Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") ЗНАЯТ КОЯ РЪКА ДА ЦЕЛУВАТ...

13.09.2003. "В периода 1944-1950 г. се надигна вълната на революционния терор и насилие*. Разформирован бе основно завареният държавен апарат. Премахната бе монархията. Разгром сполетя опозиционните партии, започна терор в собствените партийни редове, чийто връх е процесът срещу Трайчо Костов през 1949 г.

Народът** обаче беше опиянен от обстоятелството, че ще се посегне на собствеността и имота*** на богатите (1 на сто от населението), за да живеят добре останалите 99 на сто. Каква велика заблуда! Колко скъпо се плати за това, че се посегна и на онази собственост, която имаше трудов характер, която възпитаваше ежедневно и ежечасно предприемачество и инициативност! Всъщност мисля, че именно собствеността бе най-страшното откритие на марксизма, на което платиха данък народите в продължение на повече от век и половина****.

Нейното брутално отнемане доведе до тежки и непоправими последици в материалното производство, в обществената психика, в личния морал. Нарушиха се естествените връзки между хората, мярката за това "кой е по-способният" изчезна. Хората загубиха опората, "цената" на своите действия.

Вместо резултатите от труда, и то признати в обстановка на конкуренция, при един обективен съдник - пазара, мярка за личността станаха подлостта, лицемерието, угодничеството като средства за "израстване" и участие в разпределението.

България не бе отмината от драмата на национализацията през 1947 г. и колективизацията на земята през 1950 година. Тодор Живков е активен организатор и изпълнител на тази линия. Той е в първите редици на средната възрастова генерация в партията*****, която е опора на ръководството в ония години."

Из книгата "Вторият етаж" на Костадин Чакъров, който във въведението на страница 9 документира: "Участието ми в ключовия кабинет на нашата политическа система беше един истински исторически шанс"... Бил е личен съветник на Т. Живков.

Стр. 49, цит.съч.: "За цели десетилетия трайни позиции заема посредствеността на хора, които нямат интелектуални цели и амбиции. Това са годините, в които България е кривото огледало на сталинизма. Нейната социално-политическа панорама отразява трагедията на руския народ, но й придава и нещо нашенско, лично и дребно. Тези години са години на "първоначално натрупване" на власт и привилегии чрез служба, на разчистване на сметки".

Щрих... Книгата "Вторият етаж" излиза на бял свят като "журнален вариант", т.е. непълна версия в т.нар. поредица Библиотека "Пламък" (отговорен редактор моя колега, роденият в 1948-ма Николай Стоянов) през 1990 година и е набрана в Държавната печатница "Георги Димитров", т.е. правена и издадена е от комунисти с определена, според мен - все пак конкретна, тактически обусловена за оня период вътрешнопартийна за уж обновяващата се БКП/БСП манипулативна цел.

Текстът е правен стилно, с балансиран тон. Носи отвращение както от социализма, така и от основата му - марксическата философия. Т. Живков е представен като личност с качества на умел политически демагог - от една страна, и добродетелен саможивец - от друга, пленник на стремежа си за власт.

Костадин Чакъров: "В многобройните ми срещи и при работата ми с него****** (от 1974 до 1989 г.) аз от никого не съм чувал толкова тежки и категорични оценки за непригодността на нашата система, колкото от Живков".

Детайл от облика на Георги Джагаров (стр. 60 на цит.съч.): "Около 1976 г. в резервата Бели Искър (зад Ихтиман) Тодор Живков бе на лов със своята дружина. Компанията се нареди да гледа новините по телевизията. Информационните блокове течаха, стигна се до някаква изложба с реч на Светлин Русев. Той говори дълго, но не спомена нито Априлската линия, нито името на Тодор Живков.

Той (Т.Живков) се ядоса и започна да ругае тия от интелигенцията, които си въобразяват много и т.н. Услужливо "перлата в короната на падишаха", поетът Георги Джагаров (тогава той бе заместник-председател на Държавния съвет) го допълни: "Правилно, другарю Живков, те трябва да знаят от коя ръка ядат и коя ръка да целуват". След 10 ноември 1989 г., в познатия стил на политическото хамелеонство, същият човек демонстративно хвърли партийния си билет. От негова "изповед" в пресата разбрахме колко му "тежала душната атмосфера" около Живков, колко се борил за запазване на морала на твореца и личността..."

25.09.2003. Има претенциозни особи, които се опияняват от собствения си глас; дали не съм от тяхната пасмина?

* * *

Гледам, по-точно - усещам Re. и новият й приятел как се стараят да бъдат уравновесени, налагащи присъствието си... И ми се сториха уязвими и болезнено честолюбиви. Всичко около тая двойка силно ме интересува - навява ми образа на крадци, нахълтали в черква. Заболя ме за тях, че са така безпомощни и така изнервени пред обстоятелството: първо - че тя се е продала, второ - че той си е купил нейната привързаност. Как ли ще протече животът им без любов, жегва ме идиотски въпрос. И се почувствах като монахът от храма, който сутрин бие клепалото, ходейки по двора на някакъв манастир вдън гори тилилейски.

* * *

Четейки книгата на Морган Скот Пек (някой си, роден в 1947-ма, т.е. мой връстник, известен на Запад психоаналитик) "Хора на лъжата"... От прочетено на стр. 45, моя си идея... Изборът всъщност е криза. Моралът не предполага колебание. При избора имаш възможност да се почувстваш достоен или обратно - недостоен човек, независимо каква купчина от оправдания ще струпаш пред себе си.

* * *

...За да се почувства в силна позиция, Re. дала пари на чистачката да ми купи цигари, като знак на благодарност, че съм пратил ученици да помогнат да изнесе вещите си от досегашния й кабинет. На нейно място не бих постъпил така. В тоя случай "благодаря" означава "Гледай си работата!" На нейно място бих си тръгнал без обичайните жестове - именно защото са изпразнени от човечност, по-скоро унижават и даващия, и вземащия в един и същи момент... Все пак приех цигарите и не ми пука кой как се чувства; моите сметки са чисти.

* * *

Тоя мой връстник Морган С. Пек леко ме дразни с това натрапничаво вглеждане в механизмите и структурата на Злото. Основен недостатък в размишленията на типичния североамериканец, на типичния янки: много му се ще да изглежда почтен, чистичък и благоразположен. А точно тая амбиция ми подсказва обратното. Книгата ми се явява с фанфари и развени флагове на благороднически фамилии сякаш. Прочел съм първо последната, а сетне и първата й глава, и не откривам нещо кой знае колко оригинално.

"Ламски" трябва да се изтърколи на обществената сцена раздърпан, нехаен и усмихнат, даже наивен и глуповат на вид - именно защото не е никак глупав и нехаен. Просто "совите не са това, което са".

Това е стилът на Сократ.

Хората на науката изглеждат посредствени в сравнение с хората, прилагащи интуитивния подход. Интуитивистите пък са наглед разхвърляни, но - човече, внимавай с тях! Защото са жестоки, дори със себе си са жестоки тия редки птици.

...А аз кой съм? Вероятно... по малко от едните и от другите. Всъщност, да съм г-н Никой ми харесва. Но то не е смирение, а предизвикателство. Умирам за предизвикателствата. Те ми отварят хоризонти, изкушават любопитството и духовната енергия, доколкото я имам като простосмъртен българин.

27.09.2003. "Присъствието", за което говори С. М. Пек в главата "За обсебването и екзорсизма" (стр.231 горе), съм усещал като че ли за първи път свит, клекнал към 22,30-23 часа в буренака пред къщата в Тригорци, Добруджа - блестящи очи, вперени в тила ми от височина 2 - 2,50 метра и мразовития полъх на животински страх, нахлул неочаквано, изведнъж у мен под спокойното безразлично, обсипано с едри звезди черно небе.

Не със зрението си, а с усета си "видях" силуета на висок кадифено тъмен човешки торс надраснал буренаците на разстояние 6-7 метра зад гърба ми.

Дали не е бил Моят ангел, слязъл за малко на Земята?

Усещал съм да ми се изправят косите по подобен повод и друг път преди това, но то е било не така настойчиво вперено в мен.

Втория път, вече в по-продължителен период от време, около 40 дни подир смъртта на баща ми откривах това чувство за невидимо чуждо Присъствие в гаража на улица "Янко Сакъзов" 28 и долу, в работилницата на баща ми. Седях по час и повече в обгореното купе на колата в тъмния гараж и кой знае защо палех свещ в един автомобилен тас на коленете си и пушех цигара след цигара...

29.09.2003. Завчера, в събота, дочетох книгата, издадена от автора С. М. Пек, когато е бил в 46-тата си година, т.е. през 1986-та. Ето забележките, обобщени върху вътрешната част на корицата най-отзад.

Интелект от висок разред, авторът - и това е симпатичното в тоя случай! - греши, като аргументира тезата си за Злото и прочие със следните по-основни фикции, т.е. неистини:

1. Че смъртта е Зло (стр. 54); а тя е част от Живота.

2. Че бягството от Злото ни спасява от Злото (стр. 76); но бягството не спасява, а ни прави жертва...

3. Че Злото е абсолютна и тотална монолитност (стр. 87); а Злото всъщност има структура.

4. Че изправяйки се срещу Злото, човешкият дух понася загуби и е заплашен да се изразходва докрай (стр. 209); а е точно обратното: духовният човек израства именно съпротивявайки се на Злото.

5. Че е възможен свят, основан само на Любов, в който отсъства деструкцията като стихия на Злото (стр. 244); много красива и много безплодна илюзия! С тая илюзия си послужиха първо комунизмът, после неговите производни - фашизмът и нацизмът.

6. Че личният избор у човека не се влияе от инстинктите (стр. 285); липса на смирение е такова твърдение.

Тия слабости са от желанието да представи съвършена теорията си. А няма съвършени теории. Всички те са само хипотетични модели на Истината. Инстинктът е винаги жив у човека.

Книгата е особено ценна именно защото "говори" по тая тема, а не защото носи кой знае какви прозрения. Откриването на дебат е главното й достойнство.

...Между другото, в краткото представяне (нотис) на друга книга - "Героят в теб" от Каръл С. Пирсън, откривам т.нар. от автора "шест архетипа, с които живеем: Невинен, Сирак, Скитник, Мъченик, Воин, Магьосник". В една или друга степен те съществуват у всекиго и определят живота ни.

Събота след обяд усетих, че се разболявам. Неделята изкарах в леглото, а вечерта имах силно главоболие. Митко Йовчев от втория етаж ми донесе лекарство - aspisal (от рода на аспирина). Пих едно хапче, късно през нощта се изпотих и сутринта отидох на училище. Като че ли ми мина.

Последните дни времето е разкошно. Началото на есента е и дърветата постепенно менят цвета си под едва забележимо отслабващото слънце.

tisss

__________________________________________________
_{* Понятието терор, от фр. "ужас", означава управление чрез насилие, тъй че авторът К. Чакъров не е точен в словесния си израз.

** Обобщението едва ли е уместно и обслужва тезата за прословутата "българска завистливост" към по-кадърния, по-предприемчивия, за която просташка завистливост говори още Елин Пелин в началото на ХХ век.

*** Пак езиково излишество, понеже "собственост" включва и "имот".

**** След огласяването на Комунистическия манифест през 1848 г. от Карл Маркс.

***** Българската комунистическа партия, приемник на която се явява сегашната основна управляваща партия в Република България от 2007 година БСП.

****** С Тодор Живков. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: