ДОКОСНИ СЪРЦЕТО МИ
Ако умра сега, в тоя миг, когато се свечерява
и хората се прибират уморени: всеки при своите,
сега - казвам - ако изчезна внезапно от тоя свят,
където така и не успях да те срещна, да те видя наяве
и където усещането ми остава единствено,
че съм се докоснал, докоснала си ме,
минавайки леко като полъх от въздишката на спящо котенце...
Ако оттук-нататък в дните и нощите, които ти остават
да изживееш в обкръжението на своите мили,
на своите близки, и все пак - чувстваш,
очите си обърнати към небесата вътре в теб...
Ако сега, в тоя миг някой внезапно ти каже,
че повече няма възможност да ме чуеш,
да ме прочетеш, да ме видиш, да си представиш
как се срещаме в един многолюден град край морето,
понеже безвъзвратно сме се разминали,
пропуснали сме шанса, а моят пясъчен часовник
е отронил последните си песъчинки от мигове в тоя свят,
мила моя... невидяна, недокосната,
ще разбереш ли колко много съм те обичал, аз, грешният,
точно защото никога не сме си принадлежали един на друг?
Пловдив, 17 април 2007 година
tisss  http://misli.hit.bg/blessed.html
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
