Въведение ІІІ

("Книгата") ВИСОКИ ПОМИСЛИ И НИЗКИ СТРАСТИ (1.)

23.08.2004. Ако обущарите например станат лоши и порочни и ако ни се представят такива, каквито не са, за държавата все още не е страшно. Но когато пазителите на законите и на държавата не са пазители, а само изглеждат такива, виж, че унищожават из основи цялата държава, макар че те единствени имат възможност да я уредят добре и да я направят щастлива. Затова, ако ние действително направим стражите да бъдат истински пазители, то ние ще ги направим най-малкото вредни за държаватаа. (...) По този начин цялата държава ще се развива и благоустроява добре и ще предоставя на всеки един от народа да има това щастие, което по природа му се полага.*

В разсъжденията на древния философ това е начало на началата... и днес, двайсет и четири столетия по-късно, тоя проблем е най-същественият за България, ако желаем обществото и републиката ни да оцелеят в глобализиращия се свят. Затова в съзнанието на масовия българин главният секретар на МВР Бойко Борисов е обграден с толкова очакване и симпатия. Затова! Като няма риба, и ракът става риба.

Приказките за опасността от т.нар. "здрава ръка", която би ограничила свободната воля на съвестния гражданин, струва ми се, обслужват именно мародерите и престъпния свят е нас. Защо да се страхувам от стриктното изпълнение на закона? Законът сам по себе си не е заплаха за мен, а за престъпника, който ограничава моите права и свободата ми.

Четиринайсета година** тече "демократизация" в моето отечество и нито един едър мошеник, изнудвач, лъжец и подбудител на смут сред българите не е наказан. Длъжен ли съм да се съобразявам и занапред с тоя факт! Затворите ни са пълни с цаца - завалии крадци на кокошки. Акули нашата "демократизирана, обновена и дезодорирана Власт" не лови. Няма как, понеже акулите са на ключови места в Републиката. Ако не те - там са слугите им, техните наемници и аргати.

Тоя факт изяснява, че у нас партии и коалиции се сменят в управлението, за да защитават не гражданското общество, а престъпника. Властник и престъпник у нас все повече ги възприемаме като синоними. А медиите, понеже са под властта на новобогаташи, компрометирани поради обвързаност с "бившата" ДС, между няколко истини прокарват лъжи и усещането, че в България всякаква гадост е възможна, та и печеният селски тарикат е горд и недосегаем за съд и закон.

Мнозинството партийни елити са хора, разбогатели именно от нарушенията на правила и писани закони. В структурите на престъпния свят у нас "лидери и политически елит" са само едни слуги и чиновници на Нейно величество Престъпността. На тях ли да вярва човек! Униженият и всекидневно оскърбяван в достойнството си българин засега все още е пасивен съзерцател на разрушенията, на посегателствата върху най-ценните качества, които поколенията преди нас са опазили през катаклизмите на Историята - народност, роден език, култура, добронамереност, вяра в доброто, трудолюбието, предприемчивостта и таланта.

Всъщност, зреенето на национално самосъзнание у българина тепърва предстои. Тия дни прегледах внимателно последните три броя на вестник "Моята вяра", където откривам добре окопали се бившите тръбачи и барабанчици на комунизма Божидар Божилов***, Матей Шопкин, Любомир Левчев****, Анастас Стоянов*****. Веят байраци от епохата на "строящия се социализъм", само че вече не като глас свише от свети Карл Маркс и светиите Ленин и Сталин, а кръстейки се показно пред олтара на християнството и на България. Повдига ми се от таз "идилия" насаме пред олтара на християнството! Да се смееш ли или да плачеш?! - най-гласовитите вчерашни атеисти бият днес чела пред варакосаните икони, палят дебели владишки свещи и се кръстят во имя Господа Бога нашия Спаси-и-и-тел... Амииииин!!!

Понятията "комунист-комунизъм" тук представят като неосъществена прекрасна мечта. Вестник "Моята вяра" пламеней от желание да се реабилитира комунизмът и марксическите постановки спрямо Българската и Европейската история, философия, изкуство, култура.

Сладкодумец и личност с остро око, и Андрей Пантев, въпреки таланта си, не излиза от стария стереотип да говори назидателно към своя народ, да го почуква тоя унижен, притиснат отвсякъде българин ей тъй - с показалеца по чело.

Вестникът вони на претенции черното да се изкара бяло, половинвековният крах на българщината и държавността у нас да се представи като Златен век за българската писменост и култура, светъл период в българската История.

Но кой стои насреща? Кой опонира на червената агитка от сладкодумци?... Шепа злоезичници опонират. На тия, дето ми говорят с пяна на уста и по същия начин вирят пръст насреща ми, въртят си и си подбелват зъркелите, на които - и при най-голямо желание от моя страна - ми е трудно да ги слушам, камо ли да повярвам на кресливия им тон. Не си е отишъл Комунизмът. Не-е, не си е отишъл Комунизмът, дами и господа. И сам няма да си иде от чистата и свята република, докато докрай не разкодираме престъпната му хищна природа.

Твърде простичко е като начало да се извади на видело "Комунистическият манифест" от 1848 година. А защо никой не го е сторил тоя жест досега?! Препечатаха "Моята борба" на Хитлер, пък "Манифеста" на Маркс що се свенят да покажат в кървавочервена луксозна подвързия, както си беше до "сияйния Десети ноември 1989-та"? Защо ли в няколкото библиотеки, където проверих, оказа се - липсва, няма го??? "Кой ли днес го чете!" - чудят ми се на акъла. А трябва да се знае. Трябва младите българи да знаят какво е сътворил Карл Маркс, защото тоя документ бе Дяволското евангелие с всичките си високи претенции... срещу човечността.

Към днешните млади българи основно са насочени манипулациите на префасонирания комунистически стил! Жестокостите от епохата на Сталинизма в лицемерието си са все в тоя стил, с който днес ни се обясняват в "любов и преданост към човека въобще" неопроверганите любимци на Т.Живковата партия.

Няма по-неприятен начин да се профанизира настоящето, да се представи като крах това наистина драматично настояще пред лицето на потъналото в алени байраци и дръзновени соц.лозунги Минало "под топлите бащински и майчински грижи на славната БКП".

Следва

tisss

____________________________________________________

_{* Платон (427-347 пр. Хр.), "Държавата", Четвърта книга, гл. "Идеалната държава", вж. бълг. издание от 1974 г., с. 163.

** Четиринайсета до оня момент, когато е писан тоя текст.

*** Стихотворението му "Димитров" бе връх на соц.реализма у нас, фигурираше в школските христоматии, представяха го за апотеоз на комунистическата вяра.

**** Гордият поет - един от най-талантливите и обичани от моето поколение бардове на свободолюбието, коленопреклонно възхваляваше... Т. Живков.

***** В "Задочни репортажи за България" Георги Марков детайлно описва характера му. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: