ТВЪРДЕ ЧЕСТО...
Спокоен съм: ти си винаги някъде близо край мене, до мене, жена;
и какво, че не виждам очите ти в искрящо зелено и морско солено,
и оная, от тебе струяща ухание страховита вълна! -
нали винаги си у мене!?
За мен си магия и като пътник вървя все към теб и не стигам,
но си казвам: "Хей, драги, и какво от това!
Нали не си я привързал към тебе с верига,
а те привличат очите й с оназ божествена синева,
в която над твоята Тракия чучулига се вдига
и пърха, и пърха, и пърха над черната орна земя със крила!"
Орачът съм, който крачи след плуга и сам се наказва със самота;
просто на твоето място не виждам тук друга
и ти си завинаги с мене, дори когато си там,
на децата си майка и на своя мъж вярна съпруга...
Там, зад девет земи и реки нейде своето вършиш,
по зелени поляни боса пристъпяш с венец от цветя,
и когато тук нещата си един ден най-после приключа,
щастлив ще си тръгна от тебе и от света.
Пловдив, 1 май 2007 година
tisss  http://misli.hit.bg/blessed.html
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
