На мен лично графоманията ми е била леко симпатична, въпреки досадата - неин характерен белег. Когато през далечната вече 1988 г., като аспирант в Института за повишаване квалификацията на работещите в печата - Москва, стъпих на "Арбатская", вниманието ми привлече огромен афиш, съобщаващ за Всесъюзна среща на писателите-графомани. Донесох афиша в България. Когато го показах на Радой Ралин, той бързо попита:
- Беше ли на срещата?
- Не! - отговорих му - Не ме допуснаха! Не отговарям на критериите!
Тогава не знаех, че освен досадна, графоманията е и войнстваща, и нагла; че изработва стратегии, че има свои форуми и дългосрочни програми.
Гошко, Гошко, Гошко!
Отдавна мина времето на приказките с обърнати сюжети! В които се разказва, че може "заек да клеца вълк! И он да си трае! И он да си трае!"
Гошко, Гошко, не се занасяй с бате си Тошко!
За сведение на Гошко: Поставеният в кавички текст е от стихотворение на Константин Павлов.
|
Re: Въведение ІІІ
Отговори
Цитирай
