Въведение ІІІ

ИЗПЪЛЗЯХА ИЗЗАД ПРИЯТНИЯ ОБРАЗ

27.08.2004. Niceness (англ.) 1. взискателност; 2. изисканост, финес, острота, точност; 3. приветливост. Произнася се ето тъй [naisnis].

Предателите се появяват като резултат от грешните ми оценки изобщо за човешката природа. Между овациите, които отекваха в ушите ми, не съм различил детайлите на злонамереното присвиване на устни. Предоверил съм се. Предоставил съм своето в чужди ръце - не в ръцете на приятели и съмишленици.

Тия хора сега ми се показват в целия си блясък и "величие" и трябва да съм доволен, че на границата между изпълващата се моя 57-ма и начеващата моя 58-ма година получавам и тоя ценен урок.

Не, не свивам знамена и не заравям оръжия! Ще се смиря, ще давам вид, че съм преглътнал, но делото ще продължа. Сега вече имам ценния опит и на това поражение. То не е поражение на моята позиция всъщност, а подсказване, че Злото е винаги плътно около нас и дебне да ни уязви и съсипе красивата мечта и човеколюбието у нас.

Знаех, че това са хора на етичния компромис; вече съм го описал под сурдинка, с намеци в по-раншните си записки на тая хронология. Чудно ми е как точно такива характери се маскират в обществото като носители на доброта, талант, истинност. Е, сега вече знам колко опасно може да бъде предоверяването спрямо тях, как именно тия честолюбци могат да разрушат отвътре всяка красива мечта и идея.

Книгата "Ламски", още преди да се е появила на бял свят, вече живее - пулсира и диша като живо тяло, очертава своя биография. Фактът, че предизвика предателите и ги демаскира, означава каква е стойността й. Те няма да застанат насреща й, защото позицията им е незащитима. Ще я атакуват - както е свойствено на посредствеността - подло и в гръб. И то не е от завист, както ми подсказва Тодор Биков, а от страх.

И какво? Ще отложат с година... две... три... с пет години ще отложат появата на "Ламски", но в романа ще се опитам да добавя и тая напаст, представяйки я сгърчена и смешна, за да им се диви и смее моята унижена България.

Вчера към девет и половина бях с колата пред дома на Емил; чакаше ме отвън, на улицата. Влязохме долу, в мазето, където му е "офисът". Оставих на бюрото му двата тома на Платон, докато той отиде да включи кафеварката.

На масичката пред мен бе наредил бисквити, вишнев (или малинов) сок, чашките за кафе, два пепелника. Не се докоснах до нищо, изпуших една цигара, отказах се от кафето и поговорихме за около десетина минути. Казах: "Не искам да се карам с Тодор Чонов, но вече сериозно се притеснявам, че това разтакаване около отпечатването на книгата ми не е случайно".

Емил се свърза по телефона с Чонов; доколкото разбрах, уговориха се Емил да му отиде на гости в ЖК "Тракия", в апартамента на Чонови там... да се видят ей така уж.
- Ще ти се обадя по телефона по-късно - рече Емил... И до вечерта не се обади.

* * *

А до обяда на тоя ден помагах на съседа Вальо да се оправи с двамата служители от застрахователното дружество. До към един и половина подир обяд пихме по една бира пред магазинчето от съседния блок в нашия квартал, а после готвих, оставих горещото ядене да изстива и легнах да спя.

Спал съм около половин час. Вечерта към шест се обади Митко Йовчев и до към осем се разходихме из квартала; Митко черпи по една бира и го слушах да ме напада, че съм се предоверил за книгата.

Чувствам се самотен, изоставен, разтерзан. Отпуската ми приключва. Лятото се изниза безплодно сякаш, макар плодовете му да ги очаквам да се появят в следващите месеци и години. Какво пък! Подредих декорите. Героите на тая "комедия" ги изведох на сцената. Чух началните им реплики. С любопитство очаквам как по-нататък ще продължат сами да се развиват според вътрешната си логика.

"Пишещият човек" - Homo scribens, това съм аз: един простосмъртен наблюдател, който се опитва уравновесено и съвестно (доколкото може) да съхрани част от ставащото пред очите му в първите години на третото хилядолетие след появата на Иисус.

Димантът губи ли от стойността и качествата си, ако го захвърлят в калта под зурлите на свинете?! (07,55 ч.)

* * *

(13,45 часът) Пак си направих справка с Библията. Ей тъй, забивам показалец наслуки между страниците й, и ето на какво послание към себе си попадам: Не бой се никак от онова, което има да претеглиш. Ето, дяволът ще хвърли някои от вас в тъмница, за да ви изкуси, и ще имате скръб десетина дни. Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота.*

Заех се внимателно да пребродя текста на "Ламски". Редактирах някои пасажи тъй, че да звучат по-добре, без да се допълва текстът с нови редове или да се отнемат редове от страниците.

* * *

(14,55 ч.) Че се почувстваха предизвикани и изпълзяха иззад приятния образ на талантливи интелигенти, за мен е успех. Е, оттук-насетне вече знам с кого си имам работа! Тия са най-опасните за едно отварящо се към демокрация общество именно заради мимикрията, заради уж "човеколюбивата им сърдечност и благородство".

Кресльото не е така опасен. В "Ламски" трябва да отворя място и за тия два, неочаквано оголили се пред очите ми характера: нагаждача и склонния да се възползва от конюнктурата честолюбив егоист и нехранимайко. Няма защо да се правят компромиси с тях. Изгубил съм някакви си пари, голяма работа! Те да му мислят...

Времето е на дъжд. Задуха влажен вятър и небето притъмнява полекичка. Чудесно време за равносметка! Както и очаквах, нито един от двамата не се обади, въпреки обещанията им. Нормално! Всичко си отива на мястото. Поне тук нямам вече съмнения и илюзии.

25.08.2004. Обадих се на колегата Ангел Грънчаров и седнахме на кафе в ЖК "Тракия" за около час. Каза, че - ако желая, може да ме свърже с печатница, струва ми се, на "ЛИК" (може би на списанието "Литература, изкуство, култура") в София - съвестни и прецизни изпълнители били, при това не вземали скъпо... и работели бързо, експедитивни били.

30.08.2004. Със Зарко пихме бира в "онова" кафене сред ЖК "Тракия". Казах му за историята с Емил и Чонов... Ни един от двамата "хитри шивачи" не се е обаждал. Преди година-две се бях размечтал за роман с интрига, подобна на интригата в романа "Рагтайм" на Едгар Лорънс Доктороу, където да разкажа българска версия на унизително оскърбление от група мошеници със самочувствието им на неуязвимост и наглост... и последвалата вакханалия на наказанието извън всякакви правила и писани закони. Става дума за отприщване на импулса за унищожение докрай, предизвикан от дълго стаявано трупано възмущение. Ето че сюжетът ми се явява като епизод от собствения ми живот. Не е ли то подарък за мен! Оня, същият подарък, за който говори апостолът Йоан: Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота.

И зетят Зарко възкликна снощи: "Значи, Емил два месеца те е навивал да си дадеш ръкописа да ти го печата оня човек от Рогош?! Дали не са играли комбина, за да ти загробят книгата!?" Развенчаването на един мит??? Или жестоко бъркам, като намесвам тук единия - големия, добрия човек... заради кокошкаря, заради дребния тарикат и измамник?!

02.09.2004. Достъпът на едно творение до съда на непредубеденото множество простосмъртни може да бъде възпрепятстван, ограничен, дори забранен, авторът може да бъде подложен на всякакъв род унижения и издевателства... дори да бъде убит от освирепялата Посредственост, но в крайна сметка всички тия обстоятелства - ако творбата е стойностна - увеличават интензивността на духовната й енергия.

За романа си "Ламски" (или "Историйките на ученика Ламски", както първоначално бе заглавието) не се притеснявам, точно обмисляйки случилото се напоследък. Habent fata sua libelli.**

tisss

_____________________

_{* Откровение, гл. ІІ, стих 10.

** (Лат. сентенция) Книгите имат своя съдба. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: