Въведение ІІІ

("Книгата") ЧОНОВ ОБЕЩА ДО 22 ЮЛИ ДА Я ВИДЯ ОТПЕЧАТАНА... (2.)

Продължение от 07.07.

Във филма "Томас Бекет" с Ричард Бъртън и Питър О`Туул кралят погубва своя духовен събрат, архиепископа на англиканската църква. Първо го умъртви, а после го въздигна в светец и палеше свещи в най-величествения храм на Средновековна Англия пред иконата му... Тая сфера на духовното е минирана с опасности.

Тодор Чонов от село Рогош, Пловдивско може да бъде крал на средновековна Англия; да не забравям! - нито мога, нито ме изкушава да съм светец. Прекалено обичам живота, това е една от причините. А и у мене си имам доста дяволчета с рога и копита.

Не ми се нравят крайни мнения: Добро и Зло са взаимно преплетени и това диалектическо противоречие и единство захранва човешкия ни свят с жизненост. Крайна степен на разочарованието при мен е да зарежа когото и да било грешник и да престана да го мисля и обсъждам.

Основното, на което подчиних живота си от лятото на 1981 година, е да пиша текстове за това, което всички ние, българи, си мислим, но като че няма кой ясно и високо да го съобщи на света. Естествено е властващите да окупират трибуните и микрофоните. Естествено е талантливи интелигенти да въртят задници и да се умилкват около трапезите на Властта. Естествено е вчерашните изящни мечтатели и идеалисти да се превръщат в лицемери и тирани. Това се случва дори с такива високо надарени личности в нашия Български пантеон като Стефан Стамболов и Захари Стоянов*... От друга страна обаче истината за всякакъв род предателства рано или късно излиза наяве. Не т.нар. "народ", а обикновеният унижаван и оскърбяван всекидневно човек е Големият стопанин на тая наша България.

Талант е едно, нравственост - съвсем друго; идеалният вариант е гордият талант и високата нравственост да се съчетават в отделната личност, но колко са примерите за такова щастливо съчетание, питал съм се многократно. Питали са се и стотина години преди мене личности с много повече основание, понеже много по-издълбоко са познавали българската, път и изобщо - човешката душа; идат ми наум такива титани в българската литературна класика, като озадачения изследовател на биографиите на българските националреволюционери Иван Вазов и наблюдателния и тънък познавач на българския ни манталитет Петко Славейков, да речем. Да казвам ли, че и двамата са озадачени от наглостта, безсрамието, алчността, и особено - от грандоманията у съвсем не случайни личности в нашето близко минало. Подобно разочарование ще открием и в реплики на Елин Пелин, като оная прескокнала почти столетие фразичка, че ако има гений сред нас, българите, това ще да е Геният на завистта.

* * *

Снощи един от съседите разправи как преживял двата си инсулта (мозъчен удар, съсирек в мозъчната кора). Събужда се сутринта и половината част от тялото отказва да му се подчинява, губи усет за болка и прочие... А подир това две седмици прекарал в интензивното отделение на клиниката, сложен на системи...

Интересно ми се видя, че предните дни бил в тонус; уредил си любовна среща, която не се състояла, за да се съобрази с присъствието на постоянната си приятелка... Може би на подсъзнателно ниво това възпрепятстване на могъщия напор на животинското в сексуалния нагон е дало откат навътре, който иначе е бил предназначен навън да се излее. И го е блокирало, тръгнало е да руши. Представям си го като язовирна стена, напукала се и тръгнала да ломи всичко по пътя на хиляди тона водна маса.

Така силната амбиция обгаря човека отвътре като пожар. Енергията изригва неудържимо... Изводът? Горко на победителите, постигнали Пирова победа! Алчният в крайна сметка сам себе си изяжда.

Като природа, ние сме създадени в балансирането да живеем. Хармонията е висше сработване на противоречивите сили, които ни изпълват. Древните мъдреци я наричат съзерцание, нирвана или dolce far niente**. Устремявайки се към цел, тънкостта, висшето постижение е да не забравяме, че самото живеене е по-важно от всяко насилено постижение, от успеха на всякаква цена. Опозицията "народ - власт" именно в тоя пункт коренно се разминава. Властта е непостоянна величина - за разлика от обикновения, наглед мижав, скучен и еднообразен стил на живеене. Но кой да ни учи на изкуството как да живеем?!

Иисус от плът минава сред множеството, обладано от бесове, всъщност, твърде кротък в стила си на живеене. Ходи пеш, разговаря, поучава, храни се, спи, усамотява се от хорската врява на моменти. От раждането (което е чудо на чудесата) до смъртта си ние зависим от своя дух. Духът върши чудеса не на тласъци, не на подскоци, а кротко и естествено като сърдечния пулс, като дишането.

"Учудвам се", значи "изненадва ме моето неумение да приема естествения ход на нещата", т.е. нещо не съм довидял, сам себе си съм лъгал, т.е. причината е у мен.

* * *

Философията се гради върху любопитството спрямо човека. Идеологиите и религиите са идеални схеми; първите - за умението да се управляват огромни множества хора, вторите - като послание към отделния човек как да устрои ценностите в личния си живот, как да ги степенува.

Идеологията обслужва междуличностните взаимозависимости; религията - вътрешните духовни пространства с опорни понятия като Съвест, Истина, Вяра, Любов, Смисъл на живота, Мисия. Тоталитарните общества заимстват структурата на Религиозното, но това е само външен белег, който маскира строгата последователност в практиката. Т.нар. консеквентност, или последователност: причина - повод - действие - резултат, е присъща на Идеологията. Религията, разчитайки априори на вярата, т.е. на Безусловното доверие, не се интересува от хронологичната подредба на света.

Защо Иисус спасява Мария Магдалена от поругаване и смърт? Защото е допуснала Любовта й да властва над Закона и Традиционното правило?! Защото е естетически субект - млада, хубава жена?! Или - защото е така очарователен грешникът, разчупващ стереотипното?!... Мисля - заради второто в най-голяма степен. Тя е млада, може да зачева и ражда живот, склонна е да изкушава и да бъде изкушавана.

Богът-отец би я убил, защото мерките му са крайни, фиксиращи, ограничаващи. А у Иисус животът винаги е проекция и нищо съществуващо не бива да се погубва. Христос допуска правото на човека да се развива и променя според своята вътрешна логика. Обратно - Богът-отец ръси низ от забрани, гледа на човешкото същество като на кукла, слуга и задължен да следва логиката и волята на Върховния суверен.

08.07.2004. По обяд Т. Чонов ме чакаше пред павилиончето на Маруф. Даде ми готовите отпечатани страници от 1. до 18., от 127. до 144. и от 55. до 90. Три пропуска открих, като ги прегледах тия страници.

С Чонов се уговорихме да изчака с печатането, докато осигуря офсетовата финландска хартия за допълнителните 100 екземпляра към 150-те. Тая сутрин, в осем и половина му звъннах по джиесема за пропуските на стр. 130-та и 140-та. За да изляза от ситуацията с грешките, които не мога вече да поправя, ако вече са преснимани работните плаки, написах следния текст към лист, който ще се пъха или ще го лепя отвътре върху задната корица на книгата. Ето го тоя текст...

За да се премята непохватно по арената, предизвиквайки смях, клоунът съвършено трябва да владее умението на акробата, гимнастика, жонгльора. Коректорите на един от престижните вестници в Обединеното кралство*** в редакторското каре отбелязват колко са правописните грешки в броя, именно за да доставят кеф на претенциозния си читател, който - четейки, същевременно би се и забавлявал, откривайки кои са точно грешките. Авторът, който коригираше текста на книгата "Ламски", за да не утежнява работата по печатането, остави непоправени някои промъкнали се нелегално "дървеници".

В следващите издания тия пропуски няма да ги има естествено, но няма ли да се изгуби чарът на четенето, ако всичко е просто неприлично прецизно и безгрешно?! Четенето - както и животът, впрочем! - е игра. 7 юли 2004 г. Авторът

tisss

____________________________________

_{* Има епизод, в който властникът Захари Стоянов праща бележка с категорично нареждане до чиновника в подчинено на правителството му държавно ведомство Алеко Константинов пряко всякакво понятие за нравственост да бъде бастисан вестник, само понеже огласил за далавери във високите етажи на властта.

** Сладко безделие (от лат.).

*** UK. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: