Въведение ІІІ

("Стипчивият плод") ВИТРИОЛ*

26.03.2004. От пет сутринта се понесе воят на мюсюлманският певец (мюезин или муезин), който чете стихове от Корана над притихналия цигански квартал Столипиново. Преди тоя вой ечеше тържествуващо и над нашия български квартал; след взривения влак в Мадрид и новите "подвизи" на ислямистите в Испания и по света обаче, след 11 март (202 ранени и убити само в Испания) тоя глас звучи като мушица край прозореца ми, та едва го долавям. Но звучи, настоява, че тая религия вече нахлува и сред нашите местни цигани и турци с всичките си претенции за нравственост и величие в света на духовното.

Едно от големите предизвикателства, завещано от векове - разкодирането на Исляма като философия... предстои да бъде извършено най-после. Ислямистите-фанатици сякаш настояват и те за това. В сръбската област Косово преди седмица само са изпепелени за два-три дни над петдесет черкви и източноправославни манастири... от албански мюсюлмани. Не знам как се преценява това от гледна точка на високата нравственост и философия на мюсюлманската религия, но не съм сигурен, че говори човеколюбиво за посланията уж откъм Небесата, които се просмукват до нас чрез тоя вандализъм. За мен, независимо каква религия изповядват, извършителите на тия вандалщини преди всичко са човеци и ми е особено важно именно като събратя по разум да ги разбера, да проумея идеята им зад техните постъпки.

Войната на цивилизациите. Средновековието срещу Модерния свят. Корана, заимстван от Ветхия завет срещу христовите послания. Марксизмът и неговите три отрочета (болшевизмът, фашизмът и националсоциализмът). Комунизмът като агресия срещу личността, украсена с дантелите на човеколюбието. Политбюро на ЦК на БКП, да не забравяме, наподобяваше дванайсетте апостоли на Иисус. Да, точно дванайсет на брой бяха членовете на тоя висш орган на властта в комунистическа Татова България.

Оказва се, за Новия завет на Библията не сме още дозрели, та да усетим духовното великолепие на Доброто, изведено до висини във философската сфера.

Чета вчера във вестник "Стандарт" при Маруф: осемдесетгодишен българин се самоизпепелил в Калугерово, за да не живее в унижение с мизерни подаяния от държавата. Като отида там, ще се поинтересувам по-подробно...

* * *

В човешки подредения ни греховен свят най-добре би се справил с разбойниците оня, който сам някога е бил разбойник. Всички останали, независимо от благите им намерения, биха гледали на проблема като външни лица. Блудният син е по-мил на баща си в оня момент, защото е придобил жизнен опит (отрицателен), какъвто жизнен опит послушният брат не притежава и няма как да придобие със своя стил на живот.

Опитът е информация за гадостите на живота, която обезличава необиграните, необгорените от пламъците на Ада идеалисти. Злото е величина, с която не може да се съобразява умозрително оня, който не го познава отвътре - и то откъм отсрещната страна на барикадата. Покаялият се (вътре в себе си) грешник е изключително ценен съмишленик в работата.

Лошо съдим, ако - съдейки, унижаваме достойнството на престъпника. Борбата е всъщност не срещу, а за неговата душа.

Развенчаването на Марксистката философия, изясняването на античовешката й идеалистическа природа е много по-трудно от противостоенето на Ислямския фундаментализъм, като версия на Ветхия завет от Библията. Посланията на Стария завет са подложени на ерозия още с появата на Христос, а в Марксизма продължава да се кълне половин Европа с т.нар. социалдемократически правителства. "Християн-социализъм" звучи също тъй противоестествено както "социалистически реализъм". Нали точно реализъм липсва на предвзетата демагогия за идеално устроеното общество, където всички са Свободни, Братя и Равни. Интелигентност у нас липсва точно у "интелигенцията", у тия самовлюбени образи на възгордяването.

Нашата "интелигенция" гледа отвисоко към множеството обикновени човеци. Разкошният ни фолклор е творчество на анонимни творци. Титли обича Посредствеността; тя се кичи с титли.

* * *

Опит за систематизация на личности, които живо ме интересуват, за да проумея съвременния тип интелектуалец:

1. Петър Дънов (1864-1944).
2. Ген. Никола Жеков (1864-1948) - главнокомандващ Българската армия през Първата световна война.
3. Бенито Мусолини (1883-1945).
4. Адолф Хитлер ((1889-1945).
5. Херман Гьоринг (1893-1946).
6. Йоаким фон Рибентроп (1893-1946).
7. Акад. Михаил Арнаудов ((1893-1992).
8. Йозеф Паул Гьобелс (1897-1945).
9. Рудолф Хес (1894-199...).
10. Хайнрих Химлер (1900-1945).
11. Александър Цанков (1879-1959).
12. Вячеслав Молотов (1890-1986).
13. Сталин (1879-1953).
14. Карол ІІ (1893-1953), крал на Румъния от 1930 г. нататък. В двореца край Балчик е погребано сърцето на румънската кралица Мария. Южна Добруджа е върната на България съгласно Крайовската спогодба от 7.ІХ.1940 г.
15. Франклин Делано Рузвелт (1882-1945).

Според Букурещкия договор от 1913 г. България получава излаз на Егейско море.

16. Иван Багрянов (1891-1945); бил е адютант на Фердинанд и на Цар Борис ІІІ.
17. Фридрих Вилхелм Канарис (1887-1945), шеф на Абвера (нацисткото военно разузнаване).
18. Княз Кирил (1895-1945).
19. Атанас Буров (1875-1954).
20. Андрей Януариевич Вишински (1883-1954).
21. Княгиня Евдокия, сестра на Борис ІІІ, (1898-199...).
22. Царица Йонна, съпруга на Борис ІІІ, (1907-19...).
23. Вилхелм Кайтел (1882-1946).
24. Стефан Стамболов (91854-1895).
25. Ген. Данаил Николаев (1852-1942), наречен "патриарх на българската войска", кръстник на Симеон ІІ.
26. Фридрих фон Паулус (1890-1957).
27. Ервин Ромел (1891-1944).
28. Шарл дьо Гол (1890-1970).
29. Никола Петков (1891-1947).
30. Княгиня Надежда, сестра на Борис ІІІ, (1899-1956).
31. Проф. Александър Балабанов (1879-1955).
32. Йосип Броз Тито (1892-1979).
33. Георги Ликин (1892-1942); партизанското му име в отряда "Антон Иванов" е "Дед"; агент на СССР от групата на т.нар. "подводничари".
35. Димитър Савов (1887-199...), министър на финансите в правителството на Багрянов, крупен капиталист, свързан с доставките на оръжие за българската армия, баща на одиозния с лицемерието си "госсин" Стефан Савов.

Защо ми е нужно да знам кое-що от биографиите на тия хора ли? Ами у всекиго от тях откривам по къс от пъзела, който ми представя общия портрет на моя съвременник. Това са част от духовните бащи на съвременна Европа, колкото и някои от тях да са противни за гражданина на обединена в цивилизационния си модел Европа.

27.03.2004. Посветих тая събота на "Дневника" на Богдан Филов, който от осем месеца, от август 2003-та чета "на порции". Остават ми около 80 от общо 760-те страници. Изводът, който си вадя дотук...

Втората световна война (80 милиона убити) е крах за Западната надменност от страна на Франция, Великобритания, а впоследствие и САЩ. Като резултат от тоя типичен за отношението му към Изтока Западен стил:

1. Съветският съюз се възползва от глупостта на Западната дипломация, за да наложи влияние над Европа, каквото преди войната на Запад не са и предполагали.

2. Ражда се изчадието "Хитлер и нацизмът", като идеология (едва ли не религия) на онеправданата от Първата световна война Германия.

3. България е най-ощетена в националното си достойнство на континента. Политиците ни до 9.ІХ.1944 г. и Борис ІІІ не могат да носят изключителната вина, че болшевизмът ни смачка в нашите мечти за обединение на Българските земи в една национална държава.

Загубили сме много, но и Западната демокрация бе бита по всички линии до 1990 година, а и още не се знае докога. Защото Марксизмът е жизнен е продължава да работи срещу човечеството. Факт е, че Западът не прави опити да го криминализира, както стори това с фашизма и нацизма.

11.04.2004. Навръх Разпети петък, в полунощ приключих с набора на книгата "Ламски". По-рано да съм приключил, но сестра ми пак ми идва на гости, та ми губи времето до седем надвечер. Тая сутрин дооправих последния епизод, който е най-хубавият и заради който като че е писана цялата книга през тия десет години от 1994-та досега. И пак си казвам: може и да се заблуждавам, но имам силното усещане, че извънземният свят, невидимият свят кръжи над мен и постила пътека пред нозете ми, докато се занимавам с тоя ръкопис.

Не съм суетен уж, не съм фаталист, мисля си, но много хубаво не е на хубаво; та очаквам неприятностите тепърва да се появят. И тогава ще съм по-спокоен. Защото такъв е животът: до светличкото мракът е най-черен.

Подреждам за бъдещето на тая книга и всичко свое досега като да пренебрегнах, понеже "Ламски" ме е обсебил и ми предстои да скъсам най-сетне пъпната връв и тия "историйки" сами да тръгнат между българите като проповедници на Доброто в назлобелия ни свят.

Последните четири денонощия по четири-пет часа ми се събираха да си отспивам. В един и в два, и в два и половина след полунощ си лягах, а в шест едва се будех и пак залепвах за компютъра... Беше! Остана ми да запиша на компакт-диск книгата и... точка.

Поне месец ще си почивам, пък ще почна нов набор да правя - може би стихотворенията от сборника "Порто Фино", който от четири години е готов, даже като макет и с илюстрациите е изработен едно към едно и вече иде неговият час.

А може и оназ огромна книга, която започва с частта "Младите хищници", да се хвана да набирам. Не знам кое ще е по-напред засега. Навън Пролетта току прохожда. Липата зад балкончето ми, гледам, едва-едва развива листенца, облича се постепенно в резеда. Гургулици чувам, любовно гугукат. И ми е хубаво, и ми е подредено вътре в мене. И не се чувствам сам, въпреки че съм сам. Възкресих дядо ми Борис в тоя последен епизод от книгата "Ламски" и все едно дядо седи на масата срещу мене и ми се усмихва примижал, обгърнат в тютюнев дим от неговите евтини и люти цигари "Тютюнопроизводител"...

Край на тази част ХІ от ръкописа "Въведение"

tisss

____________________________________________________
_{* Димяща сярна киселина; прен.: язвителност, гавра, издевателство. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: