Въведение ІІІ

("Книгата") ПРОТУБЕРАНСИТЕ НА ЗЛОТО (1.)

13.07.2004. Зарко (зетят, мъжът на моята Вера) сутринта в неделя дойде да пием кафе, пък всъщност дойде да бъбрим двамата. Като го видях в петъка пред задния вход на Панаирния град, както бях натоварен с тия две хиляди листа хартии за печатницата в Рогош (на "баба жигула" й бе клекнала задницата, калобраните стържеха по асфалта), зарадвах му се, усетих го близък, все едно ми е син. Та и сега - същата благосклонност към него ме обзе. Обаче не се държа като по-възрастен, а ми е кеф да си бъбря като с по-млад мъж, на когото мога да подскажа не с приказки, а със самия си стил на живеене - нещо съществено, което мъжете научават с опита и годините. Сигурно съм му странен с таз моя щура гонитба подир мечти: било за самостоятелна фирма, било за десетината ръкописа, които мечтая да видя издадени като луксозни книги в приличен тираж.

Гледам около мене мъжете, дето са се предали. Ами че тия здравеняци сякаш нямат идея как да продължат да живеят! Новичкият, присадил се към Re., ашладисал се колкото татул към китайска роза, ми е тия два дена тема за размишление. За да се обажда тя така изнервена, едва ли тоя 42-годишен мъж е успял да обуздае енергиите у нея. Пак тя влачи основния юк, и то ще да е причина за нейната ожесточеност, за безпомощността и отчаянието.

Познавам и щастливи брачни двойки, но правило е сякаш в семейния живот към Любовта да се отнасяме като клетка. Ей, приятелчета, Любовта как ще оковеш, как ще й подрежеш крилцата! Мечтая за жена, която хем да е нежна, хем да е горда и самостоятелна, а не Дулсинея дел Тобозо, нуждаеща се от мъж за длъжността шерп и товарно муле, което да й носи багажа и парите.

Тежка е женската участ; дъщерите ми - струва ми се, следват моя стил на независимост. Мразим да ни напътстват, мразим да напътстваме! Жената между трийсет и четирийсетте, когато е активна в личните си планове, е много по-красива в любовните истории от оназ, дето живее в сянката на съпруга си и е робиня на рожбите си. Две птици в полет - тъй си представям успешната любовна, пък и успешната семейна двойка. Само че във втория случай нещата са много по-трудни за едно момиче.

14.07.2004. Араби-мюсюлмани заклали българин. Проклета да е цялата мюсюлманска общност на фанатиците, която е Утроба на Злото в глобализиращия се свят! Нашият човек лошо не им е сторил; като шофьор на автовоз закарал седем-осем стари коли в Ирак. Автовоза наел под наем. Беден човек явно, името му - Георги Лазаров. Друг българин, Ивайло Кепов, вероятно също чака да бъде ритуално заклан. Кепов... Ами да! Иван Кепов е името на перущенлията, събрал през 1931 година в книга спомените за закланите в Перущица християни, между които е и почти целият ми Хаджи Трендафилов род... Ивайло Кепов, и той може вече да е заклан. Кадрите и на това клане от видеозапис, получен в арабската ТВ-компания "Ал Джазира", били потресаващи, откъсва се реплика от български коментатор. Клан бил като животно...

Националните общности носят също така вина, както отделния престъпник. Това, което фанатиците на Оная вяра вършат, е заложено като рефлекс в манталитета на общността, каквото и да ми говорят. Няма по-жестоко божество от представата им за техния върховен бог. Проклет да е не бога им; проклети да са идиотите, които колят невинни, за да прославят вярата си!!! Ще се повторя, но трябва непрекъснато да се повтаря: няма нищо божествено в Символ на върховния творец, който нахъсва "правоверните и праведниците" към издевателство над невинния човек.

Ходих на гроба на майка ми и го почистих от бурени; после бях на гроба на татко. Тоя гроб, обрасъл с млади акациеви храсти, едва го почистих. В черквата "Света Петка" турих за помен на двамата ми родители по свещ в сандъчето с пясъка и по свещица пред иконите на Богородица, Иисус и пазителката на българите откъм света на отвъдното св. Петка. Пих кафе на масата пред павилиончето на мюсюлманина Маруф и откарах в Рогош паусите за редактираните ІІ, ІІІ и ІV част на книгата "Ламски".

Тодор Чонов ми иска вече 300 лева за допълнителните 100 екземпляра на книгата. Казах: двеста мога да доплатя в края на октомври, останалите 100 - до края на ноември, но искам най-после да видя книгата си отпечатана, подлепена, обрязана, готова за пазара.

И отново, за кой ли път "моят печатар" пак сериозен сякаш, угрижен сякаш за книгата ми, рече: "Книгата ти ще е готова до края на юли, в най-лошия случай в началото на август ще ги имаш поне петдесетина бройки". Но му предстояло на моя компютър пак да изработи паусите за корицата в четирите цвята, което ще рече: четири двойни страници тепърва ще се правят, па сетне ще се разпечатват на моя принтер, ще се носят на машината за пауси в ЖК "Тракия", па оттам отново в оня омагьосан кръг Пазарджик-Пловдив-Рогош-Пловдив; дето има една приказка, колай за Македония, драги ми Жоро Бояджиев! Ега си...

Изрично настоях 100 и колкото може отгоре екземпляра да са на офсетовата хартия, а колкото остават до 150 екземпляра, да ги прави с избраната от него сивкава хартия, от 50-грамовата. Затънал съм до гуша в дългове, а с Чонов мохабета ни е: аз говоря, че искам да видя най-после книгата си, той ми говори, че иска от мене пари. Е, каква стана тя? Как я мислех, пък в какъв батак се виждам накиснат!

17.07.2004. Четейки вече втори месец спомените на седемдесетгодишната Анна Ларина, съпруга на висш функционер на Съветската държава*, разстрелян и опозорен от Сталин... Животът на земята е разкошен такъв, какъвто е зададен първоначално - като постепенно просветляващ се разум, основан върху реалността и практическите нужди на човечеството.

Илюзиите на Карл Маркс повтарят амбициозните (и оказали се впоследствие носители на кръв и ужас) химери за бърз напредък чрез оръжията на безнравственото. "Революцията" в Русия и Средна Азия е фактически погром над естествения бит и ход на поколенията човешки същества. Унищожение на паметта за миналото, отрязване издъно на родовите корени на общността, префасонирането на спомените и мъдростта от вековете под сянката и в услуга на умозрителна идея, са причина за личния крах на милиони човешки същества. Не Йосиф Сталин, а Невежеството и тъпата грандомания на руската нация, като обществено съзнание, оформило се през войните със съседни империи и държави - е истинската причина за появата на тая огромна 70-годишна Империя на Злото, повлиява и върху съдбата на народи от Източна и Централна Европа, сред които сме и ние, българите. Говорим за идеологии, а не виждаме, че зад всяка хищна химера стои национално безумие, озадачаваща грандомания.

Християнството, като учение на Иисус от Назарет, съветва човекът да се пази най-много от грандоманията, обявена за основа на всички останали грехове. Всеки народ сам кове съдбата си, големите национални конгломерати, обединяващи понякога разнородни възгледи за живота, тъй като всмукват опита на много племена и народи, влияят обаче твърде силно и твърде зловещо понякога над живота на човечеството върху планетата.

През последните триста години такова пагубно въздействие са оказали: 1) френската нация - чрез Наполеоновите походи на Изток; 2) германската нация - чрез опитите за световно господство; 3) североамериканската общност - чрез опитите за световна хегемония от края на Втората световна война, та и до днес.

В естествения ход на поколенията Земята се очиства по-безболезнено от Злото. Протуберансите на Злото обаче отекват и обгарят понякога цели векове, както е с ислямския фундаментализъм в Османската империя, както е и сега в част от арабските държави.

Корана е химн на надменността, връщане към преодоления от Иисус и апостол Павел т.нар. Стар завет на Бога-отец. Облагородяването на Разума, колкото и странно да изглежда, иде откъм Тибет с неговата бедност и тибетските монаси, при които между 12-тата и 33-тата си година школува Иисус.

Изкушено да заживее по-охолно, по-удобно, човечеството винаги досега се е сблъсквало с хищничеството на Разума. Има неясен за нас, но твърде строг ритъм на прогреса сред човечеството. И тоя ритъм е зададен от Разум, надхвърлящ нашите изблици на ентусиазъм и романтични мечти.

Какво постигна Руската мечта в зората на ХХ век? Разпиля най-достойното от руската нация, унищожи го и противопостави руския човек на самия себе си. Резултатът - народ, в който пияниците са обикновено явление, бандитизмът - обичаен подход, лицемерието и подлизурството - средство за просперитет... Такива грехове не се изкупват толкоз лесно! И лесно не се преосмислят.

Българското днешно обществевено съзнание все още (пък не се и знае докога!) е в плен на същите тез превращения на греховното, т.е. на безнравственото. Провалени хора са по върховете на Републиката ни, а нравствените личности са потънали в бедстващите маси на откровеното невежество. Народите плащат за своите грехове също като отделните хора.

Сталин не би бил Сталин в друго национално обкръжение. От "жаркий революционер" в нашите си български традиционни модели на живеене би израснал изряден диктатор. Панайот Волов е типичният български интелигент, безпомощен пред грандоманията.

Любопитното е, че грандоманите за къс период от време придават енергия на огромни тълпи от хора, дисциплинират ги и ги отправят на заколение в името на някоя много красива мечта. Хитлер, Александър Македонски са грандомани. А без Сталин не би имало страховитият въоръжен до зъби с ядрено разрушително оръжие Съветски съюз.

Следва

tisss

__________________________________

_{* Николай Бухарин (1888-1938). Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: