Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") МАНИПУЛИРАНИ ДА МРАЗЯТ

26.07.2003. Карам със заеми (дребни суми от по 10-20 лева, не повече), за да доживея от аванс до заплата. Вчера подхвърлих на сириеца, около 40-годишния д-р Малек идея, че арабската кауза в спора с държавата Израел може да бъде защитавана много по-умело и от трибуна (аналог на известната телевизия Al Djazira) или достатъчно авторитетен вестник, до който да има достъп европеецът от Източна Европа, и вестникът, например, да се издава в България. Заинтригуван ми се видя, като споменах, че имам послание от 1991 година - обем 11 страници в ръкопис, превод на оригиналното писмо от Рауф Денкташ, президента на т.нар. "Кипърска турска република"*. До мен пратено в качеството ми на главен редактор на политическия вестник "Демократическо ЗНАМЕ" (излизал до 25-хиляден тираж в най-усилното време през периода 19 май 1990 - 26 февруари 1991 година).

В шест тая сутрин е хладно, влажно и свежо. Снощи до към един и половина след полунощ млади глупаци на висок глас бъбреха под прозореца ми, та не можах да заспя, но днес раничко ми се ставаше...

По проблемите за Палестина - нравствената позиция, когато е интелигентно отстоявана, т.е. без да се изкрещява, а балансирайки върху вроденото изобщо у всеки човек и народ инстинктивно сякаш чувство за Добро и Зло, може да бъде голяма сила. Но може и да бъде провалена заради припряност или несъобразяване с истината, че обществото бавно узрява. И това е проблем на арабската нация.

Спрямо арабите у нас има изградена стереотипна представа, която не е твърде ласкава: мързеливи, бъбриви, глупави, наивни и страхливи. Откъде и откога е тоя образ у българина? Ще се опитам да изясня изворите му у самия мен... представа, тръгнала от студентските ми години 1967-71 в София.

1. Арабинът е мюсюлманин като турчина; и той като турчина е дембел**, което значи (от персийски) "мързелив и отпуснат човек". За разлика обаче от турчина, арабинът е мек по характер, склонен да се съгласява или склонен да се пали в спор, но е "слаба ракия", т.е. недостатъчно твърд да отстоява своето.

2. Арабинът е наивен и глупав... Това бе всеобщото мнение на моите състуденти в 1967-68 година в Софийския университет, понеже бе всеизвестно, че хитрите италиански мафиоти ползват араби - студенти в България, като "мулета" за внос и пренос на забранени стоки (злато, опиати и пр.) през България. Италианец не влизаше в капаните на българското МВР, но с араби-наивници чувахме, че българските секретни служби непрекъснато се занимават. Самите араби го разправяха.

3. Арабинът е бъбрив, лесно се пали и бързо прегаря... В далечната 1968-ма, когато шестдневната война от 1967-ма още се коментираше в София около университета, арабски студенти говореха предизвикателни остроти срещу евреите, без да си дават сметка, че българинът има специална симпатия към евреина - да, евреинът е беден, знаехме го от ранно детство, но е смел и предприемчив човек, верен приятел, когато си в беда, самопожертвувателен и с достойнство, макар и хитрец в личните си дела.

"Еврейски сметки" е наш си, български израз, който означава "много тънко премерени действия и приказки". За нас евреинът е свой, арабинът (като турчина изобщо) е чужд, защото не го познаваме добре.

4. Арабинът е страхлив... За това мнение аргументи са самите факти от войните между Израелската държава и арабските й съседи, факти - огласени нашироко в медиите. За българина арабинът (за разлика от турчина) е страхливец, както лош войник е и италианецът; само че италианецът е лош войник именно защото е умен и гони личния си интерес да оцелее, докато арабинът е наивен като дете, сляпо вярва на своите началства и е лесна плячка за чуждия интерес.

Тия стереотипни представи не са от ден или два, и естествено за кратко време не могат да бъдат променени.

* * *

Да формулираш правилно един проблем, това е като лекарска диагноза и означава да си свършил три-четвърти от работата по решаването му. Уравновесеното говорене по спора между евреи и араби като две враждебни общности е ахилесова пета, слабото място изобщо в политиката на Арабския свят. Между обикновения евреин и обикновения арабин са нужни мостове на сътрудничество и съгласие, колкото и трудно да е да бъдат открити или наново проправени такива точки на взаимно доверие.

Според мен, арабската кауза "Палестина" се обезценява на първо място от разнопосочната противоречива външна политика на арабските общества и държави. Фундаментализмът в Ислямския свят обезценява нравствената стойност на тая кауза...

За общественото мнение в Християнския свят може да се воюва с много по-интелигентни средства, вместо деца и юноши, и млади жени да се самовзривяват по площадите на многолюдни градове. Смъртта не решава, след като е така предизвикателна изобщо към цялото човечество. Как да съм уравновесен и благонамерен по тоя въпрос, като в тия бомбени саможертвени акции има и двама (а може да са и повече***) българи убити... и аз, като българин, съм лично засегнат, наранен не от античовешката дейност на държавата Израел, а кръвно засегнат от оня арабски център за отмъщение, който не помага, а върши най-голямо зло и спрямо самите араби.

Априлското въстание през 1876-та у нас започва с убийството на копривщенско заптие. Тоя човек е убит не защото е бил лош човек, а понеже е носел белезите на Османската власт. Тая жестокост е обаче единичен факт, докато мюсюлманските камикадзета следват стила, който отривам в огромна редица от факти, чиято идея е "блестящо изложена" в Стария завет и в Корана - и тая "красива" идея гласи: "Зъб за зъб, око за око".

Така спорове при днешната скорост на комуникациите и днешното ниво на недоизградена цивилизация няма как да бъдат решавани!

* * *

В условията на активния обмен информация ролята на нравственото начало става все по-значима пред настръхналия образ на Злото. За мен Злото е обсебило и араби, и евреи - и то се корени в самата им религиозна основа. Фанатикът не проумява човешката необходимост от перспектива, от мечти за хармоничен живот в съгласие с останалия свят. Капсулирана във враждебността и надменността си общност не може дълго време да бъде щастлива сред останалата многообразна част от шестмилиардното човешко множество на планетата.

Показните самоубийства не казват нищо ново на света, освен че издават недостиг на разум и интелект. Жалко за самоубилите се, но те в никакъв случай не са герои, а нещо отвратително - убийци на невинни хора. Кой печели от тяхната нелепа смърт?! Всеки случай, не виждам простосмъртният палестинец каква полза има.

Печелят истинските му врагове - враговете на арабската кауза така получават стабилни аргументи за своята жестокост, а и за своя бизнес: с петрол, с оръжия...

Историята напомня как цели народи са били манипулирани да мразят. В началото на ХХ век французите мразеха германците, германците мразеха за пораженията и отнетите земи, освен французите, и своите братовчеди - англичаните, руснаците мразеха германците, поляците мразеха и германците, и руснаците... и пр., и пр. Пита се в задачката: Какво добро постигнаха със своята национална ненавист всички тия самоопиянили се в ненавистта си национални общества?

Нацистка Германия се срина в руини под тежестта на грандоманията си. Грандоманстващите французи изпитаха унижението мразените германци да тръгнат да ги завладяват. А колаборационисткото куклено правителство на маршал Петен е най-голямо унижение за самата Франция... Руснаците сами се унижиха победената през 1945 година Германия да ги измъква от хаоса и собствената им мизерия няколко десетилетия подир Победата.

Отрочетата, родили се от семето на марксовата лъже-теория за просперитет, т.е. Сталинският болшевизъм и роилите се изпод неговия опит италиански фашизъм и германски националсоциализъм... всички те като идеология се основаваха върху едно и също: върху омразата. Омразата, озлоблението срещу човека отсреща бе техният фундамент. Без "образа на врага" се видя, че те са безпомощни и слепи като къртица на слънчева светлина пред нравствеността.

Безпомощни, смешни и жалки днес изглеждат някогашните фашисти със своето самохвалство и самонадеяност, някогашните нацисти, някогашните агитатори на комунизма в Русия, в България... Чудно за днешните ни представи относно света е колко дълго - почти век и половина, Марксизмът владее ума и душата на стотици хиляди интелектуалци по света. И как никой не видя, че основното в марксистката философия е пак омразата или антагонизма, както я прекръщава евреинът Маркс?!

11.08.2003. Необходимостта си проправя път през гора от случайности. Отричат се взаимно, и така се доказват. Силният дух е уравновесен, хармонизиран; духовният дребосък - ако не лае, ако не се спуска да хапе - няма и да го забележиш.

Абсолютизирана, прилагана за тесни практически изгоди, Истината се превръща в лъжа. (Ислямският фундаментализъм, Комунизмът, Марксизмът, Инквизицията, Кръстоносците...)

Лъжата се защитава с пищни "доказателства". Голата Истина е нещо естествено и простичко наглед; сложна е обаче структурата й, скритичкото зад обикновеността.

Чарът - това са твоите малки недостатъци. Куклата затова е безлична, защото е идеално приятна от всички гледни точки. За да е хубаво, виното трябва да е леко стипчиво, да понагарча - иначе не е вино, а шербет.

tisss

__________________________________________________________
_{* Това странно, пратено до "Демократическо ЗНАМЕ" писмо си обяснявам с факта, че в няколко броя (2, 3, 6, 7, 8 и 9) на вестника пусках спомените на учителя Красимир Т. Шишков под наслов "Турците" за издевателствата над мюсюлманите при преименуването на турскоезичното население от селищна система Бенковски в някогашния Кърджалийски окръг. Също както с продължение бе публикувано и есето "Що е демокрация" със специалното разрешение (както бе отбелязано) на автора Чарлз А. Моузър, съпругът на г-жа Анастасия Мозер.

** По-късно, от двайсет и петата до трийсетата си година, вече в Добруджа ще откривам, че простосмъртният турчин е верен до гроб като приятел, трудолюбив, съвестен, подреден в личните си дела.

*** Днес, 17 април 2007-ма, когато преписвам тоя текст на РС-то си, знам, че убитите българи са много повече... Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: