гласове е гласът на магарето.

* * *

Интересно, какво съдържат ония сури, които Ванга е препоръчала да разчете (да разкодира може би) ливанският журналист - сурите от ІХ до ХІІ включително.

Деветата сура е назована Покаянието. Ает 29: Воювайте с онези от удостоените с Книги, които не вярват в Аллах и Съдния ден... Аети 30-31: Казват евреите: "Юзеир е синът на Аллах". Но казват пък християните: "Месията е синът на Аллах". (...) Отвърнаха се първите от Аллах и приеха за свой илях книжниците свои, а вторите пък - монасите свои и Месията, син на Мерием. Всъщност на всички тях им беше повелено да се покоряват само на един единствен Господар.

Десетата сура се казва Юнус**. И тъй, сура 10, ает 47: Свой пейгамбер*** има си всеки народ... И после, в ает 49: ...всеки народ има си край, който начертан предварително е... Ает 99 обаче казва: Но ако все пак беше пожелал твоят Господар, в Него без съмнение щяха да повярват всички, които са на Земята. Щом като е така, ти насилваш ли хората да повярват в Аллах?

Основният проблем, който Исляма, в Средните векове - Католицизма, както и изобщо всяка тоталитарна власт... не може да реши, е как да подчини човешкия дух. Заплашвайки тялото и душата, религията в безсилието си понякога посяга към фанатизма и така се превръща в отрицание на истините, които твърди за Бога.

Защо влечението към Аллах или която и друга алегория на Свръх-Аза... да не е според свободната воля на самия човек?! Точно в последния дотук цитат от Корана, мисля, за тая свобода на избора се настоява. Т.е. има по-дълбок пласт, където "Аллах на мюсюлманина" не ми се представя зловещ тиранин, а ми се представя внимателен, угрижен като роден баща.

Именно по тоя въпрос - за избора и волята - си струва да се обсъжда и спори с ислямистите-фанатици.

Единайсетата сура е озаглавена Худ и разказва легендата за Нух (библейския Ной), който е обявен за пейгамбер (за пророк) на своя народ, но малцина са му повярвали, т.е. приели да се подчиняват на Аллах. Между обречените за унищожение е и синът на въпросния Нух; Нух се моли на Аллах за сина си, обаче ето какъв хубав отговор от висшата инстанция получава... Повели тогава Аллах: "Хей, Нух, в никакъв случай не беше той от твоето семейство, защото неправедни вършеше дела. (...) Аз те съветвам да не приличаш на невежите".

Чудна работа! Да отритнеш сина си, когато е в беда...? И това ми се представя като връх на Добродетелта?!

Следва

tisss

_____________________________________________
_{* Пък ние, българите, си имаме във фолклора Муса Кеседжия...

** Един от пророците според Исляма.

*** Пророк. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: