Въведение ІІІ

("Книгата") НАУКАТА СХЕМАТИЗИРА, ЗА ДА РАЗБЕРЕ

22.07.2004. След кратко боледуване 81-годишен се споминал Радой Ралин, съобщиха тая сутрин по радиото. "Голям български поет, сатирик, публицист"... Ни едно от тия определения не е вярно, но той беше неслучайна личност - типичният мислещ с ума си, невротизираният скептичен и слънчев интелигент, струна от китара в руски строй, от черните клавиши на пианото.

Вършил агитация на комунизма в годините подир Девети септември 1944-та, превърнал се сетне на един от клапаните за изпускане на част от социалното напрежение в моменти на изпитания за властниците.

Стремящ се да бъде честен, и въпреки това човек на компромиса със съвестта; бих казал - истински човек, не измислен. Автор на нежни любовни стихове, но и на пиперливи простонародни частушки в сатирата - версия или последовател на Петко Р. Славейков, а може би и на Стоян Михайловски в съвременни условия, ама Стоян Михайловски си го представям не тъй мил и симпатичен, не тъй отнесен от лирически мъгли.

Върхът на творчеството му е книжле, появило се през 1968-ма подир инвазията на Варшавския договор в Чехословакия. Сборничето с римувани афоризми "Люти чушки" е на интелектуално ниво, характерно за Тодор Живков и компанията управляващи хитреци и ренегати на българската нация, които се кланяха раболепно пред олтара на т.нар. Велик Октомври от 1917 година, рисуван със слуз и кръв на руската интелигенция.

Николай Хайтов и Радой Ралин водеха препирня на стари години; Хайтов - нападателен, Радой - мек и някак свенливо притихнал под обвиненията на човека от село Яврово, Станимъшко.

Роденият сред помаците Хайтов с остро зрение на планински сокол бе съзрял прикритото предателство у Радой Ралин спрямо българщината - нещо, което не пожела да съзре трагично загиналият Георги Марков - Джери.

От студентските години, от далечната 1968-ма още не съм възприемал Радой Ралин за чиста монета; и не се гордея с това, а ми е чоглаво, понеже притежаваше качества на древногръцки хлевоуст трибун от простолюдието и такива хора трябва да обгражда с любов всяка уважаваща себе си нация.

Радой Ралин катализираше с личността си интелектуалната енергия в масовата съпротива срещу властта и я превръщаше в удобна за комунистите шеговита насмешка. Моето поколение до голяма степен го възприемаше за изразител на народното негодувание спрямо това и онова от простотиите и хитруванията на мекеретата около Тато, но той все пак си остана докрай комунист, който критикува любовно комунизма отвътре, точно като дисидент, според същинското значение на думата "дисидент", за разлика от пръкналите се подир Десети ноември легиони лъжемъченици, отявлени борци срещу Тодор Живков. Мечтата на тия като него бе илюзорна: комунизъм с човешко лице.

* * *

Терористична група, числяща се към "Ал Кайда", което значи "мрежа" по арабски, в сайт на Internet заплашила вчера България и Полша, че ще бъдем потопени в кръв, ако нашият и полският военен контингент не напусне моментално Ирак.

Продължава да се развихря вакханалията на убийства, всъщност - на ритуални кланета за прослава на Оня бог. Над всяка отрязана човешка глава ония "борци за свобода" окачват неизменно текстове от Корана, тъй както са си в арабския оригинал, с арабската азбука.

Може би идеята е да заобичаме унижаваните и бедстващи араби в Близкия Изток, най-малкото - да се изпълним със съчувстваме към тяхната патриотична кауза?! Бих желал да намеря оправдание за тия предани на исляма изверги.

След 11 септември 2002-ра тече втората година от необявената, но уникална сред войните досега Трета световна. Все повече се изостря сблъсъкът между християнската цивилизация, преживявяща някакъв материален възход, и мюсюлманството, обединяващо разрушителните стихии в съвременността; тия защитници на Аллах някой силно желае именно тъй да ги виждаме... готвещи се за собствената си героична смърт като младоженци, обладани от екстаз.

Отвратително! Част от арабската силно религиозна интелигенция се гордее точно с любовта към самоубийството. Странни хора - странни идеали... Не ги разбирам. Но Ислямът - излизайки на светло, става все по-ясно очертан като религия. И това е положителен факт, едно добро начало.

26.07.2004. Науката схематизира, за да разбере; изкуството е основано на самото усещане за живота. Ученият обяснява; творецът изобразява. Науката върви подир изкуството - успоредно и следвайки извивките и подскоците на случващото се, а често и предхождайки го с една-две стъпки. Научна хипотеза и художествена измислица са два подхода към реалността: първият слугува, вторият сам ръководи.

Захванах се да препрочитам "Смешното", научно изследване върху природата на комичното от Исак Паси. Опит може би да си обясня какво съм сътворил в книгата "Ламски", без да ми пука за теорията, истински щастливец. Изкушава ме идеята да пратя чрез куриерското бюро "Ламски" до личности, които смятам стойностни в съвременна България. Имената на двайсет и един съм си отбелязал в своего рода Индекс на уважаваните и стойностни живи днес българи. Вероятно са много повече, но аз толкова знам.

27.07.2004. Да уговоря сключване на договор за реклама с фирми, проспериращи на българския пазар, като производители или разпространители на стоки за масова употреба... Стикери в размер А-3 на шеговитата илюстрация "Ламски със знамето" предназначени за разлепване - и това е страхотна идея, наред с други знаци, които да ми послужат за огласяне на книгата, за да стигне до колкото се може повече читатели, колкото се може до повече простосмъртни българи.

* * *

От начало до край книгата "Ламски" се прави единствено с мои средства и с отвращение към всички "наши моми и момци", които влизат през парадния вход в литературата и публицистиката. Никой не ме е държал за ръчичка. Писал съм я, въпреки външната конюнктура в Републиката, въпреки вътрешните съображения и поклони от всякакъв род. Ако има нещо, с което съм се съобразявал, то е средата, в която съм се родил и живея, простолюдието на истинската България, което е много по-близо до Иисус, според мен, от всякакви явно или тайно назначени на длъжностите "Оратор на Истината от последна инстанция" и "Духовен мъдрец на българския народ".

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: