Въведение ІІІ

("Книгата") ТОЯ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ (2.)

04.08.2004. Преди десетина минути говорих по телефона с Рогош. "Пече ми се яйце на задника, а ти ме притесняваш. Не искам да ми говориш с такъв тон - рече Тодор Чонов на репликата ми "Тошо, кажи какво става, объркваш ми всички сметки".

Машината се повредила. Счупила се някаква част; дал я на майстор да му я оправя.
- Колко ще трае то? - питам.
Отговаря:
- Не мога да ти кажа.
- И все пак колко време ще се проточи ремонтът на твоята печатарска машина?
- Като я оправя, ще ти се обадя. Надявам се до ден-два да се оправя.

Казвам:
- Не ща да те притеснявам, но това печатане ми наруши дотук всякакви планове. Уговорил съм се с хора, ето, идат и от чужбина, а ръцете ми са вързани с тебе.
Пък той:
- Ако не ми вярваш, ела да видиш на какъв огън съм!

И приключихме... Ще ми се обади, като е готов. Година по-късно ще отбележа върху записа на тоз разговор, че повредата на печатарската му машина бе до оня момент седмата по ред много важна причина човекът от Рогош да не ми свърши работата, както красиво ме уверяваше, докато изкрънка цялата сума. Сам съм си виновен! Не си давайте парите, преди да видите свършена работа от някого, дето не го знаете какво може, па и какви главоболия ще ви довлече.

* * *

Още един измамник и посредствена личност, окичена с титлите "професор" и "академик" (?!), бе разобличен - тоя път от журналисти на ВВС, които се срещнали с него в софийски луксозен хотел като подставени лица, дошли да преговарят за осигуряване на лоби за кандидатурата на Лондон за следващите - ако се не лъжа - зимни олимпийски игри. Срещу един милион евро, приведени в личната му банкова сметка, г-н Иван Славков, зетят на Тодор Живков, бил склонен да осигури поне още седем гласа измежду средите на висшата администрация на Международния олимпийски комитет. Батето най-сетне си намери майстора!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега... Пейте робини
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак* ... Но млъкни, сърце!

Ега си! Тоя тип не си играе на дребно. Ухилената противно просташки физиономия по едно време ми бе омръзнала да я виждам на ТВ-екрана. Размахал пръст над притихнала България, с неизменната чаша уиски в ръка и пура, изтегнат върху кожен диван или прав, олюлявайки се с ехидната усмивчица на оглупял от алкохола грандоман, бившият ватерполист 150-сантиметровият Славков се изживяваше като некоронован княз на Републиката дълго подир развенчаването на Тато.**

Снощи и таз сутрин по БТВ показаха част от заснетия със скрита камера кукер, който от петнайсетина години нагло се надсмива над плахите опити да бъде свален от високия пост Председател на Българския олимпийски комитет (БОК) и шеф на футболната федерация в България - местенца злачни и удобни за огромни далавери по източване и преразпределяне сред висшата номенклатура в спорта на средства в милиони долари.

Съобщиха между другото и че същият бонвиван и пройдоха подарил на сегашния министър на спорта - някой си Васил Иванов, сладкар с хубавото италианско прозвище Лучано... та академик Славков подарил на сладкаря лека кола "Ягуар" (джагуар, по английски изречено) за рождения ден на министъра-сладкар. Вероятно г-н Батето много обича пастички, баклавичка и боза... минава ми през ум.

Като попитали въпросния Васил Иванов - Лучано като как възприема тоя жест, отвърнал скромно: "Това са човешки работи!" - демек, какво сте се вперили в моя подарък! - я хайде холан, махайте ми се от очите, мен просто ме обичат...

Преди шест-седем години Иван Славков основа Партията "Напред, България!" по образец на италианския топ-мафиот Силвио Берлускони, понастоящем президент или премиер-министър на Италия. Явно, изчерпало се е търпението на западноевропейското гражданско общество, и то - което не успя да се справи с фамозния Берлускони, тръгна да вади тоя наш гнил зъб от лакомите челюсти на българската парвенюшка прослойка, окупирала коридорите на т.нар. "демократична власт", а всъщност то са недобитите комунисти.

Завчера, на 1 август, на връх Бузлуджа петдесетхилядно множество в еуфория приветствало сегашния шеф на т.нар. "Българска социалистическа партия", младежа с вид на рокер Сергей Станишев. Моят приятел Емил Калъчев и редакторът на вестничето "Арт-клуб" Тодор Биков канили афганистанеца Маруф да се качи с тях на Бузлуджа, но Маруф все пак не отишъл.

Комунистите отново тръгват открито да управляват държавата с все старите, до болка познати речи за Свобода и Равенство. Защо ли им е тая демонстрация на самочувствие, като така и така именно комунисти са заели ключови позиции във всички сфери на управлението у нас?!

Чудно ми е Западна Европа не съзира ли това лицемерие и страст към милиардите евро, които предстои да потънат все на същото място - в личните банкови сметки на старите червени хайдуци и на техните млади рожби...

Днес или утре ще е погребението на заклания (ритуално обезглавен според вековна традиция) български шофьор, отвлечен като заложник от структура на ислямската Ал Кайда (по арабски - мрежа) в Ирак. Името на тоя наш българин е Георги Лазов и в родния му град Кочериново обявили тридневен траур. Какво става, накъде вървим?

Милиони българи едвам преживяват с по шейсет - сто лева месечна пенсия, безработните са около милион, външната конюнктура от ден на ден все по-тревожна се очертава: изправени сме пред война между Исляма и Християнската цивилизация, а България се люшка като сал с корабокрушенци по вълните. Сбрали сме се седем милиона корабокрушенци, а циганите ни ги навират в очите с техните золуми и шмекерии, за да не се усетим колко противно се е изправила г-жа Държавата ни именно срещу гражданина-данъкоплатец, който я носи на плещите си тая хищница.

05.08.2004. "Аз съм в литературата поне от трийсет години насам... Имала съм случай, в Пловдив, на литературно четене... Изправя се един човек и..." И така нататък. После сентенцията: "Човек е много неща", и още една сентенция: "Талантът може да съжителства и с ужасна проклетия".

После: "От 1996 година водя магистърски семинар по поезия в Софийския университет". И - "Хобито ми е четенето и отглеждането на цветя. Вкъщи всичко е потънало в цветя..." За да обобщи в края на тия двайсет и пет минути ефирно време по Радио "Нова Европа" със знаменателното: "Смятам, че съм силен човек"...

Двайсет и пет минути водещата в приятното радиопредаване "Добри познати" Златна Костова представяше поетесата Валентина Радинска като талантливия човек, който се занимава основно - и единствено може би! - само с "високото изкуство".

Слушах лакърдиите на г-жа Радинска, дойде ми на ум заглавие, подходящо за тия нейни хубави слова - "Бледи анемонии". Нямам представа как изобщо изглеждат тия анемонии, но пък подходящо ми звучи, понеже е екзотично и тъжно, няма нищо общо с жизнерадостното момиче от 1970-та Валя от Сливен, студентка първокурсничка в СУ-то по специалността българска филология.

* * *

Г-н Гиньо Ганев, женен за дъщерята на Кимон Георгиев***, днес научавам: е председател на Инициативен комитет за честване на шейсетгодишнината от "Победата на Славния Девети септември 1944 година". Пък в тоз славен инициативен комитет (комитет!?) членове са известните стари добри познати: речовитият мухабетчия Вежди Рашидов, незабравимият Велко Вълканов (и той академик като г-н Батето Иван Славков), обаятелният Ламбо - актьорът Стефан Данаилов... и други, и други - все стари добри познати от Татово време.

Та ми иде да изокам и аз като оня завалия: "Абе кво ставаме! Ужким се преоблякахме, па като се гледам в огледалото... пак сме си същият, пак и същите са ми се накиприли над главата!"

tisss

_____________________________________________

_{* Цитатът от Ботевата елегия "Хаджи Димитър" - като пародия за ситуацията с хванатия в крачка Иван Славков, любимец на значителна част от снобска София, която страдаше наравно с Батето в оня момент, пък Батето се кълнеше като дърта циганка, че е чист пред съвестта си като момина сълза.

** Любим събеседник бе г-н академикът Иван Славков на такива светила в телевизионната журналистика, като Сашко Диков, Кеворк Кеворкян и прочие хора от "оня период" на дирижираната от ЦК на БКП Българска телевизия. В тоя смисъл не Кеворкян, а смешникът Славков или Батето може да бъде възприет от историците на телевизионната журналистика у нас за ключова фигура на епоха изобщо в манипулирането на българите дотам, че да свикнат с гърчовете и гримасите на посредствеността.

*** Професионален превратаджия в най-новата българска История. Именно той е в основата на три военни завземания на властта, с катурване на три правителства на България. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: