Въведение ІІІ

...А колкото до отказването от собствените деца - спомням си за една майка немюсюлманка от легендите на Максим Горки, която заби нож в сърцето на сина си завоевател, за да го спре да върши повече жестокости...

В повестта "Тарас Булба" на Николай Гогол бащата изрича ключовата фразичка, преди да усмърти сина си: "Аз съм те създал, аз и ще те погубя!" Манталитетът на ливанския журналист в случая не ме интересува; запитах се какво в тия четири сури е кодирано послание до нас, българите.

Благодаря за поздравлението, Believer!

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (9.)

16.06.2003. Худ, по чието име е назована тая сура от Корана, е също от пейгамберите (пророците на Аллах); народът, от който произлиза Худ, не му повярвал, не приел да се подчини на Аллах, и както многократно става... така заслужиха те проклятие както на Този свят, така също и в Съдния ден. (...) И така народът на Адитите на Худ лиши се от благоволението на Аллах. Това е от единайсетата сура, ает 60.

Изобщо историите, подобни на тая, се сипят непрестанно, за да внушат, че отделният човек или цели племена просто нямат друга алтернатива пред смъртта освен Аллах - Аллах и единствено пак Аллах: тоя е върховният суверен и на Земята, и на Небето, и в тоя живот, и в отвъдното. На човечеството, в прав текст казано, според Корана е отредена ролята на изпълнител на чужда воля, тъй че - съветва ни Корана - прегърнете Монарха Бог като своя живот, стриктно следвайте заповедите Му и повтаряйте денонощно "Благодарим Ти, Господи; Ти си велик! Ти си най-добър! Ти си единствената ни утеха и опора!"

Отношението към Иисус Христос е двузначно; първо - Иисус е само един от пророците, сто и двайсет на брой, подвластен на единственото божество във Вселената, и второ - според Исляма преклонението пред Саможертвата на Иисус не бива да конкурира преклонението пред страховития Бог.

Ако Извънземният разум ни налага тая форма на страхопочитание, питам се: не сме ли само експериментална материя във властта на Сила, която си играе с нас като кукли от глина? Тоя въпрос ми се набива в очи и като чета внимателно подтекста в пророчествата на Ванга.

Ако ми се виждат жестоки тоя род "добрини", това дали не означава, че аз - простосмъртният, един от шестте милиарда простосмъртни на планетата - съм негодник, отредена за унищожение негодна материя, понеже съм се усъмнил в добротата на Негово величество Монарха?

И за да престана да се съмнявам, тоя Бог или трябва да ме унищожи, да ме съсипе, да ме разпилее из Космоса, или просто да ми даде по-солидни доказателства, че наистина е добронамерен, великодушен и човеколюбив...

Моето оспорване не е за да отрека по-висшата степен разумност, а за да ни даде тая Сила по-разбираеми за нас, ограничените нищожни хора, знаци за Своето величие и великолепие. Всеки случай, избиването на цели народи не смятам за най-приемливият аргумент за човеколюбивост.

Ако приема тая "човеколюбивост", която Исляма ми представя като божествена, то тогава, питам: какво пречи да обявим световните водачи като Хитлер и Сталин за преподобни на Аллах или Бога-отец от Вехтия завет?!

Мюсюлманската версия на религията сякаш се е заела да очисти от представата ни за Свръх-разума всяка чертица човешко. Така си обяснявам затаената закана да не приемаме Иисус за Син на Бога-отец, защото лошо ще бъдем наказани от Аллах, по-скоро... от неговите фанатизирани "правоверни".

Взривовете, показните убийства, озлоблението, което е стил на част от мюсюлманския свят, се основават върху страхотна грандомания, обхванала едни човешки същества срещу други човешки същества. Подозирам, че или тия "правоверни" зле разкодират своята Свещена книга, или самата върховна Проповед ни се представя едностранчиво и преиначено с оглед проблемите на арабската общност (и някои други - в Югоизточна и Централна Азия многомилионни групи хора) през последните 1500 години, и особено днес, когато разликата "бедни-богати" е чудовищна.

Във всяка религиозна общност откривам известна доза лицемерие. А не може ли да се видим и оценим едни-други без предубеждението, което всяка религия неизменно внушава към света извън нейното влияние?

Дванайсетата сура се назовава Юсуф и разказва сбито и умозрително познатата от Стария завет библейска притча за Йосиф и неговите злонамерени братя. Лайтмотивът тук е, че добрият човек добрината (и естествено неотразимият Аллах!) го пази.

Е, питам се, защо Ванга точно тия четири сури от Корана препоръчва внимателно да разтълкува журналистът от Ливан. Какво й е нашепвал в оня ден - 2 декември 1981 година в 08,45 часа Извънземният свръх-разум? Като пресявам най-ценното от четирите (ІХ, Х, ХІ и ХІІ) сури от Корана, налага ми се общият съвет-предупреждение: Вие сега започвате локална война, но не се разпалвайте твърде, та да оцелеете наедно с днешните си врагове, с които - ако оживеете - ще сте пак заедно!

Това разчитам като уравновесен, доколкото ми е възможно, тълкувател на тия четири сури от Корана.

* * *

Една от странностите на Корана: ...А и не признава Той децата ви осиновени за ваши собствени деца - сура 33, ает 4. Обръщайте се вие към тях, като ги свързвате с техните собствени бащи. (...) А ако пък не знаете вие кои са бащите техни, тогава приемете ги тях като братя по вяра и като хора, които вие трябва да гледате и за които да се грижите (от ает 5 на тая сура).

Към жените: ...Не ходете непокрити, както са ходели жените по времето на невежеството, а и не излагайте на показ красотите свои... (сура 33, ает 33).

От същата сура ает 41: Хей, вие, които сте повярвали, споменавайте Аллах по-често! За разлика от Корана, третата от Десетте Божи заповеди според Библията е точно противоположна: Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог!

* * *

Отношението към жените е доста "игривичко"; мюсюлманинът-многоженец (четири съпруги са му позволени според Корана) е съветван да се отнася към всяка от тях като стока за забавление - ако правилно успявам да разбера препоръката. Впрочем, ето го тоя "игрив" текст от сура 33, ает 51: Можеш ти, която пожелаеш от тях, да я оставиш за после, която пожелаеш пък*, да я вземеш при себе си. Не пада грях върху тебе, ако решиш ти отново да вземеш при себе си която пожелаеш от твоите жени, далеко от които досега стоял си ти. По-добре е да правиш ти така, за да бъдат техните очи весели, да не се те огорчават и за да бъдат всички те доволни от това, което им даваш...

Унизителното положение се затвърждава в следващия ает 52: И извън това на тебе вече не ти е позволено да се жениш за други жени, да ги разменяш тях за други жени, дори и много да ти харесва на тебе тяхната красота...

Уж съветите добронамерени, но като да става дума не за жената като равноправно човешко същество, а като за удоволствие единствено на властника и стопанина мъж, който се отнася към своите четири съпруги като господар.

Сура 33, ает 59: ...кажи на своите жени и дъщери, а така също и на жените на вярващите, да намятат те на главите си свои покривала. Това е най-доброто, за да не бъдат те разпознавани и подлагани на оскърбления...

В следващите два аета 60 и 61 се говори, че ако не се откажат от деянията си двуличниците, онези, чиито сърца са обхванати от болестта на колебанието** и които слухове разнасят из града, ще те накараме Ние да се изправиш пред тях... И прокълнати всички до един, да бъдат те хващани*** и убивани, където бъдат заловени.

За човека изобщо Корана твърди, че той, човекът, е недостатъчно праведен и доста глупав - сура 33, ает 72.

Откривам в сура 34, ает 5 пряко послание до самия мене - каква чест! - А онези, които се трудят като че ли надпреварвайки се, да оборят Нашите слова-аети, очаква ги тях най-позорно и мъчително наказание.

* * *

Строго погледнато, тия текстове трудно издържат сериозен критически анализ. Това дотук ми изглежда на места като брътвеж на болен мозък, който смесва високия стил на философската сентенция, усвоен от Библията, и съвсем наивистични делнични - и смехотворни, ако не са страшни! - съвети как мъжът да се отнася към жените.

Тъжно ми е да го изрека, но тоя текст издава манталитета на наистина твърде отдалечен от праведността и мъдростта човек, народ, конгломерат от племена, обединени от една религия (вж. по-горе ает 72 от сура 33!).

Следва

tisss

____________________________
_{* Очевидно: да я желае в същия миг...

** Колебание дали да се покрият изцяло или не...

*** Очевидно се отнася до мъжа и непокритата му с фередже жена... Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: