Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") ПОСТУЛАТИТЕ НА МАРКСИЗМА

13.03.2004. Повечето го ненавиждат, страхуват се от него; затова и в знак на самоунижение се подмазват... Отвратително! А действията, приказките на тоз Образ на посредствеността, цялото му излъчване е на човек, който е най-противен първо на самия себе си.

Гледах рано тая сутрин филм Made in USA за годините от края на Втората световна война - "Поляните на моето детство" или нещо подобно, където главен герой или оня, дето разказва историята, е единайсетгодишно момиче. Та откривам, значи, североамериканска версия на моя герой-разказвач Ламски - любознателно, упорито изследващо света на възрастните дете. И ми изплува Оня противен образ, споменат по-горе. Рекох си, не - в един момент усетих: това също е изпитание за мен; твърде лесно е да мразиш това малко чудовище, но омразата не решава проблема как ще продължиш по-нататък, как ще продължим като общество по-нататък. Казано в преносен смисъл, па и като обобщение за ставащото в България напоследък, стигнахме дотам в посредствеността си на що-годе интелигентна нация да политиците ни (до вчера - простосмъртни, хора от народа) да воюват най-унизително срещу оня масов българин, който ги е избирал и ги е възкачил да защитават интересите му.

Как да излезем от озлоблението, от злонамереността, която съсипва държавата ни?! Истинският стопанин не разпилява имота си, не си настройва челядта и аргатите, поставени да управляват, едни срещу други. Поне това ми е ясно засега.

Преди години пред очите ми унижаваха един човек и единствен в оня тягостен разговор бях, който го защитавах (но не показно!), а после притеснен същият тоз навикван от началството притеснен дойде да ми връчва документ за... унижение и каза, че тъй му било наредено отгоре. И му отговорих да не се измъчва, да не се притеснява пред ония хора там, от т.нар. елит. С други думи казано, макар и кървящ, спуснах се първо чуждата рана да превързвам. И се случваше после, през следващите години тоя превързван от мене тогавашен страдалец да се изправя насрещу ми настръхнал, назлобял, злонамерен да пробва да ме унижи. И на няколко пъти пак давах да се разбере, че нещо бърка, но без да го унижавам, без да показвам каквато и да е неприязън. Стигнах дотам да ми се чудят на акъла, да ме мислят глупак, че съм единствен, който мъчи да проумее човека отсреща в неговата самотност и злонамереност.

Да хармонизирам, не да влизам в показни сражения - това ми е проблемът. Полекичка и спокойно - това е може би ключът. Тук не са нужни думи, не и показни акции "Вижте колко съм смел и упорит!" В замълчаването, когато знаеш какво правиш, може да се таи голяма сила. Излязъл си от показната конфронтация, а светът вижда какво правиш; не е глупав тоя свят наоколо, усеща вече какво правиш, ти имаш вече своите съмишленици срещу страха. Неколцина мърморещи страхливци освен дузината едва прикрити твои съмишленици са озадачени, че не ти се е още срутило небето над главата, че дишаш, движиш се, живееш пълноценно и не си загинал като паметен знак на героизма и тщеславието.

Животът, т.е. доброто, мисля си, е кауза, която внимателно и със спокойна настойчивост ден подир ден следва да защитаваме, ако държим тоя наш свят да не се самовзриви и всички да отидем по дяволите.

Двубоите със Злонамереността не са тъй елементарни, както ни ги представят, именно защото у всекиго от нас - дори у най-посредствения злостен тип - Богът и Сатаната са в двубой; то именно и това ни дава енергията да сме живи.
Идеята е, както разбирам посланията на Иисус, е да пренесеш фронтът във вътрешните пространства у човека отсреща, и в никакъв случай да не отваряш фронт срещу тоя човек като цялостна и завършена личност. Човекът да открие колко сам срещу себе си върви в драмата на болезнения си егоизъм, треперещ за мястото си под слънцето.

15.03.2004. Тая вечер от 17 часа в Пловдивския университет Иван Сарандев (проф. Иван Сарандев) имал "промоция" на някаква своя книга... На 19-ти т.м. Стефан Памуков ще има подобно представяне на поредната си книга, мисля, за английския ренесанс в литературата. "Ламски" ще се появи на бял свят без представления и организирано ръкопляскане два месеца подир тия "крупни" изследователи на чуждото и утвърденото в литературнокритическата традиция и историография.

Сам по себе си "Ламски" е вакханалия, мисля си. На вътрешната страна на корицата може би трябва да има синьо небе и бухлати памучни облачета. А на гърба на книгата - силует на чорлави коси, главицата на 11-годишния Ламски... Таз книга е ирония спрямо надменността на т.нар. "интелектуален елит", който ми се вижда смешен точно понеже се взема твърде насериозно. Още един опит за влизане в живота като моя семка бе отрязан днес сутринта.

17.03.2004. Отнасям се към живота си като към произведение на изкуството.

20.03.2004. ...* Когато унижават някого пред твоите очи и ти приемаш мълчаливо нещата със скръстени ръце, това е унижение и за самия теб.

Темата, премълчана по-горе, е самият стил на живеене, който ни се демонстрираше. Подобни случаи не са един и два, че да минат към графата "Случайни". Погазвам ли истината, като удобна за моментната ситуация версия представям за истина, това не е ли бомба със закъснител? Колко фалшиви величия сред политиците на България подир 1989-та загубиха престижа си по тоз печален начин! А и колко още предстои да бъдат изритани от политическата сцена, докато се научим като нация да отдаваме приоритет на Истината пред временни, уж тактически - изгоди!

* * *

ПОСТУЛАТИТЕ** НА МАРКСИЗМА

1. Премахване на семейството (стр. 83).

2. Унищожение на личността (81).

3. Премахване на собствеността (81).

4. Въвеждане на общност на жените (84).

5. Премахване на Отечеството и Националността (85).

6. Премахване на Религиите и Морала (86).

7. Премахване правото на наследство.

8. Конфискация на имуществото на емигрантите.

9. Изключителен монопол на Държавата във всички сфери.

10. Създаване на Индустриални армии.

11. Задължителност на труда за всекиго.

12. Отнемане на децата от родителите им и възпитаването им чрез "Обществено възпитание", организирано от Държавата с цел "всяко дете от 9-годишно да стане производителен работник".

13. Към "енергична диктатура" на Държавата над човека.

Въвежда се понятието Световна революция. Марксизмът и неговият практически, въведен в живота, Съветски модел на управление се популяризират като "най-прогресивното философско учение", което единствено може да реши всички проблеми в света - сега и завинаги. Проектира се Световна съветска федерация като върхово постижение на цивилизацията върху планетата.

И Хитлер, и Сталин прилагат методи, произтичащи от Комунистическия манифест; Сталин - като най-последователен идеолог на обновения (от Ленин) марксизъм, известен като Военен комунизъм, Хитлер - като по-неубеден последовател, съхраняващ все пак Националното като приоритет в управлението и като увлякъл се по "модерните" отклонения във философията за т.нар. Свръх-човек и Расово превъзходство на "арийците", т.е на народите, произлизащи от Древен Иран.

В болшевишка Русия говорят за бъдещата Световна съветска държава, в нацистка Германия - за Хилядолетния Райх. Възкресяват се ритуали, излъчващи грандомания и превъзходство - от времето на Римската империя: грандиозни обществени сгради, огромни стадиони, организират се многохилядни шествия със символите на Властта над човешката личност. Вождът (по образец от неандерталските времена) е върховен Суверен и от неговите решения зависи животът на милиардното човешко множество навсякъде по света. Унищожават се или се прогонват от земите им племена и народи, обявени за "малоценни". Спрямо евреите и двете разклонения на Марксизма проявяват забележително единодушие.

Новата еврейска държава Израел в земите на Палестина се вписва идеално в схващането за света от гледна точка на националсоциализма, както и - на военния комунизъм. Сталиновата администрация праща първо евреите в Сибир, където им организира автономна област.

В научния спор - а философията е точно мястото за дискусия по тия цивилизационни проблеми! - се включва фанатизмът, т.е. невежественото предубеждение, и по тоя начин опонентът е назоваван вече "враг"; целта на марксистката философия е не да бъде оборен опонентът с научни аргументи и разсъждения, а да бъде охулен, отречен и физически ликвидиран.

Основна грижа на комунистическата Държава е да се придаде що-годе приемлив, уж човеколюбив камуфлаж за Злонамереността и Възгордяването на едни хора над огромен брой човешки същества. "Какво тук значи някаква си личност" съвсем не е случайно отронен стих у трагичния Вапцаров, а изразява квинтесенцията, дълбоко заложената фанатична (т.е. просташка) самоувереност на предубедения разум.

Човечеството е преживявало и други периоди на властващата Злонамереност, но с тоя тип грандомания все още не сме се сбогували и до днес. Самите марксисти едва ли съзнават (ако са достатъчно интелигентни), че също са жертва на тая Човеконенавист в името на една предпоставена теза.

Фактът, че философската наука не е дала все още решително сражение на Марксизма (както стори с Нацизма и Фашизма), говори за предстоящ все още... процес на връщане към основите на хуманизма.

Кръстоносните походи, католическата Инквизиция, мюсюлманският Фундаментализъм (или Джихад, както го назовават), теорията за свръх-човека, Военният комунизъм, Нацизмът и Фашизмът са рожби на побеснелия Разум, който - където стъпи, създава кръвопролития и носи смърт.

* * *

Прекаленият светец и богу не е драг би следвало да се разкодина и в тоя смисъл: Идеята, колкото и красива да е, не може да властва над Живота. Животът е много по-богат откъм възможности, за да оцелеем като цивилизация. Разумът може да моделира едно или друго, но той винаги ще си остане в ролята на Слуга спрямо живота, като процес и умение, протичащи върху натрупаните от осем-девет или повече хилядолетия поуки за човечеството от собствените му грешки.

* * *

В днешна България от петнайсет години насам шества Пещерният антикомунизъм. Хората около Иван Костов възпроизвеждат комунизма като стил на диалог много по-откровено от т.нар. днешни социалисти и демократи в БСП. Социалистите у нас имат тоя исторически опит да не си показват зъбите, ловко да се приспособяват към всеобщото наше разочарование от неумелото демократизиране на обществото и държавата. Но и двете най-големи политически формации всъщност воюват срещу Гражданина и срещу правото на човека да решава как да живее по съвест и по достойнство.

Чета от шест-седем месеца "Дневника" на Богдан Филов и ме озадавача образът на България като кораб, люшкащ се по вълните на Историята. Водачите на тоя кораб, дори и когато жестоко грешат, знаят какво искат и се стремят според уменията и интелекта си да го постигнат. Въпросът за приоритетите, които са ни наследство от тринайсет столетия българско самосъзнание, не стоят сякаш на дневен ред у нас в днешната ни "чиста и свята" (?!) Република. Защо? Кой има полза от днешния хаос, когато властва престъпното?! Толкова трудно ли е да се разграничат Егоизмът и тъпата Алчност, и тъпата Грандомания от огромния брой живеещи по съвест българи в България?!

Създаващите раздори пречат за това разграничение, което изисква спокойствието да се спори с уважение към опонента и да се изясни като процес, а не като еднократно решение. Злото не ще престане да се рои, това е ясно, но ние сме неподготвени сега да се защитим. И вина носят преди всичко мислещите, интелигенцията - ония, дето говорят от трибуните, които сме избрали да представят нашето всеобщо - б

tisss

____________________________________________________
_{* Пропуснат текст, който по-късно някой ден ще представя. Разказва се за 15-годишния Бойко...

** От лат. postulatum - буквално: необходимост, положение, приемано без доказване за изходна предпоставка на дадена научна теория; аксиома, вж. с. 594 от Речник на чуждите думи в бълг. език, изд. 1978. Цитатите са от луксозното българско издание на "Манифеста" от 14.ІХ.1848., пред който Христо Ботйов малко преди героичната си кончина също се е възхищавал... ("Партиздат" - 1985). Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: