Въведение ІІІ

"Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светий, им рече: началници народни и стареи израилски! ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен, то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав. Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла..."*

("Книгата") ТОДОР ЧОНОВ МИ ПРАВИ ЖЕСТОВЕ

14.04.2004. Вчера ми беше голям ден. Върнах втората дефектна мишка за компютъра (само 47 лева, леле! - нарекох го тоя модел "мишка-мерцедес"), замениха ми я с трета от същия вид. В девет и трийсет с процесора и два нови компакт-диска дочаках техника, който ми записа върху двата диска окончателната версия на книгата "Ламски". В десет и трийсет бях в офиса на печатница "Таf" и се оказа, че госпожа Детелина Василева ми правила преди година калкулация за отпечатването на книга от 100 страници. При тия 100 страници луксозното издание би струвало за тираж едва 100 екземпляра общо около 900 лева. Което ще рече, че за 500 страници същият мижав тираж ще ми струва 4200-4500 лева. Ами че с тия пари, ако ги имам, що да рискувам да издавам книга?! По-харно да си купя някой Fiat-Marea с 16 вентила и чудесно ускорение от 0 до 100 km/h...

Учтиво пожелах на дамата всичко най-хубаво и отидох да пия кафе при Маруф. Оттам по джиесема се свързах с Тодор Чонов, чух възгласа му "Мисля си за книгата ти" и в единайсет и двайсет Чонов вече ме чакаше долу пред входа на блока им в жилищния комплекс "Тракия".

До дванайсет часа чрез моя процесор прехвърли окончателния вариант на "Ламски" върху диск, на програма, която неговият компютър може да разпечата. Записа си и два от шрифтовете, които той ги нямаше; мисля, че още поне два шрифта ще му се наложи да запише от моите шрифтове.

Казах защо 6 май е важен ден за приключване с отпечатването на книгата. Майка ми е родена на тоя ден, а и Гьоргевците в двата ми рода са за мен неслучайни хора, и значи, тях приемам за закрилници на момченцето Ламски.

20.04.2004 В четвъртък дадох 50 лева на Чонов. Ще получи останалите, както сме се договорили, ако до 6 май, Гергьовден, отпечата 150 екз. от романа плюс 30 цветни рекламни афиша "I like Lamsky!" в таблоиден формат. Компакт-диск със запис на книгата бях дал още на 8 април, около Великден.

* * *

На 20 април 1889 година в австрийското градче Браунау на Ин е роден единият от двамата велики злодеи на ХХ век - Адолф Хитлер. Майката Клара Пьоцл е втора братовчедка на бащата Алоис Хитлер, 23 години по-млада, явяваща се втора съпруга на овдовелия от първия си брак пчелар и собственик на овощна градина.

Бащата умира през януари 1903, майката - през декември 1907.

Просяк и скитник, когато е двайсетгодишен, бъдещият диктатор около трийсет години по-късно (през 1939-та, т.е. петдесетгодишен) кара светът да трепери и заедно с другото чудовище - Сталин, е причина за гибелта на 80 000 000 души, преобръща представите ни за света на чистите идеи като свят на ужас.

След Сталин и Хитлер вече не може да има илюзии за т.нар. "предани до смърт и всеотдайни", т.е. за фанатиците от всякаква порода - болшевики, комунисти, фашисти, нацисти, ислямисти, езуити и прочие - които горят от желание да ги възприемем като героични натури. Грандоманията, крайната степен на възгордяване е в основата на това явление - фанатизма, у смятащия се за изключително праведен или свръх-човек.

22.04.2004. Човек мрази, когато се страхува; а се страхува, когато се усеща безпомощен.

24.04.2004. Защо турските завоевания на Балканите са най-кървави в земите на българите през ХІV-ХVІ век? Дали защото не са били посрещани от най-упорита съпротива? Българинът не е грандоман, но брани настойчиво своя имот. Българинът не обича показното, което винаги е кухо отвътре, защото компенсира отсъствието на духовна енергия. Турчинът - обратно: колкото и да е по манталитет привързан към кефовете и рахатлъка (като типичен източен човек и азиатец), има слабост към пищните демонстрации на власт и могъщество.

Тия два манталитета - българският и турският, прекрасно биха могли да си съжителстват, допълвайки се. Но ислямската религия с призивите си към краен фанатизъм е противопоставила двете националности. Източното православие, като най-близък до Иисус и ап. Павел християнски възглед за света, в основата на който лежи любовта към човека, не може да е било причина за нашето българско национално назлобяване срещу турчина и всичко турско... по простата причина, че приканва към човеколюбие и смирение, а не към фанатизъм.

Кръстоносните походи в посока Близкия Изток са дело на католицизма; от тях са пострадали и нашите прадеди християни още по времето на цар Калоян.

Тия дни взех усилено да си мисля за турчина като човек с добри качества, които ние, българите, високо сме ценили и продължаваме да ценим: преклонение пред женската хубост, трудолюбие, вярност в приятелството, усет към уюта и подредения бит, чистота, преклонение пред мъдростта и мъжеството, спазване на традицията и поетите задължения. За съжаление на нас, българите, някои от тия душевни качества ни липсват, та ето тук, значи, сме се поучавали и още има какво да научим от турците.

През август 1977-ма турчинът Наджми единствен сред дузината еркек българи добруджанци - трактористи, които ме тупаха по рамото като свой, когато вечер си пиехме заедно ракията... та тоя Наджми, единствен сред ония ми ти Тодоровци, Петровци, Василовци, Ивановци... ми се притече на помощ, когато изпаднах в беда с моя трактор "Беларус", който за малко да ме премаже.

И чак тогава си дадох сметка, че може да е турчин, но ми е единственият истински приятел сред бъбривите самохвалковци, макар и сам той беден, изоставен от жена си с трите си дребни дечица и старата си болнава майка, пренебрегван от моите кипри добруджанци, че бил турчин... Ама пренебрегван по оня фин начин, който само ние като да владеем - меко, неотстъпчиво, прикрито зад предвзета любезност и мила снизходителност.

Българинът е завършен индивидуалист, егоист и подлизурко в политиката, най-върлият враг на другия българин край себе си; любопитен е, но не обича друг да му взема решенията, силно недоверчив е към стоящите над него.

28.04.2004. 24-годишната Мира, жената на Николай Веляков, която напоследък идва да си пием кафето, отишла днес да ражда. Говорел съм й на шега: "Ние с тебе сега и двамата сме в деветия месец - ти с твоето момченце, дето очакваш да ти се роди, аз пък с моята книга за момченцето Ламски"... Като родила, сина кръстили Мирослав, та да му викат галено Мирко, Мирко на майка си Мира (Мария).

13.05.2004. Стих или предзнаменование: Някой в Небесата ти отваря Път, разчиства троскота и подрежда тръстиките, сади градини и кара цветята да ухаят, когато вървиш в мислите си към мене, мила... Откъде ми зазвънтяха в ума точно тез образи и думи?!

Зачетох се в "Митология на Китай" от поляка Мечислав Кюнстлер. Има в таз книга нещица и за Гарвана**.

19.05.2004. Много неща придобих - и добри, и не толкова добри, а сърцето пак не е доволно и радостно. Все подреждам, и пак не ми е подредено, и все по-малко са нещата, които ме радват. Книгите ми са написани, домът - подреден и уютен, със себе си разполагам, а празен се усещам, животът безсмислен ми се струва. Какво е това? Отде таз празнота и униние? Може би защото ненужен се чувствам?!...

Четиринайсет години минаха, а сякаш бе вчера. Какво търчане, каква суетня около първия брой на политическия вестник "Демократическо ЗНАМЕ"! Но тогава животът ми се услаждаше. Бях се смъкнал поне с десетина килограма от нерви и търчане около тоя вестник.

Но до мен имах жена, при това хубава и знойна жена, за която мислех да се оженя. Преподавах си уроците в училище, карах такси, правех вестника и едновременно лепяхме тапети и корнизи до късно през нощта в дома на тая Мария. Още ми се мотае някъде из бумагите скица на вилата, която проектирах да построя със собствените си ръце в Родопите, в най-горния край на селцето Дедево, току на стотина метри от някакъв горски извор.

Мечтая си за жена, която край мене да си ражда децата и децата си да отглежда, пък аз да ги закрилям, ама не като властник и не като човек, който някого с нещо си задължава, а като им се любувам как растат и как прохождат в тоя шарен свят. Наревнувах се и се наситих на тихи предателства, доста опит събрах и пак съм неопитен, любопитен съм и съм ненаситен на изненади. Но къде е тая жена? Защо ходя тъй, като да куцам, като част от сърцето ми да не е при мене? А не зная къде е другата му част.

Ангелите пърхат с големи белоснежни криле около мене, а какво прави Моят ангел в тоя момент - спи ли, боледува ли, не вижда ли колко съм безпомощен без него? А може би нещо нередно сторих, посегнах към нещо, което не ми принадлежи и над което нямам право? Каква е тая тишина, това затишие?

Работата по обработката за печат на "Ламски" не ми спори. На всяка стъпка пречки се явяват и това ме обезверява, пие от енергията ми. Как да изляза от това състояние, като не искам друг да ангажирам с моите си дертове, пък се движа като слепец сред непознати, враждебни територии!

Тодор Чонов ми прави жестове, но не мога да прекалявам. Компютърът не ми помага сега, а ми пречи да пиша. Колко набрани на прима виста текстове изчезнаха яко дим!? Колко пъти с оросено от студена пот чело отивах в кухничката да пуша посред нощите... да пуша от нерви, че тричасов, петчасов труд ми е отишъл по дяволите! Дяволска техника!

Колко лесно е да взема лист и молив и така да си пиша нещата!!! Ще ми се от време на време да зарежа всичко около компютъра, да отдъхна за малко от книгата "Ламски". Но нали се познавам - пак ще се измъчвам, че съм спрял насред път, а куп нови "историйки" чакат да ги напиша; ей ги, в ума ми са, пък аз се помайвам.

tisss

_________________________________
_{* Библията. Деяния на св. апостоли, гл. ІV 8-11.

** Името на регистрираната през 1994 г. фирма "Студио ГАРВАН". Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: