ТИ СИ...
В чест на Робърт Бърнс
"Едва ли съм достоен да я галя..." -
свирука Джон в зеленото поле.
Над него дъжд се лее на провала
и мокър е до кости той, оле!
Под навеса самотна зъзне Джени -
очаква своя Джон с лице във грим:
с две въркала от тъмен руж големи,
пшеничени коси и поглед син...
Ах, любовта, красива и коварна
и тук, и там в небесните поля
изпълва суетата ни със вяра
и ангелите пърхат със крила.
Ще влезе Джон при своето момиче,
и както си е мокър и смутен,
ще се остави то да го съблича,
тъй както, мила, ти събличаш мен.
Пловдив, 30 април 2007 година
tisss  http://misli.hit.bg/blessed.html
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
