Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (12.)

Продължение ІІ от 14.06.

Сура 74, ает 38: Всяка душа заложник е тя на онова, което е придобила.

За Съдния ден (Ахърета) в сура 75, аети 8 и 9 се съдържа отговор кога ще настъпи денят на Страшния съд, и това ще стане при следните обстоятелства... 8. Когато притъмнее Луната 9. И когато покрият се един друг Слънцето и Луната.

А какво ще се случи на човека? През този ден съобщено ще му бъде на човека за всичко, което донесъл е той със себе си и което оставил е зад себе си. 14. Тогава човекът свидетел сам на себе си ще бъде той. 15. А ако иска, нека по едно да брои и предлага оправданията свои.

Страшничко звучи предупреждението: Нима мисли си човекът, че оставен ще бъде той без надзор?

Идилията на Рая непрекъснато се редува с ужасите на Ада; върху тая антитеза е построена манипулацията - нещо като оназ приказка за моркова и тоягата. Едното гали, другото бие през лицето.

Изненадва ме, че връх на престъплението към Аллах (или към ония, които го представят в тоя образ) е не убийството, не лъжата, не измамата, не грабежът, а... признанието, че не Му вярват на Него. Само защото не са близали праха пред нозете му, Той ги обрича на унищожение, т.е. на изтръгване от Тоя свят, а сетне на ужасни мъчения в Отвъдното.

Защо е тоя бяс за вярата? Не е ли по-достойно човекът сам да избере, не да му я нахлузят като трънения венец на Иисус!... Само че тоз драматичен въпрос си го задавам аз, простосмъртен син на простосмъртен баща в началото на третото хилядолетие от Христа в тая част от планетата, дето няколко религии - чудо на чудесата за други точки на света! - мирно съжителстват, сякаш в братско сътрудничество. Тъй ли е наистина, не мога да знам. Мога да се съмнявам в едно или друго, но категоричен не мога да бъда, особено пред лицето на ставащото в Близкия Изток, пък и навсякъде по света.

В представянето на мюсюлманския рай освен едрооките, появи се и малко разнообразие: За тези, които се боят от Аллах, има спасение, градини и лозя, и гърдести моми, и пълни чаши. Няма да чуват там празни приказки и лъжи. Това ще бъде награда от твоя Господар - за равносметка. Съдържа се таз информация в сура 78, аети 31-36 включително.

Ситуацията напомня премия от боса, който за добра служба те праща, да речем, на Канарските острови да блаженстваш в компанията на гърдести знойни моми и философи от нивото поне на Сократ, Аристотел, Платон...

* * *

Приключих с прочита на Корана. Противоречиво ми е общото впечатление. Има съвпадения, всеки случай, между казаното от Ванга и самото й държане в моменти на общуване с Отвъдния свят, и между самата личност и реакции на Мохамед. И Ванга, и Мохамед са фактически неграмотни и хора от низините на обществото - най-бедни, най-унизени до момента на яркото проявление на нещо особено, което и у двамата не можа да бъде подминато от съвременниците им като случайно и в реда на нещата.

Т.нар. "вдъхновение" и при двамата се проявява в говорене на неща, които няма как да са научили в собствения си най-делничен бит. Тук говоря за ранния Мохамед, докато е създавал текстовете, а не за военачалника и владетеля с желязна ръка, и далновидния стратег за арабския свят Мохамед.

Има поетични пасажи, но те са нищожна част в сравнение с онова поетическо изящество, което съдържа Библията (със седемдесет и седемте си книги). Корана ми се представя като преразказана разхвърляно неумело версия на Ветхия завет. Най-печалното е, че Корана като човешко творение с претенцията за свръхчовешка намеса - предполагам - именно ангажирани с грандиозна практическа цел и при това неслучайни хора са превърнали в оръжие не за добродетелните мюсюлмани единствено, а и за фанатици и изверги на човешкия род.

И последно за "Свещен Коран" в българския превод от 1993 година. Това е наивност, която ни се представя във величествен образ. На моменти изпитвах отвращение, в други моменти изпитвах съчувствена симпатия към Аллах, особено когато неговите подопечни хитруват, опитват в нещо да го заблудят и ядосат като непослушни, но жизнерадостни чеда на строгия си баща.

16.06.2003. През 1947-ма* петнайсетгодишно арабско момче открива в пещера сред пустинята около древния град Кумран край Мъртво море ръкописи на някои от книгите на Стария завет. Открити са 40 400 фрагмента от близо 600 произведения, повечето от които свързани с Библията, в това число - и със Стария завет. Събужда се огромен интерес към т.нар. "Кумрански ръкописи"...

Държа в ръце книгата на Джеймс Фрейзър (1854-1941) "Фолклорът в Стария завет", издадена на английски в 1923-та, на български преведена и отпечатана през 1989 година. "Лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав"... - с тоя пасаж от книгата на Дъглас Адамс "Пътеводител на галактическия стопаджия" - нехайна фразичка, находяща се на последните два-три реда долу на страница 187-ма, бих желал да приключа наблюденията си върху може би най-малко познатата извън мюсюлманския свят Велика книга за милиард и половина жители на планетата.

Коя е причината за това нехайство - смятам не съм аз човекът, който би трябвало да дава отговор. Моята работа в тоя сектор от заниманията ми с книги се изчерпва с поставянето на тоя може би съдбоносен за нашето оцеляване въпрос, колкото и това отстрани да изглежда странно като да е брътвеж на чудак не от мира сего.

БЕЛЕЖКА от днешния ден:

- Здравей, tisss. Преводът на Корана, който цитирате, от кого е направен? Откъде мога да си купя Корана на български, ако може да ми кажете? Благодаря.

- Коментарите ми са правени върху Корана, издаден в луксозна подвързия на български през 1993 година. С тая версия приятелят Емил Калъчев ми беше услужил, когато през 2003-та писах настоящите бележки. Силно съкратена версия със заглавие "СВЕЩЕН КУРАН / СУРА ФАТИХА / И / ДЖУЗ АММЕ" (заглавието е разположено на четири реда) се намира на бюрото ми.

Но това не е целият Коран, а подбрани извадки от сто и двайсетте сури на Корана; то е евтино издание от 1991 година на Международна благотворителна фондация за развитие на ислямската култура, изпълнено във формат 195 х 270 mm с меки корици и твърде неугледен печат, и както е отбелязано - под общата редакция на д-р хаджи Недим хафъз Ибрахим Генджев, главен мюфтия по онова време на мюсюлманите в Република България.

Преводът от арабски на български е извършен освен от г-н Генджев още и от Юсуф Керимов и Фехми Явашев. В заглавието на тая версия думата Коран е изписана Куран и има успореден текст, както е в арабския оригинал. Но това далеч не е пълната версия на Свещената книга.

Нямам представа откъде можете да се снабдите с автентичния Коран, тоя, с който работих в течение на няколко месеца. Може би трябва да потърсите връзка с някой мюсюлманин...

П.П.: Притеснява ме донякъде фактът, че общо взето никой не коментира моите коментари. Та съм Ви благодарен, Веliever, за кратките отзиви.

Бъдете здрава!

tisss

__________________________________________________
_{* Годината, когато тук, в Пловдив, на 7 август съм роден. Бел.м. tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: