НЕ УМИРАЙ БАВНО
В чест на Жак Превер и на... Соня
Спомни си, Ирини! – валеше дъжд над Брест…
Струяха светлини по улицата сива.
Часовникът ми бе блокирал точно в шест
и някакъв пиян шофьор тъкмо завива…
Зеленият трамвай – таз коледна играчка,
засече лошо форда и някак си го смачка
ей тъй, за миг почти, със нокти на орел.
Със нокти на орел Съдбата в миг се спусна
и двамата със теб седяхме там без чувства,
без дъх… И ето, някой наоколо извиква:
- Къде бе, идиот! Ах, тъпа, проста тиква,
не виждаш ли къде, не знаеш ли кога,
та толкоз идиотски си тръгваш от света?
Спомни си, Ирини! Не беше нито Брест,
ни с тебе сме били, но всичко виждам ясно.
Единствено си мисля сега как е опасно,
че някой ден дъждовен ще си отида в шест.
И всичко в тоя свят за миг ще се обърне
със поглед, впит назад към миналите дни,
когато сме стояли – случайни, безразсъдни,
и дъжд отгоре тъкмо е почвал да вали.
Душата на шофьора край нас е прелетяла
и някъде отгоре като втрещена крава
сам Господ Бог е гледал студен, невъзмутим
как в своя тъп живот безцелно се въртим
и миговете тихо зрънце подир зрънце
изцеждали са стихове от твоето сърце.
Пловдив, 25 ноември 2006 година
tisss  http://misli.hit.bg/blessed.html
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
