БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН! (или ИСТИНСКИЯТ СРЕД ФАЛШИВИТЕ ГЕРОИ)
На Петър Йолтов, известен в Пловдив с прякора Пепо Мошеника
Не знам какво при мене го довлече облечен в кърпен агнешки кожух, под него - със развлачено елече и погледът в очите - жар и студ.
Очите му като свредла въртяха, направо ме пробиваха без жал, ала усещах го - отвътре плахо опечален човек се беше сврял.
Не бъбрехме. Сами край тая маса като че бяхме в оня ресторант, наречен "Златна круша"; многогласа, компанията грачеше край нас...
Разливаха се халбите със пиво и пак за футбол, вино и жени ечаха гласовете там свадливо, а с тоя Тодор* бяхме тъй сами!
От Белене беглец и нелегален, у мой роднина в някакво мазе живял бе месец мрачен и отчаян дотам, че нощем тръгнал да снове.
Не точно да краде - да се разходи, и ето го - рискуваше напук на всички, дето празнично и подло го мислеха за глупав и за луд.
Познавам доста разни-безобразни все Тодоровци, лети по калъп**, и само този, вместо да ме дразни, усещам в себе си ужасно скъп.
Къде ли е сега? Какво ли прави на времето през мътния порой? Не знам защо, но ето, оттогава със тез очи остана в мене той.
Пловдив, 17 май 2007 година
tisss http://misli.hit.bg/blessed.html __________________________________
* Опитал да избяга от Белене, като преплува Дунава и се укрие в Румъния, но го усеща охраната. Пазачите стреляли с калашниците откоси около него, принудили го да се върне от средата на реката. Като доплувал до плиткото, насъскали лагерните немски овчарки... Песовете бяха отпрали мръвки от гърба и раменете му, тъй жестоко бе нахапан и аз видях белезите именно в мазето на Пепо... Това става някъде през далечната 1976-та. По тоя повод бях казал на Пепо, че именно тоя е истинският "Герой на нашето време". Пепо пък спомена таз реплика на актрисата Катя Паскалева, с която им се кръстосваха пътеките по онова време. Нашумялата около филма "Козият рог" актриса рекла: "Който го е казал, не се е излъгал".
После тоя Тодор отново го "закопчаха", понеже детински се бе вмъкнал в магазинчето за венци и букети на Понеделник-пазара, оня зад католишката катедрала "Свети Лудвиг" в Пловдив. С парите от чекмеджето купил бутилка ракия и се накъркал; по чорапи седнал на тротоара и заспал. Сутринта милиционерите били развеселени от факта, че - преди да влезе през прозорчето в магазина за лалета и каранфили, си събул патъците и ги турил прилежно пред вратата.
** Името Тодор произлиза от гръцкото Теодорос, съответства на българското Божидар. Бел.м., tisss.
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|