Въведение ІІІ

("Книгата") ПРИЯТНО МИ Е - ОВЧАРЧЕТО КАЛИТКО!

01.07.2004. Тодор Чонов ми разправи случая с негов познат бизнесмен, собственик на бензостанция... Пуснал за продан бензина на доста занижена цена, като разчитал да увеличи по тоз начин клиентите. Получил се обратният ефект: хората престанали да зареждат от бензостанцията му, понеже - решили - щом е по-евтино, значи е менте, трябва да има нещо нередно в бензина.

По таз логика, която и съседът Митко Йовчев, па и двама колеги учители ми внушаваха, а и с Т. Чоновото настояване, че реалната цена за вложения труд и материали от моя страна е към 25 (двайсет и пет) лева за бройка, пред фиксираната в редакторското каре цифра 9, 90 просто... добавих единица и така стана "престижната" цена 19, 90 лева за екземпляр от книгата "Ламски". "Не всеки би трябвало да може да си я купи - рече Чонов. - Щом книгата е добра, цената трябва да й съответства и ще събуди интерес към "Ламски".

Спомних си за картината, на която художникът Пламен Желязков, мой приятел и колега в даскалъка, сложил цена 270 долара и не смъкнал нито цент, въпреки настояванията на галеристката. И семейството, млади мъж и жена, след като купили картината подир два месеца мераци и опити да смъкнат от цената й, настояли все пак да се срещнат с автора; та при срещата с Пламен жената тъй рекла: "Ограничихме битовите си разходи, за да си позволим да имаме Вашата живопис, и вече сме убедени, че щом не бяхте склонен да намалите от цената, значи картината наистина си заслужава вложените пари. Благодарим за щастието да я притежаваме тая Ваша картина!"

02.07.2004. Приключихме работата по книжното тяло. Огледалните отпечатъци са готови, отпечатани на моя принтер и от тях паусите са у Тодор Чонов. Предстои да се правят плаките от тез пауси; това - според него - щяло да стане в Пазарджик, дето имали специално устройство за автоматично заснемане. "Ще гледам около 20 юли книгата ти да е готова" - каза Тошо.

Надвечер се отбихме у Емил* и бъбрихме. Емил спомена, че се навива и той да направи на свои разноски сборник разкази в печатницата на Чонов. Според Тошо, хартията за 150-те екземпляра 45-грамова (за кв. м) струва, както рече: "към двеста лева", та ако била финландска офсетова от 60 г/ кв.м, цената за същия брой листове щяла да е "към 500 лева". "Моят кяр - рече - е към 260 лева от твоята книга. Никакъв кяр не е това, ако искаш да знаеш. В интернет има таблица за цената на моята работа; направи справка да видиш каква отстъпка ти правя."

За изваждането на плаките в Пазарджик му били нужни около 100 лева, които в момента той ги нямал. Дебелината на гръбчето уж беше 25 mm, а снощи, като бяхме у Емил, рече: "Абе, 20-23 mm ще е", което иде от разликата в грамажа и обема на хартията, т.е. доста по-тънки ще са листовете от това, което уговаряхме с него.**

Моята работа излезе афив: книгата ще сивее и съвсем няма да има оня празничен вид, който бях замислил. Неизбежното разочарование и тук ме споходи, уви!

* * *

Оставих си членската карта за СБЖ*** при Георги Найденов, плюс 12 лева. Тия дни Денчо Владимиров, като ходи в София, щял да ми уреди възстановяването на членството в СБЖ. И това бе едно възелче за развързване преди появата на книгата "Ламски" на бял свят. Найденов пред Денчо Владимиров каза: "Ще гарантирам за него (демек, за мен), че е бил инкриминиран от оная власт, и няма да има проблем с членството му в съюза" (на журналистите).

Имам седемдесет лева дългове тоя месец (10 от съседа Митко Йовчев, 20 от учителищната касиерка и 40 от съседката, 73-годишната Стела Данева), а не съм си платил телефона за миналия месец още...

* * *

Бях у Чонови, когато Вера (по-голямата от двете ми дъщери) ми звънна по джиесема: "Тате, обаждам се да ти се похваля. Взех си държавния изпит с много добър, но ме е яд, защото заслужавах шестица, според мене". Викам й: "Браво, тати..." Ей така си общувам с щерките, само при изключителни поводи за радост или тревога. Голям ден ми е днес. Приключих моята работа по текста на книгата; всичко оттук-насетне зависи от "приятеля-печатар".

04.07.2004. Цената на "Ламски"... И досега не съм убеден двайсет лева не е ли отстъпление от идеята, че това е книга за крайно обеднелия български читател. Кой ще я купи при тая цена? Сто и петдесет екземпляра тираж може да означава две неща: 1) или авторът-издател финансово не може да си позволи повече (каквата е истината); 2) или книгата е предназначена за подбрана читателска публика (което ми се ще да е като за библиофили, ако можех да си позволя луксозно издание с твърди корици).

Ала кои са тез "елитни библиофили с пари"?

1. Депутатите в Народното събрание на Републиката.

2. Бизнесмени, банкери, заможни собственици.

3. Интелектуалци, които биха се изкушили да прежалят някоя пара в повече.

4. Юпитата, млади проспериращи българи от типа на Митко Йовчевия син трийсетгодишния Ангел, чиято месечна заплата в западна фирма е от 3 500 лева нагоре.

Започнах да обмислям и темата "Рекламна стратегия". Да речем: Страница на Ламски в Internet; достъп до парламентаристите (чрез някой депутат, например, от т.нар. партия "Новото време" или НДСВ; билбордовете на Кривицки по изходните магистрали на Пловдив; ежегодният Панаир на книгата; афишът с образа на момченцето Ламски и предизвикателен надпис нарочно на английски (за алюзия с поредицата широко разхвалвани бози "Хари Потър") "I like Lamsky!"

Дойде ми на ум, че всеки от 150-те екземпляра на книгата "Ламски" би могъл да носи свой уникален номер, ако успея да осъществя мечтата си някога за наистина престижно и луксозно библиофилско издание с нейните близо 120 графични илюстрации. Поразмечтах се и за такива неща, като да речем: превод на руски, на английски, на испански...

А може би оня, който стои отстрани, е най-вътре в нещата?!

Реших да си изясня, при евентуално допечатване, като осигуря хартията и мастилото, колко ще ми струва при допълнителен тираж 150 бройки един екземпляр от книгата. Също тъй вълнуваше ме и съвсем не маловажният въпрос: кои биха могли да бъдат коментатори на книгата "Ламски".

05.07.2004. Срещнах се с колегата Ангел Грънчаров, пихме по бира в кръчмето "Синия кос" край шосето за Ягодово и го питах как мога да си отворя страница в Internet, възможно ли е това изобщо, какви пари ще ми струва, па и на кого ще се наложи да плащам. Носех три листа във формат А-4 с отпечатъци (макулатура, извадена на печатарската машина в село Рогош) от книгата "Ламски", но Ангел пожела да му дам запис на дискета с изображението и текста, които бях приготвил на CorelDRAW 12 с рекламна цел. Всяка седмица или на два-три дни рекламната илюстрация в Internet би могла да се обновява и така да привлича постоянен интерес с откъси от текстовете на различните... общо 120 весели епизоди на книгата.

Минаваше ми през ум да предложа на колеги да разпродават книгата срещу 25 процента комисионна, т.е. по пет лева на продаден екземпляр да прибират за себе си, така както процедира търговската фирма за козметика "Avon"...

И така бих избягнал неудобството сам да вървя като тръбач и глашатай пред себе си и пред книгата, която ми е дотук най-хубавата част от последните десет години на моя живот.

И куп още идеи ми се въртяха в ума. Случвало се е да скачам посреднощ и с бележник в ръка да си отбелязвам поредната идея как книгата да стигне до своя читател. Тия идеи набъбнаха до трийсет и три на брой, когато осъзнах, че една успешно реализирана на пазара книга може да те изстреля като автор или като търговец-бизнесмен високо в Космоса, но и в състояние е - и то твърде вероятно за нашите условия в България - да те загроби, да те превърне в мизерен сополив хленчещ за съчувствие амбулантен търговец или събирач на хартия от контейнерите с боклук.

Имахме като деца такъв лаф за голям наивник, за хептен будала: "Приятно ми е, овчарчето Калитко!"

tisss

______________________

_{* Емил Калъчев.

** Седмица по-късно, на 9 юли 2004 г., от Милчо Стайков, служител във фирмата "Полиграфснаб" АД, ще науча, че - меко казано, цените на хартията на пазара са доста по-ниски в сравнение с обявените от "моя печатар" цени.

*** От 1978 г. съм член на Съюза на българските журналисти, а приятелят Жоро Найденов държи връзка със софийската управа на СБЖ. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: