Въведение ІІІ

("Книгата") ВСЯКО НЕЩО СИ ИМА СВОЯ ДУША

02.06.2004. За втори или трети път (със срива на 31.ХІІ./1.І.) се случи, та почвам да си мисля, че не може да е случайно; снощи малко преди полунощ, докато записвах окончателно редактираната Част І от книгата "Ламски", компютърът ми блокира и файлът ми се срина. Тоя път не опитвах да вкарам графичен знак, а бях тръгнал да изтривам стари файлове... и на последния, ще го запомня това "strrr"! - машината се задръсти.

Събуждам зли сили, които витаят наоколо, мисля си; с това прекалено вживяване в "Ламски" дразня Някого или Нещо си, но какво да направя, като ми е генетично заложено! - на дядо ми Борис заради туй вдаване в работата му викали Борис Дявола, а на един от братовчедите на майка ми, шофьор по професия - Рангел от Перущица, че не слизаше от камиона, ами ходеше изпит и брадясал като вампир, му измислиха прякора Рангел Звяра.

Голяма тръпка е то; аз си знам срщу какви сили се изправям, уязвим и слаб на вид... А може би Моят ангел пробва да ме предпази; какво друго освен "Спри се!" може да означават тия сривове и блокажи?!

Опитвам сега да оправя пораженията. Тоя срив ми унищожи около пет часа труд. Пък може и за добро да е, ама всичко губи смисъл и аромат, не ми ли спори в работата.

10.06.2004. Редактирам заради компютърната програма PageMaker 7.0; може да се каже, наново пиша Част ІІ "Виктор" от книгата "Ламски". Спори ми, но върви бавно. Основното, което правя, е да съкращавам, да чистя текста от излишни фрази и дори от цели абзаци.

Първата част редактирана дадох на Т. Чонов да я качи на компютъра си. Това беше преди три-четири дни. Ходихме със съседа Митко Йовчев до Рогош и пихме кафе на дворчето у Чонови в неделя. Тошо между другото каза, че останал с добри впечатления от Данко (Йордан Кръчмаров); видял в него сродна душа... Въпреки че отначало малко се усъмнил, че Данко позира. "Интересен поет" - тъй рече Тодор Чонов за Данко.

Доста са моите застъпници от Оня свят, мисля си: Данко, Мишо Берберов, Петър Петров, жена му на Петров леля Рени Каблешкова, Гошо Въргов - съседът, родом от Златоград, дето рецитирал стихове на Пеньо Пенев тайно от жена си Дочка пред огледалото в банята...

Тия дни в училището е отврат. Осмокласниците са шумни, нагло демонстрират пренебрежение към ученето и се натискат кавгаджийски за високи оценки. Изтрайвам ги, стискам зъби да не се дразня открито, повтарям си на ум "И това ще мине! И това ще мине! И тая гадост ще мине, още само пет дни й остават". Оценките са нанесени в графата за годишния успех и сега в учебните часове мъча да ги проумея тия млади хищници какво ценят в държавата ни, изобщо - кой от моделите на поведение* в обществото им допада, усещат ли що е национално достойнство... ала слабо ме чуват, може би, та ми е чоглаво сред тях.

Напоследък всеки ден вали. И сега ситно приросява навън, та е много приятно за работа с компютъра.

14.06.2004. Закарахме с моята кола хартията за "Ламски" в къщата на Чонови в Рогош.

21.06.2004. Стихотворение... Такава е човешката ни направа - ще си спомниш за мен, когато се почувстваш нещастна. Щастливите са егоисти, но защо тогава имам нужда от теб, нима съм нещастен?!

Истината е, че самотата понякога ми дотяга. Не, не ми е нужно физическото присъствие, а тръпката, че някоя хубава жена някъде по света има желание да бъде с мен. Малко перверзно изглежда, малко щураво, но мисля, че илюзията излъчва повече чар от една осъществена сексуална мечта.

Любовта в най-чистия си вид е стремеж, а не плътско докосване и споделяне на телесни течности. Иисус може би затова е така очарователен; не мога да си го представя като оня, който гали, целува сластно и се поти над утробата на Мария Магдалена, да речем.

Толкоз лошо ли е да слезеш в животинското при сексуалните игри? Не, разбира се. Но мен играта, изкушението, преддверието или увертюрата към коитуса много повече ми се нрави, понеже там желанията са най-силни, а сетивата - опънати до скъсване като струна, която звучи. Две тела - мъжко и женско - в съзвучие преди да се слеят: това не е ли божественият екстаз!

Току-що любената жена е нежна, но мека и отпусната. Лъкът и стрелата са най-изящни в мига, преди стрелата да полети. Но къде е тая жена, която не ще е припряна да вземе своето и да се оттегли после в дълбините на тялото си?! "Мяу-мяу!" - чувам котешкия глас на кокетката, която вече няма нужда от секс; и кой тогава по-бързо се изразходва - Тялото или Духът?

* * *

Животът като естетическо преживяване, това е върховно. Една троха хляб, отбрулено листо, цвете, пръстите на ръката, устните на жената, съзнаваща хубостта си - безброй са нещата, които съзнанието е в състояние да естетизира. Защо тогава са така привързани към стереотипното "Животът е борба"? Защо точно в съпротива срещу заобикалящото ни и срещу онова, което обстоятелствата ни поднасят?

Да преосмислим отношението си към света, да не се държим като хищници и варвари, да престанем да пренареждаме - толкова ли е непосилно за човешкото ни тщеславие и надменност?

Уподобяването, влизането в съзвучие също е ключ за разкодиране смисъла на живота. Може би животните и растенията са по-мъдри от нас в своето съществуване? Блазним се от идеята, че сме в състояние да променим света, а сме така заслепени, че сякаш не виждаме - нашите грандиозни усилия повече рушат, отколкото да съзидават.

Революционното във философията на Христос е точно това, което най-трудно се проумява от Негово величество Практицизма, от склонността ни да търсим изгода сега и веднага с цената дори на избликнала кръв. Пък великите неща са разпрострени във времето. Завладяването (като физическо усилие) в същността си е двустранен процес: от една страна атакуваме, от друга - завладяното атакува нашето съзнание и ни прави други като качество. Уравновесеното е върховно постижение, защото е съхранена енергия за следващите изненадващи обрати в живота на човечеството, както и на отделния човек.

Една победа губи своята висока стойност в мига, когато се е осъществила напълно. "Революцията изяжда първо своите деца" не е случайна приумица като сентенция, долетяла до наши дни от времето на Френската буржоазна революция.

Но пък ако изчакваш, животът се изнизва. За да разберем кои сме, готови сме на Марс, на Венера, не само на Луната да идем. А това, което търсим, е в самите нас. Активно действащият прелита с размътено внимание над Райските поляни на Едем. Любуването изисква спокойствие и друг ритъм на живот.

Обладаването на мечтаната жена - за да е пълноценно, не се интересува от скорост, или по-точно казано - краткотрайност. Североамериканците за месец покориха Ирак, но все по-ясно става, че ленивият Ирак всъщност е победителят в това взаимно надхитряне между два манталитета.

Колко станаха тия уроци! Александър Македонски доведе циганите от земите край свещената река Инд. Наполеон Бонапарт направи Русия страховит колос, надвиснал над Европа. Адолф Хитлер активизира човеколюбието именно с ужасите на осемдесет милиона погубени човешки същества. И т.н... Затова си мисля, че нашата цивилизация не се основава върху християнството, а върху Ветхия завет с възпроизвеждането на Зло, въпреки заявените човеколюбиви намерения.

* * *

В основата на всичко с човешка направа лежи сексуалното, Великият инстинкт за възпроизвеждане на онова, което сме. Такова тълкуване не отрича прогреса, а само сменя посоката му. Човечеството слабо познава себе си, държи се като юноша, обладан от еуфория заради жизнеността си, но вършейки глупости поради липса на опит.

Уравновесеното създава хармония. Борбата с живота, борбата в живота създава хаос и злини. Хайде, стига сме се възхищавали на т.нар. "борци" от автори на "Майн кампф" до "момци с къси вратове, нагли оченца и брутална мускулатура"! Което сме придобили, то непрекъснато ни се изплъзва; истински ни принадлежи именно непостигнатото или онова, за което не даваме пет пари.

Правя една книга вече десета година, и тя дълго няма да стане моя, защото много силно съм я пожелал. Когато започна уравновесено да гледам на нея, когато изобщо престане да ме интересува повече отколкото чаша вода, да речем, тогава тая книга ще бъде наистина мой образ и подобие, ще ми принадлежи дори повече отколкото сега я желая.

Всяко нещо си има душа (в смисъл - структура със свой ритъм на развитие) и ние в своята припряност повече му пречим да се осъществи докрай, вместо да се хармонизираме с него. Ап. Павел с гърците е грък, с евреите - евреин, с римляните - римлянин... и това не е компромис, не е отстъпление от вътрешната му структура като идея и ритъм, а само подход, който върши страшно много работа. Уподоби се с другия, и го направи свой! - тая мъдрост откривам в делата му на християнски проповедник с изключително силен характер.

Как ще постигнеш една красива жена, ако си Вилхелм Завоевателя, та отдалеч блестиш с всичките си страсти, с всичките си оръжия? Да, ще я покориш видимо за света, но тя никога не ще е истински твоя, ако сама не те е пожелала. И после - жените били непостоянни, както се оплаква Шекспир... Ще е истински твоя, когато престане да ти пука за нея.

Спестяват периода на зреене, и така съсипват плода. Мойсей върти четирийсет години евреите из пустинята не толкова за да измрат робските им навици, колкото за да узреят за свое царство.

tisss

___________________________________________________

_{* Слави Трифонов и наглите типове от живота в България, пресъздадени чрез весело шоу, силно им допада, наред с циничната сексуално разюздана чалга; тийнейджърите не усещат, че то е актьорска игра, ами следват едно към едно модела на поведение, което демонстрират певачките със силиконовите цици и двуметровият гигант с дървенашкия напомпан образ на самовлюбен, чиято компания от млади и силно амбициозни натури писателят Александър Томов, ако се не лъжа, бе нарекъл "Новите варвари"... Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: