Порто Фино ІІ

БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН!
(или ИСТИНСКИЯТ СРЕД ФАЛШИВИТЕ ГЕРОИ)

На Петър Йолтов, известен в Пловдив
с прякора Пепо Мошеника

Не знам какво при мене го довлече
облечен в кърпен агнешки кожух,
под него - със развлачено елече
и погледът в очите - жар и студ.

Очите му като свредла въртяха,
направо ме пробиваха без жал,
ала усещах го - отвътре плахо
опечален човек се беше сврял.

Не бъбрехме. Сами край тая маса
като че бяхме в оня ресторант,
наречен "Златна круша"; многогласа,
компанията грачеше край нас...

Разливаха се халбите със пиво
и пак за футбол, вино и жени
ечаха гласовете там свадливо,
а с тоя Тодор* бяхме тъй сами!

От Белене беглец и нелегален,
у мой роднина в някакво мазе
живял бе месец мрачен и отчаян
дотам, че нощем тръгнал да снове.

Не точно да краде - да се разходи,
и ето го - рискуваше напук
на всички, дето празнично и подло
го мислеха за глупав и за луд.

Познавам доста разни-безобразни
все Тодоровци, лети по калъп**,
и само този, вместо да ме дразни,
усещам в себе си ужасно скъп.

Къде ли е сега? Какво ли прави
на времето през мътния порой?
Не знам защо, но ето, оттогава
със тез очи остана в мене той.

Пловдив, 17 май 2007 година

tisss

http://misli.hit.bg/blessed.html
__________________________________

_{* Опитал да избяга от Белене, като преплува Дунава и се укрие в Румъния, но го усеща охраната. Пазачите стреляли с калашниците откоси около него, принудили го да се върне от средата на реката. Като доплувал до плиткото, насъскали лагерните немски овчарки... Песовете бяха отпрали мръвки от гърба и раменете му, тъй жестоко бе нахапан и аз видях белезите именно в мазето на Пепо... Това става някъде през далечната 1976-та. По тоя повод бях казал на Пепо, че именно тоя е истинският "Герой на нашето време". Пепо пък спомена таз реплика на актрисата Катя Паскалева, с която им се кръстосваха пътеките по онова време. Нашумялата около филма "Козият рог" актриса рекла: "Който го е казал, не се е излъгал".

После тоя Тодор отново го "закопчаха", понеже детински се бе вмъкнал в магазинчето за венци и букети на Понеделник-пазара, оня зад католишката катедрала "Свети Лудвиг" в Пловдив. С парите от чекмеджето купил бутилка ракия и се накъркал; по чорапи седнал на тротоара и заспал. Сутринта милиционерите били развеселени от факта, че - преди да влезе през прозорчето в магазина за лалета и каранфили, си събул патъците и ги турил прилежно пред вратата.

** Името Тодор произлиза от гръцкото Теодорос, съответства на българското Божидар. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: