Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") УЧИТЕЛИ, КОИТО НЕ СА НИКАКВИ УЧИТЕЛИ

01.07.2003. Мъгливо, влажно като печално настроение... Интересно, християнството залага основно на хора най-обикновени; сведущите, добре информираните уж - книжовници, фарисеи, интелигенти - както бихме ги нарекли днес, не са обект на християнския месия. Без изключение, дванайсетте апостоли, най-преданите ученици на Иисус, са хора с най-обикновени и непрестижни за онова време занятия.

В първото си послание до коринтяни ап. Павел настоява: Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи*, за да не се обезсили кръстът Христов. Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезумя ли Бог мъдростта на тоя свят? - (гл. І, ст. 17-20 вкл.).

И по-нататък (в ст.26-28): Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни, ала Бог избра онова, що е безумно, що е слабо на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо...

В гл. ІІ, ст. 3-4: ...и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет. И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила.

Не "убедителни думи", а "проява на дух и сила" - това ни не достига днес. Хленченето, подробните разкази и преразкази как някой овластен издевателства над достойнството ни, взаимното нахъсване срещу възцарилата се Посредственост и Злонамереността (във всичките й преображения: завист, интриги, лъжи...) - то са все клапани, през които отслабваме насъбралата се енергия. Но ни едно от тия дотук не носи перспектива, а ни носи само временно удовлетворение, че не само нас унижават, че и други са унижавани: самоунижението е дори много по-жалко от унижението, на което сме подложени.

Каква глупост е сами да губим духовната си енергия в оплакване и празни приказки! Предлагам им да канализираме енергията си, а те се страхуват; всеки се сврял в своя мъничък мизерен ад и оцелява някак с притискане до земята, със снишаване в робската участ, с преглъщане на обидите, дори с коленичене и учтиво преклонение пред настървената Злост.

tisss

______________________________
_{* Съществен детайл относно стила е обстоятелството защо "не с мъдри думи", какво "мъдрите думи", т.е. изречените с претенция слова, променят в смисъла на Божиите послания. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: