Въведение ІІІ

("Книгата") МЕЧТАЯ ЗА ЖЕНА ГОРДА И САМОСТОЯТЕЛНА

11.07.2004. В петък ми издадоха "MasterCard" и теглих 150 лева, с които купих 2 000 листа хартия финландска офсетова и я откарах с колата у Чонови в Рогош. Докарах го Тодор после вкъщи да оправи четирите сбъркани плаки на моя компютър, да извади копия на принтера ми. Можехме и на ксерокс да ги разпечатаме, но той си забравил ключа от апартамента в ЖК "Тракия", та го върнах обратно до Рогош и там, докато пиехме кафе под навеса към лятната им кухничка на двора, ми рече с нисък дрезгав глас и като ме гледаше навъсено, че по-големият му син Стоян протестирал...

Що над уговорените 150 екземпляра от книгата "Ламски" при допълнителните 100 екземпляра вече на хубавата хартия нещо да не спечели и той, големият му син Стоян де!

Отвърнах, че до момента над заема от 2 000 лева съм натрупал 300 лева борчове, тъй че да правят тия 150 екземпляра: 100-те - на офсетовата от мен доставена хартия и останалите 50 екземпляра - на хартията, за която Тодор ме беше лъгал, че платил 187 лева (?!) барабар с картона за кориците. Тоя картон струва, както разбрах седмица по-късно, 20-25 лева, не повече...

Предложих двамата със сина му, който се мотаеше нещо по дворчето, суркаше си чехлите назад-напред, но не дойде, не седна при нас, да решат дали сега ще печатат всичките 250 екземпляра или сега 150 ще изработят, пък когато им платя тия искани от сина му допълнителни 200 лева в края на октомври - тогава наново да правят настройки на машината си и тогава да печатат допълнителните 100 екземпляра.

Досега за печатането на книгата разходите ми са кръгло 1550 лева. Смъкнах цената на 9, 90 лева за екземпляр продажна стойност, тъй че при 150 бройки продадени, без да смятам какво ще поиска евентуалният книжар или сергиджия, за да изкяри и той - ще си възвърна вложените пари само при разпродадени всичките 250 екземпляра. Е, каква ще ми е тогаз пък на мен печалбата от десетгодишните ми усилия и вложените луди пари за оня, дето клати гората?! Само че това нямаше как да го кажа на двамата, баща и син Чонови, ами си го преглътнах, та и кафенцето в оня момент ми се стори хем слабо, безвкусно, хем ми заседна на гърлото като буца.

Чонов разделил на три книгата за удобство при печатането: І - от 1 до 144 страница; ІІ - от 145 до 312 страница; ІІІ - от 313 до 496 страница, та двете части (вече върху пауси) втора и трета са при мен. Вчера до четири след обяд изчетох третата част, като оправих грешките и оставих около 5-6 грешки, които не бъркат смисъла на текста.

После седнах да си правя калкулация към колко хора и институции съм влязъл в дългове и кога, па и как ще успея да погася дължимите суми. Листа с цифрите и датите за погасяване, преписани на чисто с червен маркер, лепнах от вътрешната страна на вратата на спалнята да ми боде очите. До Коледа си бях осигурил, дето се вика, "светло бъдеще" - куп парици потрошени, нищо насреща и много дертове около таз книга.

Допълнителен приход нямаше как да си осигуря. Допълнителен приход можех да имам само ако книгата по най-бързия начин се появи на пазара, па и почне успешно да се харчи. Но това там - за продажбите на книгата "Ламски" говоря - бяха неща, които от мен нямаше как да зависят.

12.07.2004. Тая сутрин до седем и половина приключих четенето и коригирането върху паусите на части ІІ, ІІІ и ІV на книгата. Така моята намеса в текста и оформлението на "Ламски" приключва. Имам идея - ако пазарът "дръпне", да направя самостоятелни книги от части І, ІІ и ІІІ (плюс новопоявилата се ІV), т.е. три книжки от по 150-200 страници, като нарисувам и допълнителни смешнички илюстрации в тоя досегашен веселичък стил...

Оттук-насетне всичко докрай по печатането зависи от Тодор Чонов, колкото и мрачни съмнения да взеха да ми се трупат като градоносни облаци в тоя мой свят по отношение на всичко, дето ми се явява с хубавото българско фамилно име Чонов и хубавото, пак нашенско! - име за селището Рогош.

В 496-те страници оставих не повече от двайсетина правописни грешки: дребни, незначителни - било членуване на съществително от мъжки род, било промъкнала се на места ненужна, допълнителна буква или дори повторена дума.

Обръснах се, пометох с прахосмукачката, изкъпах се. Рано сутринта, между четири и шест часа, бе притъмняло от тежки дъждовни облаци. Между шест и трийсет и седем се изля пороен дъжд, а сега, около девет часа, небето е чисто, слънцето пече и аз съм на балкончето, а моята лястовица ми пее, кацнала пред прозореца на спалнята ми. Тодор Чонов завчера подметна може би с най-приятелската си дяволита усмивка, която съм забелязвал понякога у него: "Тая лястовица наистина като че ли специално за теб иде тука да пее".

Сестра ми се появи вчера (неделя) към три подир обяд с кофа кайсии от вилата им над близкото до Пловдив село Белащица. Откарах я към пет и половина до къщата, която заграби цялата от наследствения общ имот на родителите ни, и тя ми донесе повреден вентилатор: "Батко-о, на! Подарявам ти го". До девет вечерта си поиграх с тоя вентилатор: разглобих го, почистих го, смазах го и той, не щеш ли! - проработи.

Сънувах тая нощ, че Re. с новия си съпруг се е пренесла да живее в къщата на майка ми и баща ми, а колата си господинът паркира в дърводелската работилничка на татко... Ама че сън!

* * *

В десет и четирийсет и пет тая сутрин от уличен автомат (тъй рече) по телефона се обади Re.. Хай върви после и не вярвай на сънища! Та ето какви й бяха думите: "Лесно ти е на тебе, занимаваш се само със себе си, а аз за четири човека трябва да се грижа!" Звучеше доста изнервено, въпреки че не виждам с какво съм й виновен. Не я питах защо точно на мене е пожелала да си го изкара това напрежение.

Не посмях да питам каквото и да било; слушах гласа й и като ехо отгласях през трийсетина секунди по едно ангажирано и дълбоко печално - а всъщност лицемерно от моя страна - уж съчувствено "да". Ей тъй си побъбрихме сладко-сладко двамата с "моето някогашно най-мило момиче". Повтаряше, че лошо ме чува, че нямала минута покой и непрекъснато търчала ту за едно, ту за друго. Имала проблеми с фирмата си май.

Съпругът й не можел нещо да си движи колата по не знам си каква причина, пък Re. се пробвала веднъж сама да я подкара тая кола, но всичко й било неясно, терсене, страхувала се, та й се налагало да вземе няколко опреснителни урока по кормуване при някогашния си инструктор, който имал същата колица... и т.н., и т.н. Отдавна не бях подлаган на такава чисто женска инвазия с приказки, които мъжкият свят обикновено не изрича.

Вероятно не това е била целта на обаждането й, но от своя страна не съм протестирал, нищичко не съм казал, освен че и аз си имам "некои" проблеми, но те не ме невротизират, докато тя ми се струва, че се е невротизирала. И това естествено наля масло в огъня, даде й повод за жестоки и солени нападки. Да бе, как може аз да съм толкова ангажиран със себе си, а при нея - ето на! - господинът й нещо боледува, не може да си кара леката кола, и пр., и пр. все в тоя стил и с тоя красив назидателен тон.

Интересно тоя нощескашен сън как предвиди кой ще ми се появи на хоризонта от сумрака на миналото! Трябва да мина и да запаля свещица за паметта на майка и татко в черквата "Света Петка". Що пък баш в тая черква, идея си нямам, но живо си представих олтара и свещниците именно на тоя пловдивски християнски храм.

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: