Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") ЛЮБОВНИТЕ ДОГОВОРИ СЕ СКЛЮЧВАТ В НЕБЕСАТА

19.08.2003. Защо птицата не казва "Схващат ми се крилата. Имам болки в ставите. Жилите ми изтръпват. Вече съм стара и грозна и ми е време да си почивам"? Може би защото престане ли да лети, тя просто загива... Животът у човека е повече над сферата на конкретното: работа физическа с ясно видими резултати; затова и случва се човекът да изглежда жив, пък духът му отдавна отлитнал, няма го у него.

И тогава хленчовете издават, че тоя тип насреща само вегетира, мъжди и сам на себе си вече е омръзнал. Друг пък изпъва шия, напряга мускули, с две думи - труди се, обаче в дейността му няма живот, дяволитост няма, и защо? - защото всичко върши по инерция като стар кон на селски геран.

Талантливостта някак произтича от нашия здравословен егоизъм, който пък ни пришпорва да търсим Любовта в най-различните й форми. Искат да бъдат обичани, почитани, уважавани - и едва проходилото детенце, и престарелият лъв. И естествено предприемат някаква авантюра, някакви походи през заснеженото поле, за да им се учуди и възхити светът или поне веднъж да ги оцени и запише в нечия история.

Започвам да отграничавам плътската любов (секса) от любовта като душевно вълнение. Завчера любител-художник, очевидно мислещ човек, каза, че всички ние мислим с усреднени представи, т.е. не схващаме всички подробности от цялото, ами по няколко бегли щриха си изграждаме модел, който възприемаме за истина. И си мисля: ето, значи, защо личността Хикс ми се явява в ореол от оптимистично оранжево и дори ми розовее, а личността Игрек в моите представи - до каквото се докосне, то посинява и се сгърчва в печал.

Вътрешната матрица създава слънчевото или гротескното върху вътрешния ни екран с мними изображения, а оттам и честотите на излъчването, на които честоти възприемаме отделния човек. Умореният от връхлитащите го събития лесно ще открие мотиви за песимизма си, но истинската причина за неговия песимизъм са не нещата извън, а нещата вътре в неговото съзнание. Престанал е да обича, да се изкушава, да се любува на живота и света, пък другите му виновни.

* * *

Завчера, в неделя, при Маруф... посочих на Емил** да прочете есето от 16 юли и той, като го видя, рече късо: "Албум... Албумни редове" или нещо в тоя смисъл пак с тия думи "албум, албумна". Не зная доколко издържа сериозен прочит написаното в тия мои записки, истината е, че ми доставя удоволствие извличането на някакви резки логически построения от хаоса на най-обикновения мой живот.

Имам усещането, че опъвам струните на музикален инструмент, акордирам пиано, което стопаните са държали десетилетия в мазето с въглищата, а извадено от паяжините и кюмюра, това пиано зазвучава ту в героическа гама, ту в романтичния стил на Любовта и Веселието от живота.

Писано с удоволствие, би трябвало да носи за прилежен читател удовлетворението, че с него споделят нещо лично, което касае всички ни - всеки човек на планетата, та и така научава и той, читателят де, още нещичко за себе си.

Обичам потайните нежни сражения между духа и рутината. Това е моето амплоа, моите "Малки войни". Овациите ме обезоръжават, правят ме безпомощен; виж, иронията е храна за честолюбието и егоизма ми. "Албумна поезия", "албумни редове" ще рече сладникаво-сантиментална литература (или публицистика), без особено художествено значение. Рано или късно, тоя вече надвишаващ хиляда печатани на пишеща машина страници текст, наченат от 1994-та, ще се срещне със своите отрицатели и добре е, когато това са мои приятели, за да мога без ожесточение сам да проверя има ли изобщо смисъл за света това почти всекидневно писане и обмисляне на вътрешните духовни пространства.

* * *

Любовните договори се сключват в небесата от нашите ангели. Тук, на грешната земя, се сключват само браковете по сметка, при които двете страни приемат куп компромиси и в крайна степен взаимно сами си затварят пътя към щастието заради мнимо удовлетворение, че - видите ли! - "и ние сме като другите".

Моят ангел е доста своенравен - не се съобразява с желанията ми, но ме пази може би точно по тая причина... Просто аз лично не виждам онова, което той знае за мене.

Опити за сентенция... Ако си лицемер в дребните нещица, как ще пишеш честно за големите неща в живота!

Любов се не купува, тя е дар от небесата. Казват: "Еди кой си воювал за своята любов..." - и това ми изглежда глупаво. Любовта просто е - идва и си отива, когато пожелае, в състояние е да разруши и най-строгите мерни системи, които ние непрекъснато си създаваме, уж за да проумеем собствената си природа, собствените си странности.

Учудва ме как една жена успява да открие сред множеството мъжкари точно тоя, който й е нужен. В това отношение ние, мъжете, сме слепци.

Ако ти е усилно и не намираш поради каква причина ти е чоглаво, влез в себе си и се разбери с твоя ангел. Достатъчно е да подходиш със смирение към Съдбата, и твоят ангел ще ти подскаже в мълчанието как да постъпиш, за да си върнеш хармонията и жизнения ритъм, който те изпълва със самочувствие.

Ям, спя, работя, мечтая - отпивам на малки глътки от горчивото и от сладкото; и това всъщност е разкошът, че съм жив и все има много желани неща за постигане. Наситя ли се, отпусна ли си сам юздите, тогава какъв смисъл повече да живея?!

Боли те?!... Това значи, че си жив. Мъртвото не боли.

Ако разкодират механиката на любовните желания, ще изчезне чарът, уханието; и отдолу ще се озъби грубата арматура на Необходимостта, която унизително се отнася към божественото, към Бога във вътрешната наша вселена.

tisss

________________________________________________________
_{* В предишния постинг две грешки съм допуснал при преписа. 1) Диего Веласкес е живял до 1660 година; и 2) Името на преводача, съобщено под линия, е Кирил Кадийски.

** Емил Калъчев. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: