Порто Фино ІІ

Спомни си, Барбара, от сутринта валеше
през този ден над Брест и ти в дъжда вървеше
наквасена, танцуваща,
усмихната, ликуваща.
Спомни си, Барбара, това се случи там,
във Брест, под оня дъжд, на улица Сиам:
за мене непозната, за тебе непознат,
ний срещнахме се двама за миг във този град
и ти ми се усмихна, сияеща, щастливка,
и аз на твойто щастие отвърнах със усмивка
и - "Барбара!" - в тоз миг
отнейде чу се вик
и ти с лице във капки, тъй млада, лека, свежа,
изтича и се хвърли в ръцете на младежа,
укрил се в един вход. И аз видях отсреща
прегръдката ви нежна, целувката гореща.
Спомни си, Барбара, и моля те, прости,
че без да се познаваме, говоря ти на "ти" -
макар за миг видени, макар и отдалече,
щом двама се обичат, на "ти" със тях съм вече...

Жак Превер (1900-1977), из стихотворението "Барбара"*

ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА

На Сончето Пехльова - Ирини

Вали над Брест. И тая нощ вали...
Аз никога не съм бил точно в Брест
и ти във Брест не си била, нали;
защо за Брест говорим точно днес?!

Там минал в ден дъждовен Жак Превер;
било военно време - съсипни,
блестели покривите в мрака чер
и двама се целували. Сами...

По фронтовете в шепа свили фас,
войниците бленували за дни,
такива мирни дни - като при нас,
когато с теб си бъбрим, Ирини.

Не знам над София дали вали,
ала порой над Пловдив се изля:
липата под балкона шумоли
и се отцеждат капчици лила...

Лилав се ширнал моя хоризонт,
сред облаци провира се луна
и аз като войник на оня фронт
от фаса си подръпвам светлина.

Пловдив, 22 май 2007 година

tisss

http://misli.hit.bg/blessed.html
_______________________

* Превод на Валери Петров.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: