Въведение ІІІ

("Книгата") ТИРАНИТЕ СА НАЙ-САМОТНИТЕ СЪЩЕСТВА

20.05.2004. Детайлите по-гръмко говорят; в детайлите е разпръснат мозаечният образ на Истината. Заблудата иде от тълкувателя, който е подвластен на своите вътрешни хармонии или дисхармонии. Всеки манипулира всекиго, а тялото на тръгналата да ловува млада жена казва онова, което устните й не изричат, ако е природно интелигентна. Колко грешки са дошли именно от неумението ни да я "прочетем" уравновесено, без страстните желания да ни замъглят очите!

Вероятно в повечето случаи тя сама не знае какво излъчва, и това са най-чаровните й състояния. Защото изкушава не разумът, а самата й женственост.

В същността си Нравственото е любов, пък нашата посредственост тълкува по-често нравствеността като ограничение. Уханието на розовия храст как да ограничиш, как да го затвориш в рамка! Невъзможно е, и не трябва.

Защо хората боледуват, защо умират? Може би защото са изчерпали жизнената си енергия, престанали са да мечтаят, т.е. да творят илюзии. Жизнеността е в умението да се любуваш, да си готов вътрешно да се възторгваш от изненадите, каквито и да са те.

...Вчера се разходих из централната част на Пловдив, минах пеш по улици, които не познавам и може би затова ми се сториха така свежи и уютни за живеене. Като че ли не видях ни една хубава жена обаче, ала оня образ от илюзиите ми пълнеше Града с очарование.

23.05.2994. Тишината може да бъде нака красноречиво нежна! Има моменти, когато се усещам в хармония със света наоколо: с листата на дървото под балкона ми, с меката утринна светлина, с прелитащите птици, с лястовицата, която цвърчи и си чисти крилцата с човчица. Смисълът на живота е в самото усещане, че живееш. Всъщност, ние сме безпомощни пред огромната мощ на Вселената и божественото у нас е именно в любуването, във възхитата пред Всемира.

Как това да предам с думи?

У влюбените изведнъж се открива панорама на красотата. Но какво е да си влюбен, ако не откриваш непрекъснато и свежо все същите образи и настроения, с които преминаваме през собствения си живот? Смирението е най-човечният достъп към това съзерцание.

Наивни са всички запретнали се да пренареждат света. Иисус никъде не споменава за бунт, но по същество извършва най-чудната революция - преобръща Римската империя, подсказва колко нетрайно е всичко материално, накичено с атрибутите на властта и самолюбието. Защо ми е да властвам над когото и да било? Властващият е окован от оковите, с които държи другите човеци в подчинение. Какво е това желание за власт, ако не е проява на хищна посредственост!

Има ли щастлив тиранин! Тираните са най-самотните същества.

Мъжът се стреми към жена и си въобразява, че - като я покори, тя вече е негова собственост, сякаш не проумява, че жената е хубава само когато идва при него по своя воля, а не принудена от обстоятелства и правила. Животните са по-нравствени в любовта от нас.

24.05.2004. Снощи ме боля коремът, а тая сутрин е дъждовно, в шест часа е все още облачно притъмняло и значи, идеално време за писане, за обмисляне и равносметки. Кирил е баща ми; днес е именният му ден; дали той (?!) не ми направи нощта болезнена и усилна, понеже отдавна не съм му ходил на гроба?

Преди два дена, в събота след обяд, с моите щерки и племенницата Емилия (родена 1982-ра) седнахме на кафе и газирана вода (те трите), пък аз - на бира, край Гребната база. Ема, която е родена в същия ден, но точно шейсет години подир баща ми, година и четирийсет дни преди неговата смърт, каза, че ги сънувала двамата с майка ми, а когато била в Германия, в някакво градче срещнала семейна двойка възрастни, които тъй им приличали, че се разтреперала и се разплакала на улицата.

"Няма как да си го спомняш дядо, понеже си била много мъничка" - учуди се моята лъвица Надя (родена на 22 август), а Емито рече: "В сънищата го виждам и понякога той разговаря с мен".

Ема в лице странно прилича на мен, когато съм бил двайсет-двайсет и няколкогодишен. Първо аз се изненадах; изненадоха се и дъщерите ми, като забелязаха таз прилика между нас двамата (племенница и вуйчо). Инак е тиха като баща ми по нрав, очите й са сякаш обърнати все навътре.

* * *

В "Ламски" звучи глас, който - смятам - ще се чуе. Това, което е под леко присмехулната повърхност, са драматични въпроси, така важни за нас, българите, а ги няма по медиите. Медиите ни дотолкова са откупени и обслужват тънката прослойка от четири до шест процента заможни лицемери в България.

Книгата ми е предназначена не за богатите престъпници и грандомани, а за обеднелия и обезверен, и объркан духом в собствената си грижа да оцелее българин, турчин, арменец, евреин. С него не се съобразяват; доят го душмански и го стрижат до кръв като бракувана овца, предназначена за клане. И затова цената на книгата "Ламски" трябва да е възможно най-ниската, на която бих могъл да издържа финансово с мижавата си учителска заплата; и струва ми се, тая цена не би трябвало да надвишава 5 (пет), максимум 7 (седем) лева за екземпляр от тия петстотин страници текст и илюстрации на сергията за зеленчук или в кварталната пивница.

А дали не би могло - мисля си щуро - книгата ми да се продава с хляба и солта в кварталното магазинче?! Да се продава дори на изплащане, да има и десетина бройки към всяко магазинче, ей така, не за продан, а за прочит - нещо, напомнящо удушените от "демокрацията" читалищни махленски библиотечки от моето детство. Ами че тез читалищни светилници се помещаваха между бозата и пастите, между меденките и кутиите с евтин локум.

25.05.2004. "Укротяване на опърничавата"... У Шекспир зад игривостта на интригата откривам лицето на философа, който размишлява удивен от човешката ни природа - мъж, за когото жената е ключ за разкодиране на интуитивното у нас. Логиката е стилът на мъжкото начало; интуицията - това е всъщност артистицизмът, женственото, изкушаващото, увличащото (уж нехайно, дяволито и игриво, а в действителност - строго) навътре в себе си.

Коитусът е алегория на сплитането на двете начала в единство. В съвкуплението се обединяват мимолетно животното и богът у всекиго от нас. Чрез стремежа към наслада Творецът, Демиургът на Вселената ни подсказва пътя към абсолютната хармония между дух и материя.

Жената ние, мъжете, възприемаме в повечето случаи плътски, като изящна форма, предизвикваща да бъде овладяна. Но жената е в по-голяма степен духовност - това обикновено се пренебрегва. Леле, колко занемарени жени! Но жени ли са те в истинския, във великолепния смисъл на понятието "жена"?

Влюбеният идеализира, а това не е случайно. Така бяга от посредствеността и грубата алчност да имаш вместо да си. Любовта е духовна енергия от най-висш тип, не се нуждае от притежанието, понеже имащите носят трудно своите окови с оросени от кървава пот чела.

27.05.2004. Като вървиш очевидно срещу Злото, какво правиш, освен че му се показваш подобно мишена силно уязвим и го караш да настръхва, да точи зъби и нокти не само срещу тебе? Въпросите се решават не на шумни площади, а на тихи места, където говорът е мек и тих, но решаващ.*

Тъй и спрямо Злото най-успешен е пътят успоредно с него да повървиш, за да проумееш каква му е направата - зърнеста или на дълги тънки ленти, плътно или рехаво е то, избликва нарядко като гейзер или бълва с неукротима мощ. Узнай стила му, за да разбереш къде му е слабото място, къде му е дамарът.**

Героическите пози са за митовете и легендите, за народните песни и народните предания, т.е. за онагледяване; инак не вършат толкоз полза, колкото вредят.

В думите има доста суетност; гласа слушай, който ти говори: там е казано много повече. Освирепява Злото, щом не му виждаш лицето: не знаеш кой ти говори и кой те гледа, и къде ще посегне лошо да те подсече.

Ако е с човешко лице и чуваш въздишката му, може би е човек в беда и от слабост назлобял. Кротко "благодаря" или "прощавай" повече тежи тогаз от лакърдии, накуп изречени уж за да го озаптиш това зло. С малки стъпки по-далеч се стига... А ако го нямаше Злото в твоя живот, как би узнал кой си, колко струваш?!

Има тайнство във великите работи, и то не е на повърхността, където е шумно и пъстро. Мъдростта е сива на цвят и се показва смирена, едва заинтересована сякаш, ала със зорки очи на нощен ловец тънко преценява.

От време на време оставяй злият да бие връх, да се опиянява от себе си, пък ти се оттегляй в мълчание, все едно всичко е наред и сметките му са уредени с тебе. Няма да го превиеш, докато светът не се убеди колко е противен. И не само светът (т.е. познатите, приятелите, привържениците му, онез наивници, дето го поят и хранят на вересия), но и сам той. В пълния си блясък на измамник така той твоята работа върши.

Пред димящите руини на опожарена Тракия Георги Бенковски изрича: "Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей..."*** И с това мисията му се осъществява напълно. Няма връщане назад към униженията - това малко ли е? В оня миг грандоманът Бенковски надмогва сам себе си; това е неговият звезден миг.

29.05.2004. Приключих с редактирането на част І от книгата "Ламски". Излезе плътни 143 страници. Днес е т.нар. Черешова Задушница; почитат се умрелите. Отдавна не съм бил на гроба на баща ми, а и на майка... Ай, какъв лош син се оказах!

Започвам редактирането в PageMaker 7.0 на част ІІ. Има вероятност книгата "да набъбне" до 31-32 печатни коли.

tisss

_______________________________________________________
_{* За антитеза ми иде на ум Събранието в м. Оборище, дето Бенковски превзема апостолството от уж мекошавия Панайот Волов и обръща мненията на делегатите с драматично, разтърсващо слово.

** Имаше някога един военен комендант на Пловдив, майор Бацалов, който имаше перверзен адет да дебне от храстите любовните двойки по Джендем тепе. Та тоз чешит, в най-вехти дрехи облечен, а не в офицерските си одежди, пред нас, дечурлигата от махалата под Джендема, ни рече таз мъдрост - че всяко нещо си има дамара - като я придружи със следната демонстрация... Държеше в лапи паве от каменоломнята насреща, в дворчето пред новата си двуетажна къща се бе разкрачил и с каменарско чукче, без да гледа, само като въртеше павето под ударите на чука, оформи идеално каменно гюлле. Бацала, както му викахме, бил някога каменар.

*** Захари Стоянов, "Записки по българските въстания", изд. БП-1983, с. 428. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: