Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") УЧИТЕЛИ, КОИТО НЕ СА НИКАКВИ УЧИТЕЛИ

Продължение от 01.07.

Замислено като светилник, като храм на духовността, дали Училището от институция на благородството не се е превърнало - особено през последните години, в обиталище за обезверени чиновници и напористи млади утрешни тарикати, които пробват тук първите си непохватни стъпчици по измама? Българското учителство, особено през последните четиринайсет години на хаос и безнравственост, боледува. Синдикатите, като структура са замислени да бранят правото ни на човеци, но сбор от робски съзнания никога не води добро.

Мога да изброявам учители - учители от ранното ми детство, та до днес - хора в калъф, приятни на вид чиновници и нищо повече. Смятам, че вината си е у нас, учителите, властта именно човеци на толкова нравствена длъжност да третира като робска маса от послушници и треперковци. И ние приемаме тоя натиск, това унижение на всички нива като нещо в реда на нещата. Поединично сме слаби и непрекъснато ни раздробяват; мижитурковци шетат като сенки из учителските среди. И какво усилие трябва, за да ги разбудиш да се самоуважават именно защото са призвани да работят с най-ценното, което нацията ни притежава - нашите деца!

Стигнахме дотам учениците ни да са по-предни от нас, когато се съпротивяват на унижението, и даже се утешаваме тъпичко: млади, неопитни жребчета са, ще се опари всеки от тях и ще приеме от един ден нататък да живее и той като нас - унизен, духом смачкан, наплашен.

Дали това не е от основните бедствия, което ни сполетя откак държавата ни стана разграден двор за престъпници от всякакъв калибър: от мангото-кокошкар до депутата и висшия държавен чиновник?

* * *

От интервю* с проф. Здравко Митков, ректор на НАТФИЗ:

"Обичам задълбочените автори, които ми предлагат много по-богата материя за работа (като режисьор - бел.м., Г.Б.) и ме изненадват в хода на реализация на представлението. (...) Мисля, че доказаните големи автори витаят винаги над нас, интерпретаторите, режисьорите, актьорите и в това е божественото тайнство на нашето общуване с тях, което е трудно осъществимо..."

И по-нататък: "Съществува тенденцията на опростачване, на фейлетонизиране на театралната среда. (...) Това е едната страна. Другата е цинизмът...

Училището през призмата на театралното изкуство... колко пошла пиеса!

05.07.2003. Долу пред блока чувам гръмогласен просташки говор на някакъв мъж, който си приказва с друг мъж, и гласовете им отекват, отразени чак от жилищния блок на стотина метра отсреща. Заслушай се, и ще чуеш едни битови "бисерчета" наред с несекващото "Аз знам", "аз него така ще го наредя", "аз ще му дам да се разбере", "аз-аз-аз" с дразнеща настойчивост за внимание, с оценки за тоя и оня непремерени, изречени с унизително самочувствие на самонадеян глупак и грубиян.

Простотията шупна като мръсна пяна; интелигентният, уравновесен човек се скри, изчезна сякаш през последните четиринайсет години от общественото пространство у нас, в България. И как да приема успеха на известен любимец чалгаджия и шоумен (а те не са един и двама), другояче освен като тържество на наглата байганьовска посредственост!

"Много са чудните неща,
но човекът е пръв сред тях."

Цитатът е от трагедията "Антигона" на живелия преди две хиляди и петстотин години Софокъл.

Сентенцията на тоя древен елин е простичко изречена, без претенциозност, и това ми харесва. Откривам напоследък, че доста от нещата ги съпоставям с подтекста в романа"Ламски", с която се занимавам усилено напоследък.

На повърхността тая книга е простовата, но в нея съм пробвал да вградя моята си философия - че обикновеният, унижаваният е по-близо до великите прозрения за живота и света от т.нар. "обществени оратори" (държавници, политици).

В трагедията "Електра" на Еврипид за пръв път в световния океан от информация е провъзгласена същата идея: че човекът от низините, при това - необразованият, може да бъде носител на възвишеното и достойното.

Хуморът е призван да възвисява, не да мачка духовното начало у човека. Относно хумора, сякаш сме забравили тая съществена подробност изобщо за сферата на изкуството. Да, животът бива да се приема като игра и забавление, но в основата си тая сладост носи горчивата истина за строгите правила на нравствеността. Нравствеността... която говори уравновесено и понякога е иронична към нас.

Чуеш ли някой да се гневи, да клати назидателно показалец, да трепери от възмущение, гневен "глас на истини от последна инстанция" - внимавай дали не е политически актьор, милият г-н Парвеню**, вечният Герой на нашето време. Преди години по същия начин е назидавал и крател пръст над множеството, независимо че властта е била антидемократична; ако утре нещата се завъртят пак на сто и осемдесет градуса, господинът като тенекиено петле-ветропоказател пак ще назидава от някоя висока трибуна. Той винаги е бил специален... Няма нищо общо с нас.

Странно, но простодушното множество в унижението си е склонно да им вярва и да ги обожествява тия "гласове на възмутената съвест, на уж-истината от последна инстанция". Ленин, Сталин, Мусолини, Хитлер са от тоя вид манипулатори, възползващи се умело от първичното у нас, от грубото отрицание и фанатичната ярост.

Големите умове говорят уравновесено, изтеглени вътре в себе си. Стилът им на изразяване в публичното пространство ми говори: "Ако решиш, повярвай, но не е страшно да не си съгласен с мене".

Културата е човеколюбива материя. Тия световни "величия" са твърде умни, твърде енергични, но са дълбоко некултурни.

Какво да очаквам от личности, които ме настройват да деля човечеството на "свои" и "чужди", на "правоверни" и "робска рая"!

Извадили са те от равновесие? Сега вече си страшно уязвим; гневиш се, но именно това е твоята слабост: станал си опасен за самия себе си, станал си най-върлия си враг.

А може би това е целта на Злото - да те озлоби, да станеш зависим от бесовете си, не от духа си...!?

Защо ти е да доказваш превъзходство, ако наистина си по-добър от тях? Ще ти се да ги дразниш ли, или си търсиш белята!

Не унижавай охлюва, Заеко! Неговата мисия е друга.

Отмини Злото, и то ще гледа подир тебе безпомощно. Но ако е непрекъснато на пътя ти, трябва да си готов и да убиваш.

Страхливи и подли - това е толкоз просто и логично!!!

_{БЕЛЕЖКА: Тоя и предходният текст със същия наслов са всъщност едно цяло, което по технически причини (трафика в Internet) се наложи да излезе на части.}

tisss

_______________________________________________
_{* Вж. вестник "Аз-буки", бр. 5 от 2003 година.

** Който се е издигнал бързо на високо положение в обществото, но няма духовните качества, навици и култура за това (от фр.). Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: