Въведение ІІІ

("Книгата") ВСЕКИ САМ ТВОРИ СВОЯ АД

29.07.2004. Всяко пренебрегване на естествения ход, всяка припряност скъпо се заплаща. Количествените натрупвания в сферата на духа не водят до скокобразни качествени преобразования, а до еволюция, която е постепенен процес. Не може вечерта да си легнеш роб, пък сутринта да се събудиш рицар. Светът на общественото съзнание се гради не само върху материалния интерес, тъй като човекът е зависим и повлиян и от феномени с интензивна духовна същност, каквито са Вярата, Любовта, Надеждата, с други думи изречени: стремежът към вътрешна хармония, трепетът пред инстинктите за живот, продължение на рода, щастие, вродените и преоформени и опредметени/олицетворени представи за добро и зло.

Човешкият разсъдък много по-сложно, отколкото ни го представят стройните теории, отразява света. Героизмът, подвигът например ни ги представят като образец, еталон за личността и достойнството, а те всъщност са изключения от нормалното. Мирозданието се крепи върху твърде яки основи; заложени в човешката склонност да се възторгваме от самите себе си, да се виждаме непременно център на Вселената; нашите представи непрекъснато изкривяват истината, моделират я - казано без емоция.

Политиката е сред ярките доказателства за склонността ни да се самозаблуждаваме, изкушени от красиви лъжи. Понятието "демокрация"* е такава категорична неистина, тъй като всичко се подрежда в някакъв вид йерархия на ценностите. Понятия, като "свобода", "равенство"... само фиксират наши горещи желания и мечти, но обективно те не съществуват в живота.

Идеализира се т.нар. "борба". Представят "борбата" като сражение с хаоса, а тя е всъщност носител на самия хаос. Народите нямат склонност да воюват помежду си, за да се докажат; отвращението помежду им го внасят именно обладаните от грандомания групи от манипулатори, теоретици на идеализма, обаятелни оратори от името на висши инстанции, каквито са световните религии, политическите партии и движения.

Фактически и строго погледнато християнската философия се състои в хармонизирането на човека със света и с обществото на другите хора, независимо от нашия вроден егоизъм. Идеите имат основното свойство да се самоопровергават.

(Вали тая сутрин и е много приятно за писане.)

30.07.2004. Реплика на Ася, с която бяхме женени до декември 1988-ма, в момент на ярост към мен: "Ти си самият ад. Как живееш с тоя ад у себе си!" Та оттам ми хрумна, че всеки сам твори своя ад.

* * *

Проблемът на нашата цивилизация в годините, месеците, дните подир 11 септември 2001-ва е как да бъде елиминирана злостта в първоосновата на Исляма, без да се почувстват засегнати милиард и половина мюсюлмани. Да се правим, че не забелязваме делата, произтичащи от тенденциозен преразказ, а и от превратните тълкувания - на Ветхия завет от християнската Библия във версията на Мохамед, пророка на Аллах, става все по-трудно, все по-тягостно. В зората на глобализиращия се свят таз роила се метастаза заплашва да взриви човечеството в самата основа на живота, като отрича от най-висока уж в нравствеността трибуна именно човечността.

Отрязаните глави, избитите невинни жертви на конфронтацията между унижените бедни и благоустроените общества поставят неотложния въпрос пред философията кой има полза от това крайно озлобление и как тоя хищник да бъде изваден на светло и нравствено порицан.

Никакви стени и прегради не ще ни предпазят от злото, докато не бъде разкодиран, т.е. обяснен! - механизмът, по който това зло бясно се възпроизвежда. Светът е в състояние на война - война уникална, непозната досега по мащабите си, именно понеже нейните "свещени бойци" или "Воините на Джихад", както се назовават, отричат априори собствения си живот. И не мога да обясня защо точно в тоя момент, точно тук ми минава през ум, че нещо ми напомня по гротесктен начин изсмуканите от пръстите бръщолевеници за Хари Потър.

Вниманието ни е заето с "подвизите" на дрогирани самоубийци сред невинни жертви на подвига в името на върховен бог, а всъщност тия манипулирани от човеконенавистни фанатици са краен продукт на сила, която недобре или повърхностно познаваме.

Събитията от тез първи години на третото хилядолетие от появата на Иисус само потвърждават великолепието на християнската философия, която се гради върху любовта и смирението, като основа на живота върху планетата.

Аллах, представен по тоя начин: именно като версия на Бога-отец от Ветхия завет, е типичният грандоман, настояващ непрестанно да бъде хвален и въздиган над реки от кръв и поля, осеяни с човешки трупове. Поне вече хищното лице на това тълкувание като фанатична маска трудно може да бъде представяно за образ на Съвършеното добро. Ислямският фанатизъм най-мощно опровергава фундамента, основата на Исляма. Но това е само началото на дълъг път за елиминирането не на ислямската религия, а на таз монотеистична философия на фанатизма и озлоблението.

Къде бъркат обществата, изградени върху християнските постулати? Може би самите мюсюлмани, искрено вярващи в Аллах, възприемащи го именно като Свещен образ на Добрата световна сила, ще подскажат отговора - защото те са най-силно уязвени в честта и човешкото си достойнство. За огромни множества мюсюлмани сега Съединените щати са враг № 1; но на мястото на САЩ би могла да бъде всяка просперираща друга държава, която охранява интересите и живота на своите граждани.

Струва ми се, оназ малобройна група от свръхбогати и практически необезпокоявани властници в Близкия Изток е изворът на нещастията, а янките със своята хаотична и безобразна "политика от позиция на силата" се държат като слон в стъкларски магазин.

Тоя конфликт не се нуждае от оръжия, а от разум. Съдбата на бедния и унижен арабски мюсюлманин става тема, която тепърва предстои да бъде обсъждана. Какво добро да очакват от него, като са му отнели възможността да живее човешки?! Трохите, подаянията не са достатъчни за него и това е очевидно. Какво добро е видял тоя човек от страна на лицемерния Запад! Човек се ражда добър и изпълнен с копнежи и планове... Когато към него се отнасят като към терорист, той наистина ще отиде да се взриви сам на някой многолюден пазар като фанатичен убиец. Аллах ли се грижи за него?... Но той се кълне в Аллах, защото не вижда друг изход и самоубивайки се в името на Аллах, смята, че възстановява честта и достойнството си.

Лесно е да го осъдим; трудно е да го разберем. И причината не е у него, а в нашето нехайство към неговата участ. Умният винаги търси причината първо у себе си.

Войниците на САЩ са жива мишена в Ирак. Какво правят там освен да разпалват ненавистта, да онагледяват лицемерието на висшата държавна администрация на най-развитата материално формация в съвременния свят?! Един ден ще напуснат Близкия Изток, както преди това безславно напуснаха Виетнам, за да потвърдят старата максима, че съдбата на един народ е дело преди всичко на самия народ.

Лошото сега е, че съдбата на арабина вече влияе и върху нашата участ, независимо какво знаем за тоя човек.

tisss

_________________________________________

_{* От гр. demos "народ" и kratos "сила", и оттам demokratia през лат.: държава, която е устроена върху ред правни норми, сред които основни са равноправието, гражданските свободи, и най-важната сред тия норми - императивът, че народът е суверен и народът с вота си определя кой да управлява общите ни дела, кой да защитава интереса ни като нация. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: