Въведение ІІІ

"...бих те наел за личен летописец. Но все пак да опитаме, и аз ще помагам: Като начало се спри на факта, че Рогош е селище, основано около 1214 година от кръстоносците. И това следва да е отправната ти точка, когато разглеждаш биографията ми. Второто важно нещо е да се опиташ да бъдеш страничен наблюдател...

...освен това се напъваш да бъдеш праведен и умен - нещо като за пример, което, да си го кажем направо, осира работата. Така например, аз това и друг път съм ти го казвал, представени чрез твоя прочит, титани като Шекспир и Достоевски, Тодор Чонов и Умберто Еко и т.н."

Из репликата на malampay

НЕРДЕ ЯМБОЛ - НЕРДЕ СТАМБУЛ!

Мило ми прозвуча вметката "аз това и друг път съм ти го казвал". Ваша си работа как ще се изразявате; предпочитам да говоря на Вие/Ви, както следва в официална обстановка, пък и мен така ми харесва.

Кога, по какъв повод сте ме съветвали... си е Ваша "малка тайна". Пък първите Ви стихове, може би най-ранните си опити, ми носехте в редакцията на младежкия вестник "Комсомолска искра", както правеха и неколцина други от кръжеца студенти филолози около преподавателя Огнян Сапарев в Пловдивския университет.

Приемал съм Ви възторжено и заради т.нар. "трудова биография" (ако се не лъжа - нещо, свързано с пътностроителни машини и прочие, това ми е останало като спомен). По онова време - 1974-76 година - съм Ви казвал, че сте като момче от село, очаровано вперило очи в "съкровищата" зад лъскавите градски витрини, което - като пловдивски гамен - знаех - си е фалш и варакосани боклуци. Та оттам и симпатията ми към Вас, която - признавам! - не ме е напускала и за миг, колкото и неприятности да са ми свързани с отпечатването на романа "Ламски" във Вашата печатница в Рогош.

Спомням си още, че: Вие - като редактор, аз - като автор, в издателство "Христо Г. Данов" сме спорили кои стихове да вкарам в сборника "Сутрин рано" и как да ги подредя по цикли. Та в един момент вдигнахте ръце: "Прави, както си знаеш. Троши си главата!" И бяхте прав, да! - какво да се правя, като в ония години бях не по-малко вироглав от Вас, malampay или г-н Тодор Чонов, ако повече Ви харесва.

Подхващате тема, която е леко сантиментална за хора от нашето поколение на родените в периода 1945-47 година. Ще се радвам да продължим тоя диалог тук, във форум "Език и литература" на all.bg, при едно-единствено условие от моя страна: да следваме добрия тон.

Колкото и да съм разочарован от човека Тодор Чонов, не съм си позволил досега да кажа тежка дума срещу поета Тодор Чонов. Радвали са ме Ваши стихове, и съм готов пак да Ви поздравя за добър стих или силен текст в проза.

Тая част - "Книгата" - от хронологията "Въведение" не свършва тук. Ще очаквам Вашите отзиви отсега-нататък, каквито и да са.

А сега да си дойдем на думата: как вървят нещата Ви по отпечатването на романа "Ламски"? Инак кръстоносците, основали Рогош и симпатична Ви версия за случката с Васил Попов, ... при конкретния въпрос за романа "Ламски" ми звучи като лакърдията "Нерде Ямбол, нерде Стамбул..."

И тъй, какво направихте с парите, които Ви дадох през април 2004-та, за да отпечатате романа ми "Ламски"?

Пловдив, 16 май 2007 година

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: