Въведение ІІІ

На свободата верен рицар -
ще прекосявам своя век
със устрема висок на птица
и със размаха на човек.*

("Книгата") ВИСОКИ ПОМИСЛИ И НИЗКИ СТРАСТИ (2.)

24.08.2004. Високи помисли и низки страсти. Не е ли вярно, че в България всяка красива мечта се разбива в море от посредствена тиня и лошо възпитание? Да си честен тук е непростим лукс; гледа те изпод вежди завистта, лицемерието ти подлага крак, наглостта ти забива нож в гърба, а простотията ехидничи и ти се смее: "Вай, будала!"

Тоя тип характери са приемани за обичайно явление в България, това е типичният характер на стремящия се към върховете на материалното благополучие, маскиран като духовна личност, но склонен да нарушава правилата. Тоя образ е симпатичен и дяволит, погледеш ли го отстрани; заловиш ли се да вършиш работа с негово участие обаче, ще те съсипе, ще ти къса нервите. И не зная дали това го върши несъзнателно, дали то не е просто стихия на неговата природа.

Казано простичко, човекът срещу мене лъже. Лъже тъй, както диша. Лъжа са позите му на талантлив приятел. Лъжа са гръмките слова за чест и достойнство. Лъжата е негова родна среда. Тоя "наперен, красив образ" пъпли към върховете на властта и славата, към обогатяването и откровената кражба чрез нашето доверие; у нас е причината толкова добре и уютно да се впише в родния пейзаж, да вирее пред нашето унижение и състрадание.

Не него желая да превръщам в тема, а нашата кротост ми е темата, склонността ни да го приемаме за чиста монета сред нас. И се питам, разбуден в нощта като от пистолетен изстрел - за коя ли нощ напоследък през тия последни четири месеца се будя от нерви в усилието да удържам гнева си: кога и къде сбърках? ...И все по-ясно напоследък пред мен израства образът на моя добър приятел писателят, сдържаният, немногословен Емил Калъчев. Доверието към Емил у мен бе аргумент да се доверя на Чонов от Рогош**.

Емил разсейваше съмненията ми към тоя симпатичен хитрец и развейпрах. Моята лична предварителна проверка чрез поръчаните визитки, която печатарят протакаше четиринайсет месеца, друго ми говореше. Но послушах приятеля Емил. Значи, не измамникът е виновен, а причината е в това, че сме го приели за съвестен човек, изпаднал в материално затруднение и в желанието си да му помогнем – ние, двамата: първи Емил, после и моя милост.

Може би е прав Тодор Биков, че случаят е продиктуван не само от глупост и завист, но и от нашето всеобщо българско овчедушие пред наглостта. Десет години труд ми е веселичкият роман „Ламски”. Сега, след като се появи Чонов от Рогош, вместо празник, тая книга натежа като воденичен камък на шията ми, точно защото на пътя й към читателите застана човек, когото бях приел великодушно и със съчувствие, въпреки тихите печални знаци на предателство, които бях откривал вече многократно да струят откъм него.

За мен тая книга е ключова работа. Без нея съм изолиран от читателя – простосмъртния унижен българин. И може би не е никак случайно, дето таз горчива чаша ми се налага да я пия до дъно. В анекдотичните "историйки на ученика Ламски" заложих много неща, много проекти и за следващите си книги. Случилото се ми казва: Предстои ти Великден, Жоро Бояджиев, не се обезверявай; щом знаеш каква е целта, неприятностите идат само да те проверят доколко настояваш на своето.

* * *

"Недей ми току стъпя на краката, че ще се изправя един път и ще те клъцна в челото и няма да ме забравиш за секоги" - пише Анастас поп Хинов до Левски***. Нарочно подчертах тия думи, понеже са малко известни, и то на ограничен кръг българи. За сметка на това отговорът на Апостола точно на тая открита злост е може би най-известното негово послание до нас, въпреки че конкретно е писано като отговор именно до въпросния човек. Та Левски отговаря: "Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во да му служа до смърт и да работа по народната воля. И ако това ти не видиш, че си неверен, то децата ти ще видят, ще помислят и за тебе..."

Синовете Стоян и Петко - хубави, спретнати млади мъже, асъл българи... Натоварен с багаж в проливния дъжд край Панаирния град в Пловдив, бащата моли сина да го откара до къщи, а синът рекъл през рамо: "Оправяй се сам, не ме занимавай!" и отпрашил с колата си. Представям си какво е да получа такъв отговор от най-близък, когато разчитам на него. Но синовете и дъщерите ни може би най-точно, най-строго умеят да ни съдят, именно защото сме им родители и са наша кръв, българска кръв.

* * *

Че една работа е важна и заслужава настойчивостта ти, ще разбереш по предателствата, които те връхлитат. Без предателя Юда Богочовекът Иисус не би бил Христос, нямаше да ги има кръстните мъки и нямаше за какво да се възкръсва от Смъртта.

Осем пъти човекът от Рогош ме е лъгал: обещава нещо и не си удържа на думата; това са лъжите само от 28 юни до днес****. Преди тия осем, най-първата лъжа беше, че от 20 април до 6 май, Гергьовден, на 2004 година ще изпълни поръчката така, както му я зададох и предплатих на ръка, а и още се охарчих с покупката на допълнителни количества хартия и прочие разходи: ей таз дузина тънки разходки до Рогош и обратно например...

Следва

tosss

______________________________

_{* Тодор Чонов, начало на стихотворението "Отговор"; вж. и постинг #1530668 - 29.11.2006. в темата "Въведение ІІ".

** Същото Рогош, което основали кръстоносците през 1214 година, както сам Т.Чонов в репликата си отпреди четири дни, от 16 май 2007-ма, препоръча за начало на творческата си биография.

*** Писмото най-вероятно е от пролетта-лятото на 1872-ра. Повече за Анастас поп Хинов вж. в студията на Иван Унджиев "Васил Левски - биография", изд. "Наука и изкуство", от 1980 г.

**** Денят, когато е писан текстът, значи 24.VІІІ.2004 г. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: