Въведение ІІІ

Гошко, Гошко, Гошко! Отдавна мина времето на приказките с обърнати сюжети! В които се разказва, че може "заек да клеца вълк! И он да си трае! И он да си трае!" Гошко, Гошко, не се занасяй с бате си Тошко! За сведение на Гошко: Поставеният в кавички текст е от стихотворение на Константин Павлов.

Из реплика на malampay*

("Книгата") ВЪЗЛИ И БРИМКИ (1.)

06.08.2004. Natura abhorret vacuum (Природата не търпи празно пространство; вж. Исак Паси, "Смешното", стр. 232). И тъй, Валя Радинска обясняваше по радиото как твори, как небето се отваря над нея и Бог движи ръката й, когато реди великолепните си стихове. Следващите поколения ще отсъдят кой колко струва сред творците на днешна България - това твърдение, вярно в основата си, в крехкото й позиране в ролята Човек на духа ми се стори като луничките на червенокосо 19-годишно момиче... най-чаровното в Софийския университет през пролетта на далечната 1971-ва.

Вчера по джиесема се свързах с Георги Найденов. Обади се от София. Напомних му, че е поел ангажимент да ми възстанови членството в СБЖ.

Утре, 7 август, навършвам 57-мата си година. В наличност разполагам с 94 стотинки, задлъжнял до гуша. Дълговете ми в тоя момент надхвърлят 2200 лева, а нямам нищо срещу тия изразходвани по мечтата пари. Ако продам 250-те екземпляра на романа "Ламски", мисля си, ще имам кръгло 2500 лева. Но това е само красив проект в момента.

Когато ми е най-чоглаво и животът ми сякаш застива, в такива моменти най ми се мечтае. Мечтата при мен е нишка, по която се изкачвам към звездното небе. Творчеството е от глад по непостигнатото. Ситият и задоволеният човек е непродуктивно съществование - решавам, стиснал зъби като упорито хлапе от прашните пловдивски махали.

09.08.2007. Тодор Чонов от Рогош ми стана тема за размишление през тия последни два месеца. Притеснен съм от уклончивите му отговори, от обещанията, които не изпълни, от откритието, че вече няколко пъти ме лъже за цени и срокове, свързани с отпечатването на книгата ми.

Не го обвинявам, но и не мога да се побера в кожата си от яд, че влязох в тоя батак да го ангажирам точно него (Т. Чонов), след като вече знаех кой стои насреща ми; нали вече имах горчивия опит как повече от четиринайсет месеца ми печата визитка, която инак биха ми отпечатали за три часа срещу седем лева, а не срещу петнайсетте, колкото му предплатих...

Ангел Грънчаров ми каза, че Чонов бавил печатането на книгата му шест месеца. Стигнало се дотам - обезверен, Ангел да се договаря с друга печатница, махнал с ръка и си рекъл: каквото се излъгах, излъгах се, но тия пари, дето съм му предплатил, съм ги изгубил.

Може би и аз така трябва да подходя в моя случай. Но това забавя появата на "Ламски" минимум с година - година и половина, освен дето ме вкарва в нова финансова авантюра.

Срещу вложените дотук пари имам разпечатки на моя принтер във формат огледален, с които мога евентуално да се договарям с фирмата "Таф" на Иван Тафков или с печатницата на Димитър Димитров, който за десет дни ми отпечата сборника "Кардиф" срещу десетократно по-малка сума през 1998-ма и стриктно изпълни договора помежду ни.

10.08.2004. С Емил** в кафенето на ъгъла, дето ходим чат-пат от години... "Мислех, че ще извадиш нещо да ми покажеш, да се похвалиш" - премества стола, отваря ми място край масичката в кипрото кафене. Отговорих, че съжалявам, но не виждам шанс "Историйте на ученика Ламски" да ги видя отпечатани. Почвам да губя надежда. Нищо лошо не казах за Т. Чонов и заговорихме по други теми.

Избрах си две книги за четене от мазенцето, дето е "офисът" му на Емил: Събрани съчинения на Платон, том І и ІІІ. Интересува ме какво е писал Платон за Сократ, по-конкретно - за ироничния Сократов стил.

11.08.2004. В марксическата философия, която обожествява Парижката комуна от 1789-та, безимотните, бедните, т.нар. "пролетарии", са водеща сила в обществото на така мечтания Свят на Свобода, Братство, Равенство. Трикът е уж в името на справедливостта властта да премине в ръцете на лумпени, парвенюта и лицемери - все "герои" на "новия ред". Нови мародери заменят бившите, охранили се, до смърт омръзнали мародери.

В естествения обществен живот заможен е трудолюбивият, съвестен и предприемчив човек. Слабият пункт в демокрацията е, че гласът на отпуснатия безволев мързеливец и гласът на активно действения тип стопанин са изравнение в избора как да се устрои Държавата. Неактивната част от българите - два и половина милиона пенсионери - фактически определя структурата и лицата във властта. Младите българи поначало не гласуват, ако не са подмамени от лъжите на някоя "синя" или "червена" партийна формация.

12.08.2004. Имам усещането за развързващи се възли, но и за бримки, които ми ги заплита Човекът от Рогош, рогошлията Тодор Чонов, когото - вярно! - никога не съм имал за приятел, но съм приемал за събрат по съдба, като човек с нелек живот и натрупан опит. Не знам какво да го правя тоя хубав човек, дето ми се предложи да печата книгата ми, а сега ми загробва мечтата. За парите - майната им! Съсипаха ми мечтата. Мечтаех романът "Ламски", писан десет години от пролетта на 1994-та, да ми стане Празник, а то се виждам нагазил в тресавище някъде из кърищата край Рогош.

13.08.2004. Снощи до полунощ гостувах у Петьови в съседния вход на блока. Угостиха ме. Пих уиски "Джони Уокър". Подариха ми пластмасова запалка и ми разправиха за чудесното въздействие на продуктите "Хербалайф" върху хора, които желаят да смъкнат безболезнено и бързо 15-20, та даже до 35 килограма тлъстини от тялото си. Е, нямам излишни килограми, нямам по себе си филенца и мазни депа от телесна сланина, но не е зле да го имам и това предвид, ей тъй, като възможност, ако ми се наложи евентуално. Показаха ми четири албумчета със снимки от Западна Европа, където ходили на екскурзия, уредена от фирмата "Хербалайф", преди година-две. Похвалиха ми превъзходната немска бира "Бекс", която тяхната пивоварна (местната "Каменица") отскоро произвежда.

В голяма чиния пред мен сервираха вкусни хапки месо и деликатесни салами, луканка, кашкавал, сирене, млечна салата с маслинка по средата, а подир аперитива с уискито дойде ред и на три големи кебапчета с прясно нарязан сочен домат вместо салата. Имаше съдче с ледени бучки за уискито и газирана михалковска вода, която между другото от всичко сложено на масата най ми хареса.

Бе нещо като ритуално хранене със сладки мухабети. Петьо и съпругата му (името й така и не запомних) около два часа от петте ме хвалеха като учител, оле!... Мисля, бяха щастливи, че синът им Дечо - седмокласник, когото готвих безплатно по български и литература половин година веднъж седмично по за два и половина - три часа в неделя сутрин... го приели да учи френски в тукашната езикова гимназия.

Канеше се Дечо уж математика да учи по-нагоре и родителите му бяха убедени, че математиката му се удава, а виж ти! - в последния момент се оказало, че литературата, която доскоро го тормозела, направо го плашела, била му непонятна... та литературата и българският език отведнъж, оказало се, му станали любими. Изкарал на приемния изпит малко над четворка и в списъците бил далече пред мнозина пълни отличници, които именно по литература получили по-ниски оценки от него. "И това го дължим на теб" - похвалиха ме роделите му многократно.

Пиша тез работици и хем ме досмешава, хем ми е тъжно. "Виждаш ли, мамо, директорката на френското училище каза, че не й трябват отличници с надути оценки, а интелигентни ученици. Значи, аз, мамо, съм интелигентен" - тъй говорел синчагата Дечо. Заръчал от селото на баба си - Манастир, над Асеновград, родителите му специално да ми благодарят.

* * *

Днес е т.нар. "Черен петък", петък - тринайсети. Казват, западните банки тоя ден не работели... До шия съм в дългове и книгата ми кисне в селката къща в Рогош у Т. Чонови, а нямам ни вест, ни кост, че скоро ще я видя, че изобщо някога ще я видя отпечатана. Нещата около тая моя злополучна книга ги усещам целите във възли и бримки. А може би трябва да престана да мисля за книгата си? Дали това точно не е "целта на занятието"!

Следва

tisss

_____________________________________

_{* Поетът-печатар от село Рогош край Пловдив Тодор Чонов, редактор на стихосбирката ми от 1983 г. "Сутрин рано" в изд. "Христо Г. Данов".

** Писателят и дългогодишен редактор в изд. "Христо Г. Данов" Емил Калъчев. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: