Въведение ІІІ

("Книгата") ВЪЗЛИ И БРИМКИ (2.)

16.08.2004. В събота, 14 август, към пет подир обяд с Емил* ходихме до Рогош. Емил се запита пред заключената метална врата на двора: "Дали има някой тук?" Стоях при колата. "А! Показа се една жена - чувам Емил да си говори, - Тодор тъкмо се хранел." След малко: "Ама той май ни видя..."

Минаха се още няколко минути и видяхме съненото лице на Чонов, който идеше откъм пристройката, дето му е и печатарската машина. Защо ли първо там се е завтекъл! - мина ми през ум.

Седнахме край масичката пред лятната им кухничка на двора.
- До края на седмицата книгата ти ще е готова - рече Чонов, - ама чакай все пак да чуем и синът какво ще каже... Хей, Стояне!

Показа се големият му син от приземния етаж на къщата; гледа ни на верев трийсетинагодишен симпатичен мъж от пет-шест метра разстояние, не изглежда кой знае колко зарадван.
- Докъде сме стигнали с книгата на Бояджиев? - пита Т. Чонов.
- Каквото си ми подготвил за печат, отпечатано е - рече Стоян безразлично, безизразно - остава да налепиш последните двайсет плаки за промиване... и за половин ден книгата му е готова.

Т. Чонов се обръща към нас, двамата с Емил:
- Имам за ден и половина-два работа, и книжното тяло ще е отпечатано.
- А корицата?
- Корицата ще я подготвям за печатане на твоя компютър - рече. - В понеделник или вторник ще ти се обадя. Ще дойда да я изкарам у вас тая корица, че моят компютър нещо се е скапал тия дни.

- Няма ли да те забави тая корица?
- А! - обади се синът. - Това е лесна работа. - И вече към баща си: - Ти ми подготви паусите, налепи ги, да изкарам плаки, и няма проблем.
- Ето!... Нали чухте?! Той обеща!!! - обърна се Т. Чонов към нас, двамата с Емил. - А бе, до края на следващата седмица петдесет екземпляра от "Ламски" ги имаш готови.
- Значи, 23 август най-късно - уточни Емил, и вече към мене: - Виждаш ли! Няма що да се безпокоиш.

Година, две... три години по-късно книгата ми ще прашасва на купове печатарски коли в трите горни стаи на Чоновата къща в Рогош, но това в оня августовски околообед нямаше как да знаем нито аз, ни приятелят Емил.**

Пожелах да видя поне един лист отпечатан в печатницата им, и Т.Чонов донесе лист офсетова хартия:
- Това е макулатура - каза.

Мернаха ми се цифри на една от страниците от романа ми върху листа... 256-та. Натискам фаса в оплескания, пълен с черешови костилки пепелник и вече към Емил:
- Да ставаме!
А припирах не само от съклет, от нерви, а и понеже имах предвид ето какво... Като го уговарях "да мръднем до Рогош" (необходим ми беше за свидетел), Емил бе казал, че ще пътува с жена си към морето на следния ден, пък багажът не бил подреден... На Емил обаче не му се ставаше.

- Чакайте де! Ще направя кафе - каза Т. Чонов.
- Не ми се пие кафе - каза Емил, но запали нова цигара.
- Е, ще сложа едно кафе за Жоро - настоя Чонов и хлътна в сумрачното стайче към кухничката.

Докато чакахме да се свари кафето... защото все пак и Емил после пи кафе... Та докато чакахме да се свари кафето, Чонов заговори за новия брой на списанието си "Плесница"***. Изнесе свитък от около двайсетина страници на офсетова хартия. Познах си хартията, която му бях докарал, 2 000 листа финландски офсет допълнително, та жигулата ми стържеше задните калобрани по асфалта. Чонов взе да ни чете от есеистичната статия на Владимир Свинтила по темата "Завистта в българските литературни нрави около 1900-1920 година", ако се не лъжа. Чете красиво, изразително половин час, може би и повече от половин час.
- Препечатал съм в списанието и десет страници от твоя "Ламски", нали нямаш нищо против? - рече Чонов по едно време, но не попитах какво точно е решил да препечата.

Няколко пъти подканям Емил да тръгваме, а Емил не изглежда да бърза. И тъй, около час и нещо въртим-сучим мухабет за това колко гадости има сред нас, българите, и как сегашното младо поколение, според Тодор, няма нищо общо с респекта към възрастните, който респект го е имало в "нашето поколение с Жоро", както се изрази.

- А чувал ли си за... - Тук Емил спомена името на многообещаващ млад автор на изящно написан роман на съвременна нашенска тема. И се отплеснахме да обсъждаме и таз хубава вест за някой си Иво Балев.

Като подкарах най-сетне към Пловдив (Тошо Чонов седеше като часовой на пост пред желязната врата на двора, докато обръщах жигулата пред дома му.), Емил ми рече:
- Нали ти казах! Книгата ще ти я отпечата.

От всичко, което чух тоя ден от Т. Чонов: извъртели са на печатарската машина целия тираж 250 екземпляра, но Чонов се кани да ми даде едва 50 (петдесет) бройки от книгата ми. Което пък от своя страна означава, че епопеята с печатането на "Ламски" ще продължи славно да се точи поне докато не платя на баща и син Чонови още триста, а и кой знае колко още лева над общо хиляда и двестате, които са ми само разходите около дейността им дотук. Само че синът, трийсетинагодишният Стоян сега ми се появява на хоризонта; в писмения ми договор с Тодор Чонов Стоян не е споменат. А Стоян има претенции и за себе си човекът вероятно е прав... Крив ли съм, че баща му ме излъга с цената на хартията?! Това единствено проверих колко струва реално, друго не съм проверявал.

Платил съм хартията (2000 листа офсетова плюс 3000 обемна вестникарска). Платил съм консумативите за печатането (мастила, пауси, плаки, промиване на плаките, тонер за принтерите).

От 4 август, когато последно по телефона водих разговор с печатаря, до тоя момент по книгата ми нищо не бе пипнато, а през това време човекът е печатал вероятно други книги, други неща, правил си е списанието, което - доколкото разбирам, ще се появи на бял свят и вследствие на купените от мен материали за печат.

Трябва да съм щастлив, че ще видя най-после, след тия четири месеца, от 20 април насам... книгата отпечатана, но защо ли не съм щастлив?! Напротив, все по-тревожно ми е. Снощи по телевизията гледах филм за най-грандиозния строеж на всички времена, където открих и послание лично до себе си...

Прокопаването на 120-километровия Панамски канал е съпътствано от страхотни неприятности. Нужна била страхотна настойчивост, и дори отстъпление от красивата мечта в най-съвършения й вид, нужни били около четирийсет години, гибелта на 28 хиляди работници, огромни допълнителни финансови разходи, докато идеята все пак бъде изведена и утвърдена на бял свят.

Тъй че... нищо ново под слънцето!

Следва

tisss

_______________________________________________________

_{* Писателят и дългогодишен редактор в пловдивското издателство "Христо Г. Данов" Емил Калъчев.

** Добавено при преписа от бележника ми, докато прехвърлям текста към форума на all.bg тая сутрин, 17 май 2007 г.

*** "Плесница на обществения вкус" май беше пълното му име на това Тодор Чоново списание, издавано брой за брой от няколко години. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: